|
HWI Consulting Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия |
|||||
|
|
|||||
|
Начало Водите в България Дейности Нормативна уредба Връзки Въпроси |
|||||
|
|
Хидрогеология Изучаването на
подземните води в България датира от началото на XX век. Първи данни за тях има
в трудовете на чуждестранните геолози Ami Boue, Auguste Viquesnel, F. Von
Hochstetter, Franz Toula През 1895 г.
Л. Ванков публикува резултатите от геоложките изследвания в околностите на с.
Меричлери и дава данни за минералната вода в района. През 1901 и 1903, Л.
Ванков публикува данни за геологията и хидрогеологията в района термалните
извори. около гр. Вършец и с. Джиново /Сливенски минерални бани/. През 1905 г. българското правителство кани професор
Де Лоне, от Минната академия в Париж, да извърши хидрогеоложко проучване във
връзка с водоснабдяването на Добруджа. Той работи в сътрудничество с Л. Ванков
и минния инженер Т. Михайловски. Извършено е геоложко и хидрогеоложко
картиране, изучени са кладенци и извори, и е съставена карта с хидроизохипси. Проучванията в Добруджа продължават по-късно и от Г.
Бончев, който публикува работата “Геологично-хидрологични проучвания на
Делиормана” /1923 г./. След първата световна война геологията в България
бележи значителен напредък. Броят на геолозите се увеличава, както и
проучванията на територията на страната. През годините от 1926 до 1932 г. Н. Николов и В. Г.
Радев извършват регионални геолого-хидрогеоложки проучвания в района на
термалните извори в Карловско, а Ел Коен изучава водоносността на скалите в
Шуменско, с оглед водоснабдяване на гр. Шумен. Ел Коен и В. Цанков описват
водоносните качества на солния щок при гара В. Коларов и Провадийската синклинала. През 1939 г. Р. Берегов публикува резултатите от
изследванията на плиоцена в Ломско. В работата си той дава кратко описание на
понтския напорен водоносен хоризонт, който оводнява въглищния залеж и е
сериозна пречка за експлоатацията на въглищата. Изяснена е хидравличната връзка
на понтския напорен хоризонт с река Дунав. През 1940-1941 г. В. Цанков, Р. Берегов и Ел Коен
публикуват резултатите от сондажните и геоложките проучвания за нефт във
Варненско. През 1942 г. П. Мандев публикува резултатите от геоложките и
хидрогеоложките проучвания в Тузлука. Описани са находищата на солени води и е
направено тълкувание за произхода им. Използването и изучаването на пресните термоминерални
води в Средногорската и Рило-Родопската област датира от дълбока древност.
Множество термоминерални извори са каптирани по времето на Римската империя и
са използвани за лечение и питейни нужди. Останки от римски каптажи са запазени
и до наши дни. Заслужава да се спомене трудът на проф. Ас. Азманов –
“Българските минерални води” /1940 г./, в който се дава хидрохимична
характеристика на минералните води и кратки данни за геоложкия строеж около
изворите. След края на Втората световна война се налага
извършването на детайлни хидрогеоложки и инженерно-геоложки проучвания в много
райони на България, във връзка с нуждите на хидромелиоративното,
хидроенергийно, промишлено и гражданско строителство. Методиката на
хидрогеоложките проучвания е разработена с помощта на съветските хидрогеолози
М. Е. Альтовски и Н. А. Плотников. През 1945 г. към “Водоканалпроект” е създаден
хидрогеоложки отдел, който започва проучвания на подземните води за
водоснабдяване. През 1948 г. към “Енергопроект” е сформирана дирекция за
хидрогеоложки и инженерно-геоложки проучвания. В продължение на няколко години
са проведени хидрогеоложки проучвания в района на Димитровград,
Горнотракийската низина, Казанлъшката и Софийската низина, както и в
Крайдунавските низини с цел определяне ресурсите на пресните подземни води и
условията за тяхното използване за питейно битово и промишлено водоснабдяване,
и напояване. През 1951 г. е извършено проучване на подземните води в Добруджа
за водоснабдяване. В района на Шабла и Дуранкулак е изградена първата
напоителна система от подземни води с капацитет 1,5 m3/s. Проучени са
Провадийската синклинала, Маришкия каменовъглен басейн, Сливенската котловина и
долното течение на р. Тунджа. През 1956 г. е поставено началото на изграждането на
опорната наблюдателна мрежа за изучаване режима и баланса на подземните води
при естествени условия и нарушен режим
/напоителни системи/, създадени са секции по хидрогеология към института
по Хидрология и Метеорология. и секция по хидрогеология и инженерна-геология
към Геологическия институт на БАН. През 1968 г. започват детайлни изследвания на
пресните подземни води и съставянето на Хидрогеоложка карта на България. През
1976 г. започват теоретични, лабораторни, научно-експериментални изследвания
върху замърсяването и самопречистването на пресните подземни води, както и
върху микробиологичния им състав. В проучвателните организации и научните институти е
натрупан огромен фактически материал, в резултат на което се появяват Хидрогеоложкото
райониране на България /1962 г./, Карстовите подземни води в България /1959
г./, минералните води в България /1964 г./. В областта на регионалната хидрогеология, подземната хидродинамика, режима и баланса на подземните води, хидрохимията на водите в България работят множество известни учени – Н. Бояджиев, А. М. Овчинников, В. Н. Шелкачев, Д. Яранов, Л. Беров, П. Ст. Петров, Д. Моллов, М. Гълъбов, Хр. Антонов, Д. Данчев, П. Бецински, К. Щерев, К. Петров, Ив. Станев, П. Г. Петров, В. Спасов, Ил. Йотов, Е. Пенчева, И. Стефанов, Ю. Страка, Бл. Райкова, Евг. Стоева, Й. Ганчев, Л. Василева, К. Ботева и много др.
Подземни води в България –Х. Антонов, Д. Данчев - ДИ “Техника”, София. 1980. |
Териториите на басейновите дирекции в България. Експлоатационни ресурси на подземните води Експлоатационни ресурси на подземните води Генерални схеми за използване на водите в България Данни за водите в България. Подземни водни тела в България Мониторинг на подземните води в България Мрежата за
мониторинг на подземните води се състои от 213 хидрогеоложки пунктa. НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони. Карстови
райони и области в България Карта и описание на карстовите райони в България Информация за 4500 пещери и галерия със снимки |
|||
|
Води Дейности Нормативна уредба Връзки Узаконяване на водоизточници Миграция на замърсители Хидрогеология Водопонизителни системи Хидрогеоложко моделиране |
|||||
|
Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени |
|||||