| контакти |

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси           

 

 

 

Генерални схеми за използване на водите в България - Западно Беломорски район

 

1.  Общи бележки.

 

Западнобеломорският  район за басейново управление съгласно Закона за водите обхваща поречията на реките вливащи се в Бяло море. Това са р. Струма и Места.. Административен център на района е гр. Благоевград.

При разработването на Генералните схеми територията на района е разделена на  следните две поречия ( виж приложената картна схема):

1.        поречие Струма:

2.        поречие Места

От Западнобеломорския район годишно се прехвърлят в Източнобеломорския район следните водни обеми в млн. м. куб..

От поречието на р. Места  в язовир Белмекен, поречие Марица:

Чрез канал “Грънчар” – 87

Канал “Джаферица” – 3.9

От поречието на р. Струма  в язовир Белмекен, поречие Марица:

Канал “Манастирски” – 32.8

Канал “Илийна” – 26.9

Канал “Благоевградска Бистрица”- 5.1

От поречието на р. Места  в каскадата “Доспат-Въча” - поречие Марица:

Канали “Вищерица” и “Канина” –74.1

Канал “Бистрица” – 22.5

Водохващане “Сърница” – 40.0

Водохващане “Змеица” – 20.0

От язовир “Доспат”- р. Доспат - 98

В Западнобеломорския район от Дунавския район годишно се прехвърлят в млн. м.куб. следните обеми:

Канал “Владайски”(поречие Искър) в яз “Студена” (пор. Струма)–8

Канал “Палакарийски” ( пор. Искър) в яз. Студена (пор. Струма) – 3.1

Всички подробни описания, различни видове данни, схеми, баланси и др. са изложени за всяко от тези групи в отделни томове. По-долу се дават само някои кратки физико-географски и хидроложки, демографски и икономически  описания общо характеризиращи цялото поречие.

2.Физико – географска характеристика

 

2.1. Релеф и геоложки строеж

 

            Западният Беломорски регион обхваща територията на реките Струма и Места в Югозападна България. Релефът на водосборите е предимно високопланински и котловинен, силно разломен, дълбоко разчленен и скулптуриран от хидрографската мрежа и ледниковата денудация. Отпечатък върху релефа са оставили палеогенските вулкани, особено в долината на р. Места и водосбора на притока и р. Доспат. Съвременният геоморфоложки облик на територията е резултат от вертикалните неотектонски движения. Високите планински масиви (хорстове) продължават да се издигат и да бъдат ареали на ерозионните и денудационните процеси. Междупланинските котловини (грабени) и речните долини представляват понижаващи се басейни на седиментационна акумулация.

            Реките Струма, Места и Доспат са проправили долините си по субмеридионалните разломни зони пресичащи дълбоко скалния фундамент.

            Горното поречие на р. Струма се простира в Крайщенското (Крайщидното) – Западносредногорска среднопланинска и котловинна геоморфоложка подобласт от Преходната морфоложка област. Разположена е между Старопланинската и Рило-Родопските области (Ив. Вапцаров, К. Мишев, в Ж. Гълъбов, 1982). Отличава се с пъстро морфоложко разнообразие от планини, хълмове, бърда, ридове и междупланински котловини, предопределено от геолого-литоложкия строеж на терена.

            Река Струма води началото си от изворите сред магмените скали на Витошкия купол с най-високия Черни връх (2290 m). Освен Витоша, с височинни пояси над 1300 m н.м.р. са планините: Ерулска (Голем връх 1481 m), Конявска (Виден, 1487 m), както и крайграничните Милева пл. (вр. Милевец, 1733 m) и Кървав камък.

            По-обширни терциерни-кватернерни котловини в Струмско поречие са Пернишката, Брезнишката, Радомирската, Кюстендилската котловини, Пиянечкия и Бобовдолския басейни.

            Средното поречие на Струма и целите водосбори на Места принадлежат на Рило-Родопската област. Кристалинният масив представлява лабиринт от високи скалисти върхове, била и ридове, дълбоки речни долини и клисури. В самостоятелна подобласт се отделят крайграничните планини: Осоговска, с най-висок връх Руен – 2251 m, Влахина (вр. Кадийца 1924 m), Малашевска и Огражден (вр. Маркови кладенци 1522 m) и Беласица (вр. Радомир 2029 m).

            Разломните граници на планинските вериги ограничават Джерманската, Благоевградската, Симитлийската, Санданската и Струмешнишката котловини.

            Надморските височини в Струмската водосборна област варират от най-високата кота на изворите и – 2180 m и на Пиринския връх Вихрен – 2915 mm, до ~ 60 m на низината при граничния пункт Кулата; средната и височина е пресметната (Ив. Маринов и др. 1957) на 900 m. В областта се извисяват най-високите български планини Рила (с вр. Мусала 2925 m) и Пирин (Вихрен – 2915 m).

            В рилските и пирински алпийски дялове ледниците от последното заледяване са моделирали забележителни циркуси, трогови долини, стотици езера , моренни валове, остри върхове и скални зъбери. Характерни елементи на планинския релеф са старите денудационни заравнености (платовидни била) и акумулационните и ерозионни речни тераси. По Рила и Пирин са установи четири етажни денудационни повърхнини между хипсометричните нива 1200-2600 m н.м.р.

             В речните долини, по бреговете им и в котловините са образувани две заливни и 6-7 надзаливни (ниски, средни и високи) речни тераси.

            По р. Струма от Кресненския до Рупелския пролом са развити: една ниска заливна тераса и 6 надзаливни акумулационни и ерозионни тераси относителни височини над съвременните речни легла (m): 5-7; 8-12; 20-22; 40-45; 60-65 и 85-100 (Ж. Гълъбов и др., 1962).

            Край планинските склонове, реките и потоците са отложени наносни и поройни конуси, като в някои котловини образуват непрекъснати ивици.


                В терените, изградени от карбонатни скали в Западното Средногорие, Крайщето , Пирин, Славянска планина и рида Дъбраш са разпространени карстови форми (кари, понори, пропасти, пещери) и големи карстови извори. Между Рила и Пирин и Западнородопската подобласт на Местенската долина се разполагат Разложката и Гоцеделчевската котловини.

            Началните притоци на р.Места – Черна и Бяла Места – извират от най-високия източен (Мусаленски) дял на Рила планина. За начало на р. Бела Места се смята изворът над езерото Грънчар.

            Водосборната област на р. Места до границата е 2767 km2 (без р. Доспат). Десните и притоци се подхранват от Рила и Пирин, а левите – от рида Дъбраш в Западните Родопи, с най-висок връх Беслет – 1938 m. От тях най-голям е р. Доспат. Поречието на Места е най-високото в страната със средна надморска височина – 1318 м.н.в. Гъстотата на речната мрежа е от 0,7 до 2,5 km/km2 (Ив. Маринов, 1957).

            Между котловините реката протича през Момина клисура и напуска нашите предели също в проломна долина.

            Западнородопските върхове, била и ридове се отличават със заоблени релефни форми, пресечени от дълбоките стръмносклонови долини.

            Река Доспат извира под връх Розов връх, 1643 m от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. Водосборната и площ е 633,5 km2. В горното си течение реката лъкатуши през продълговатата Доспатска котловина с височина (1150-1200 m), част от която сега е залята от водите на големия язовир Доспат. При гр. Доспат, където се издига язовирната стена , реката преминаваше вулканската теснина, навлиза в долинното разширение около с. Барутин и през скалистото гранитно дефиле напуска пределите на страната.

            Главният и ляв приток е Сърнена река (Караджа дере), течаща през Виденишкия рид.

            Релефът на Доспатския водосбор е средно- до високопланински.

 

            Геоложки строеж

 

            Речните водосбори в ЮЗ България са изградени от разнородните – метаморфни,  магмени и седиментни – скални формации, образувани в най-древните докамбрийски ератеми и фанерозоя и утаечните наслаги от съвременната холоценска (антропогенна) епоха на кватернерния период.

            Докамбрийските метаморфни групи (комплекси; свити) заемат най-големи територии от геоложкото пространство на двете поречия. Представени са от: монотонните свити от различни видове гнайси, мигматити, гнайсошисти, шисти, лептинити; от масивни мрамори, с прослойки от шисти; пъстри свити от гнайси, амфиболити, шисти, прослоени от мрамори, калкошисти, лептинити.

            Най-старите (архай – долен протерозой - Pe A-C) ултраметаморфни групи (именувани Беласишка = Стражевска група и Огражденска = Арденска група или Малашевския гнайсов-мигматитов комплекс) предимно от гранитизирани гнайси, мигматити, амфиболити, изграждат планините Беласица, Огражден и Малашевска. Сред комплекса са внедрени многобройни, метаморфозирани, базични и ултрабазични тела. Амфиболитови свити (Тросковска група) от амфиболити, амфиболитови гнайси, шисти и лептинити заемат значително пространство под мигматичния комплекс в източните дялове на Влахина планина и в  ЮЗ Рила. Мигматизираните гнайси и мигматити, отнасяни също към Малашевския комплекс, участват в строежа на Влахина планина, ЮЗ и сев. части на Рила и на цялата Верила планина.

            Рупчоската група обхващаща гнайсовите свити от разнообразен състав гнайси, мигматити, шисти и пъстрите (Чепеларска и Въчанска) свити от гнайси, гнайсошисти, амфиболити, мрамори и др. скали, както и най-горната силикатна Ситовска група (с гнайсова, лептинитова и шистова свити) изграждат метаморфната мантия на гранитните и гранодиоритни плутони в масивите на Зап. Рила, Пирин и Зап. Родопи. Около гранитния интрузив на Осоговска планина метаморфитите са представени от гнайси и амфиболити на Осоговската група.

            Както се вижда, сред метаморфните групи, преобладаващо разпространение имат различните видове гнайси.

Над Ситовската гнайсово-шистна група в Пирин и Зап. Родопи метаморфният комплекс се коронясва от масивни и окарстени мрамори на Асеновградската група – т.н. Добростанска свита. Дебелината на свитата изграждаща мраморния пръстен около Тешовския гранитен плутон надвишава 1400 m (Д. Кожухаров и др., 1991).

            Грамадните магмени-гранитни и гранодиоритни плутони (с палеозойска и горнокредна – палеогенска възраст) заемат обширни пространства в поречията на Струма и Места. Те са внедрени сред метаморфните групи и изграждат ядрата на високите планини Рила, Пирин, Зап. Родопи и Осогово. Малки гранитоидни интрузии се разкриват и по планините Влахина, Крупнишка, Малашевска, Огражден и Беласица, Зап. Рила и др. участъци.

            Палеозойските формации, вкл. диабазово-филитоидния комплекс (от венд-камбрий до горен перм са разпространени фрагментирано в многобройни ивици от райони и участъци в Крайщидната област – горното поречие на р. Струма. Представени са от голямо разнообразие на: филити, шисти, аргилити, алевролити , пясъчници, конгломерати, на места варовици, метадиабази и др. Сред тях са внедрени магмените плутони на Струмската диоритна формация (с горно палеозойска възраст).

            В Крайщето и Западносредногорската област са разпространени мезозойските – триаски, юрски и горнокредни седименти. Сравнително големи площи заемат водоносните напукани и окарстени средно-горнотриаски варовици, доломитни варовици и доломити.

            Река Струма извира от монцонит-сиенитовия Витошки плутон, внедрен сред сенонските андезитни и вулканогено-седиментни задруги.

            През палеогенския и неогенския периоди, в резултат на дълбоки разломявания и интензивни, диференцирани тектонски движения по Струмската, Местенска и Доспатска разломни зони се формират грабеновите седиментни басейни (ровове). В тях са отложени дебели континентални седименти от брекчоконгломерати, пясъчници, пясъци, глинесто-песъчливи и глинести седименти с битумолити и въглища. Образувани са олигоценските Пернишки и Бобовдолски, Сухострелски и Брежански въгленосни басейни. През неогена продължават своето развитие Кюстендилският лигнитен басейн и наредените по Струмската дислокационна (линеаментна) зона: Джермански грабен, Благоевградски басейн, Симитлийска котловина, с Орановския въглищен басейн, Санданската и Струмешнишка неогенски-кватернерни грабенови котловини.

            През палеогена, главно в олигоценската епоха, в областта се проявява интензивна вулканска дейност. Големи количества лава се изливат в Брацигово-Доспатското понижение, където се формира едноименният обширен, риолитов (игнимбритов) вулкански масив, който оказва влияние върху водоносността на водосбора на р. Доспат. Дебелината на Доспатските лавови разливи около вулканските центрове надвишава 500m.

            В същия период се образува и известния вулканогенен ареал по долината на р. Места.

             В поречието на р. Струма терциерният вулканизъм е проявен по-слабо. В редица участъци се разкриват  приабонско-олигоценските вулкански тела от риолити, риодацити и др. вулканити в редица участъци от Крайшидната и Огражденска области. Едно от най-късно проявилите се  вулкански тела е неогенската височина “Кожух” в самото корито на р. Струма, която и до днес е ареал на интензивна хидротермална и мофетна активност.

            Максималнната дебелина на неогенските речно-езерните моласи, запълващи Симитлийският и Санданският басейни надвишава 1000 m. По съседната, Местенска субмеридионална зона са формирани терциерните Разложки и Гоцеделчевски котловини (въгленосни басейни) и Доспатския грабен – по едноименната разломна зона.

            Кватернерната покривка е неравномерно разпространена. В речните легла, заливните и надзаливните тераси, в наносите и поройните конуси, при устията на реките и потоците и планинските подножия са отложрни алувиални и пролувиални наноси от чакъли, валуни и пясъци с прослойки и почвен покров от песъчливи на места и блатни глини. Общата им дебелина по р. Рилска достига 50-55 m; по Дупнишка Бистрица – 100 m, в р. Петричка – над 300 m, р. Доспат – над 150 m. Край планинските подножия са натрупани пролувиални и делувиални, несортирани, грубоотломъчни скални блокажи, брекчи, пясъци и глинести отложения. Дебелината им в Благоевградския басейн достига 150 m.

            В Рила и Пирин, по долините, в ледниковите циркуси и езера се срещат моренни и речно-ледникови наслаги с ограничено разпространение.

            Територията на ЮЗ България е “претърпяла” почти всички неотектонски и магмо-тектонски събития, проявени през дългата геоложка еволюция на Балканския полуостров. Многократните геоложки процеси и геотектонски активизации в региона са формирали многообразието на скалните формации и сложно устроените геоложки, блокови, структури, респ. хидрогеоложките структури, с разнородните водоносни и безводни хоризонти.

            Планинските блокови масиви и котловинните басейни принадлежат към следните геоструктурни области (зони): Западно Средногорие, Крайще (Крайщиди) и Родопски масив с неговото продължение – Сръбско-Македонския масив в западните покрайнини.

            С изключително пъстър и сложен разломен, гънково-блоков и навлачен строеж се отличава областта Крайще. Мозайката от фанерозойските литостратиграфски свити и морфотектонски структури обуславят и голямото разнообразие на хидрогеоложките условия в областта.

            Регионът се отличава с особено интензивна неотектонска активизация и в съвременната епоха.

            Диференцираните вертикални движения на земекорните блокове продължават високото издигане на планинските (хорстови) масиви, усилената ерозия и денудация, дълбочинната инфилтрация  на метеогенните води в подземната хидросфера, потъването на междупланинските грабенови котловини, където се акумулират речните и склоновите наслаги и подземните води. Израз на неотектонските движения е високата сеизмичност на Крупник-Кресненските земетръсни огнища, генериращи едни от най-разрушителните земетресения на континента. По активните разломни зони на Струмското поречие са проявени и многобройните термоминерални извори, сред които и най-горещите в страната – при Сапарева баня.

 

2.2. Климатична характеристика

 

            2.2.1. Общо върху климата на България

 

По своето географско разположение България попада в южната част на умерения пояс, в близко съседство със субтропичната средиземноморска климатична област. Поради това климатът, общо взето, е умерено континентален, като в най-южните райони той има характера на преходен към средиземноморски.

През студеното полугодие преносът на въздушни маси над България е главно откъм Атлантическия океан и Средиземноморието, но нерядко откъм североизток нахлуват и студени континентални маси на умерените ширини, а понякога и арктични маси, които причиняват силни застудявания. През това полугодие Стара планина играе ролята на съществена преграда срещу студените ветрове откъм северния сектор, поради което зимата в районите на юг от нея е доста по-мека. През студеното полугодие и особено през зимата твърде често се проявяват резки затопляния, причинявани от топлия сектор на преминаващи северно от България средиземноморски циклони. При такива затопляния снежната покривка в низините се стопява напълно, а в планините намалява чувствително. Общо взето, средиземноморските циклони през зимата засягат по-често южните райони на България, като причиняват бързо увеличение на валежите в посока от север към юг. В най-южните райони максимумът на валежите е именно през зимата.

През топлото полугодие преносът на въздушни маси над България е най-често откъм Атлантическия океан. В съответствие с това през тази част на годината най-големите валежи падат по северните и северозападните склонове на планините и местата в близост до тях. В по-голямата част на страната (без най-южните райони) максимумът на валежите е през лятото — главно през юни, отчасти и през май, през които месеци най-често нахлуват  атлантически въздушни маси.

Главно през втората половина на лятото и началото на есента България твърде често попада под влиянието на азорски антициклонални ядра, които причиняват твърде продължителни засушавания.

Климатичните различия в низините на България, общо взето, не са много големи и се проявяват предимно през студената част на годината. Най-мека е зимата по Черноморското крайбрежие и в най-южните райони. В Дунавската равнина зимата е по-студена, отколкото в Тракийската равнина. Обаче климатът на планинските райони се отличава рязко от този на низините. В планините през цялата година температурите остават чувствително по-ниски, а валежите по-големи. Тук снежната покривка се задържа непрекъснато по няколко месеца, като дебелината й в по-високите части на планините надминава 1—1,5 м.

 

            2.2.2 Валежи

 

Валежите над Западно Егейския район са подобни на тези от Изочния. Например годишната сума на валежите се изменя между 500-550 мм за долината на  Струма от границата до Благоевград или от 600-650 мм за долината на Места, на юг от гр. Разлог, до над 1200 мм във високопланинските части на Пирин и Рила.

Най-големи сезонни валежи има през зимата, които за всокопланинските части на Пирин и Рила надвишават 350 мм. Нарастването на валежите върви от север на юг и от долините към върховете. В Брезнишкото поле валежът е 100-150 мм, а в долините на Струма и Места – съответно над 150-175 мм; във високопланиските части на Рила и Пирин те са съответно над 250-350 мм.

През пролетта най-ниски са валежите по долината на Струма, на юг от Кресненското дефиле – около 100 мм, а най-високи са в Рила - над 350 мм. В долината на Места валежите са около 150 мм.

През лятото валежите в долната част на Струмското поречие са над 100 мм, на Места - 100-125 мм, в Брезнишкото поле на север достигат до 150-175 мм, в Пирин - над 250 мм и в Рила над 300 мм.

            Есента валежите в по-ниските райони малко нарастват от около 150 мм за  Струма над  Благоевградско, Кюстендилско и Брезнишко полета, 175 мм за долината на Места на юг от Разлог и Радомирското поле и надвишават 250 мм в Рила и Пирин.

От месечните валежи през зимата най-високи стойности отбелязва февруари - над 110 мм във високите части на Пирин; през пролетта максимумите са през май и юни – около и над 130 мм за високите части на Рила. Най-ниски са валежите през август и септември: в най-ниските части на долините - около 20 мм, а в Рила – около 70 мм. През есента най-високи са валежите през ноември - от 60 мм по средна и долна Струма до над 100 мм в Пирин.

 

            2.2.3 Температури

 

      Температурният режим в района преди всичко се обуславя от надморската височина и от преобладаващата форма на терена. С оглед на това може да се очертаят следните области с характерните особености на температурите:

            1. Средната и долна част от долината на Струма (под Благоевград) се характеризира с мека зима, при която среднодневните януарски температури са над нулата (до над 2° около Сандански–Кулата); горещо лято, като температурата там превишава 25° през юли, а в отделни дни до 40-42°. През зимата има отделни краткотрайни застудявания, през които температурата пада под 5-6° под нулата, а при изключителни застудявания – до 16-18° под нулата. Пролетта настъпва рано - около втората половина на март температурата се вдига над 10°, а през април достига 13-14° при максимум до 30-32°. Есента е малко по-топла от пролетта (с около 0,5-1°), като през октомври достига средно до около 13-14°.

      Долината в Долна Места (около и над Гоце Делчев) също има сравнително мека зима – с около и над 0° средна температура през януари и 20-21° – през юни.           2. Котловинните и долинни полета от предната част на Места и средната част на  Струма – Радомирско, Кюстендилско, Дупнишко и Пернишко полета имат сравнително по-студена зима, през януари средната температура е около 1-2° под нулата, но не спада по-ниско от -20 --25°. Лятото там не е много горещо - през юли средните температури около Разлог са около 16-20°, а в Кюстeндилско 19-21°.

      3. Високото Радомирско поле и хълмистите райони между равнинните и планинските части на района имат още по-студена зима – до 4° под нулата, а през юли температурата е също около 19-20°.

            4. В ниските планински части на района (Рила, Пирин и Витоша), януарските температури средно са между 4-6° под нулата, а във високопланинската – под 6° под нулата. Юлските температури в двете части са съответно 15-16° и около и под 14°. В планините януарските температури и при най-силни студове обикновено не спадат под 22-26° под нулата. Зимата тук е най-продължителна - 5-7 месеца в зависимост от надморската височина. Най-високата температура е през юли и средно се движи между 13-16°. В най-силните горещини температурите достигат до 30-35° През лятото са възможни и силни застудявания с падане на температурите до 0° през юли и до 3-7° под нулата за август. В планинската част есента е приблизително по-топла от пролетта.

      Снежна покривка. Снежната покривка в Западния Егейски район по общо описание на режима е аналогична на тази в Източния: краткотрайна и неустановена в ниските райони – в района на Петрич и Сандански броят на дните със снежна покривка е само 15-20, във високопланинската част – от 150 до 250 дни (от ноември-декември до април–май), а максималната дебелина превишава 100-150 см.

 

            2.2.4 Дефицит на влажността

 

Най-голям дефицит на влажността в Западен Егейски район има най-южната част на долината на Струма (6-7 мм годишно), след това с по-малък дефицит се отличават полетата по средното течение на Струма, след тях следват полетата по горното течение на Струма и долината на Места и се стигне до Брезнишкото поле с годишен дефицит под 4 мм.

В планинските райони с нарастването на надморската височина дефицитът бързо намалява, като при 2000 м годишната му стойност е около 2 мм, а по върховете Черни връх и Мусала - съответно 1,2 мм и 0,9 мм.

През зимните месеци дефицитът по върховете е около 0,4-0,7 мм за февруари, а в низините - 1-2 мм.

През юни средният дефицит се движи между 9-10 мм при Сандански а 0,8 мм за в. Мусала.

Максимумът на средномесечния дефицит на влажността за места с надморска височина под 1000 м е главно през юли, а във високите области – през август.

Годишната амплитуда на месечния дефицит на влажността се движи между 1,2 мм през януари до 13 мм за юли при Сандански и до 0,4 мм и 1,7 мм за същите месеци при в. Мусала.

 

            2.2.5 Абсолютна влажност

 

Абсолютната влажност средно за годината достига най-големи стойности 8-8,5 мм в южната част на Струмската долина, като в средната й част достига 7-8 мм, а по  високите полета – 7 мм. На в. Мусала абсолютната влажност годишно достига 3,3 мм. Тя е най-ниска през януари, а най-висока – през юли. В долината на Струма южно от Благоевград абсолютната влажност се приема от 4,0-4,5 мм до 12-13 мм. Във високите полета максималната абсолютна влажност е 10-12 мм, а в планинските области и под 6-10 мм.

 

            2.2.6 Относителна влажност

 

В долината на Струма, на юг от Конявската планина, средногодишната относителна влажност е между 65 и 70%. В останалата ниска част на района влажността е между 70–75%, а в планинската - над 75-80%.

През декември-януари - месеците с най-голяма влажност, в низините и по-ниските планински части относителната влажност е между 80-85%. В края на зимата е между 75-80%, с малко по-ниски стойности е по долината на Струма, южно от Бобошево.

През март и април в по-голямата част на района, без планинскитe му части, относителната влажност намалява, като по долината на Струма, южно от Конявската планина е 62-65%, а в останалата непланинска част е 65-70%. В планините през тези месеци влажността е 70-80%.

През май влажността нараства слабо, най-ниски стойности има през август,  като  достига в Струмската долина на юг до 52-55%. В Кюстендилско, Дупнишко и Радомирско полета до 55-60%, по долината на Места – 60-65%, в планините – над 65% и до 80% в най-високите части.

От септември влажността непрекъснато се увеличава до годишния си максимум през декември-януари.


3. Хидроложка характеристика. Оттокообразуващи фактори

 

            Западният Егейски район за басейново управление на водите включва поречията на реките Струма и Места. Обхваща около 12% от територията на страната и е изцяло в югозападната й част.

            Високите планински масиви Рила и Пирин са разположени в горната и средна част на района и разделят двете поречия. Реките протичащи по склоновете на тези планини са най-многоводни, като отточният модул достига и превишава 35-40 l/s/km2, поради високите валежи - над 1200 mm годишно. За тях е характерна и голямата гъстота на речната мрежа - над 2-2,5 km/km2.

            Следващите по водност реки са родопските притоци на р. Места, както и Осоговските притоци на р. Струма с отточни модули до 15-20 l/s/km2 при годишни валежи 900-1000 mm и гъстота на речната мрежа до 1,5-2 km/km2.

            В долината на р. Места отточните модули достигат най-ниските си стойности до 2 l/s/km2 в южната й част при валежи около 650 mm, а в долината на Струма, най-ниските части под Сандански и до границата  намаляват до 0,5-1 l/s/km2 при валежи под 550 mm годишно и гъстота на речната мрежа до 0,6 km/km2.

            В Горна Струма модулите се изменят между 3-4 l/s/km2 за високите полета, до 20-25 l/s/km2 за Витоша и под 35-40 l/s/km2 за Рила и Пирин.

            Измененията на водността на речните течения вътре в годината зависят от съчетанията и разпределенията на валежите, снежната покривка и температурата на въздуха.

            Във високите планински части на района оттокът през зимата e нисък, с минимум през февруари, като следствие от намаления приток на вода под дебелата снежна покривка и ниските температури. В тази част обилните дъждове през пролетта и наличието на интензивно снеготопене довеждат до рязко изразено пълноводие с максимум през май - до около 30% от годишния отток.

            С понижението на надморските височини на басейните, пълноводието се измества постепенно към зимните месеци, като в най-южните райони максимумът е през февруари.

            Маловодието за високопланинските части започва след юли и продължава чак до зимата. За по-ниските планински райони маловодието започва през юли, а за най-южните и ниски райони - през май-юни и достига своя минимум през септември.


4.Хидрогеоложка характеристика. Степен на използваемост на подземните води.

            4.1. Хидрогеоложка характеристика

 

            Поречията на реките Струма и Места са най-водоносните сред речните басейни в страната, с най-големия годишен обем на отточните водни количества. Водоносността им се обуславя от:

            - Хидрогеоложките и хидроложки структури и валежното подхранване от планинските масиви на Рила, Пирин и Западните Родопи.

            - Карстовите басейни и водоносни колектори в кристалинните пукнатинни масиви;

            - Големите количества на валежите във високопланинските пояси.

            В разнородните пукнатинни  карстови и порови колектори на поречията се формират, движат и акумулират студени, пресни, ултрапресни и хладки води, в дълбочинните зони на подземната хидросфера – термоминерални и горещи хидротерми.

            Главните типове хидрогеоложки структури и водоносни формации са:

            - Хидрогеоложките системи ХГС (масиви) с пукнатинни води в донеогенските скални формации;

            - Карстовите системи в мезозойските карбонатни скали и докамбрийските мрамори;

            - Седиментационните, пластови басейни с порови води в кватернерните речни наноси и, спорадично, в неогенските отложения на междупланинските котловинни басейни.

            В Западна Средногорска област

– Горно поречие на р. Струма:

ХГС Витоша; Пернишки басейн и Брезнишка котловина; ХГС Любаш планина;

            Област Крайще и Осогово:

Радомирска котловина; ХГС Голо Бърдо; Кюстендилска котловина; ХГС Земенска планина; ХГС Конявска планина; Райони с карстови води.

            Родопски масив:

            - Средно поречие на р. Струма

Джерманска котловина; Благоевградски басейн; Симитлийска котловина; Сандански басейн; Струмешнишка долина;

-          Средно поречие на р. Струма и поречието на р. Места:

- ХГС Рила – Западен (СЗ и ЮЗ), среден и ЮИ дял; ХГС Пирин; ХГС Беласица.

            Западни Родопи:

Доспатска долина; ХГС Велийца (Розов вр.); ХГС Дъбраш; ХГС Доспат.

            Сред доминиращия обхват на докамбрийските метаморфогенни комплекси, сравнително по-водоносни се явяват напуканите и разломени гнайси и мигматити.

            От приповърхностната зона на дълбоко еродираните от речната и овражна мрежа напукани гнайсови скални задруги се дренират многочислени извори, с дебит (Q) най-често до 1 l/s; значително по-рядко са пукнатинните планински извори с Q от 2-3 l/s до около 20 l/s по тектонските зони.

             С относително по-висока водоносност в кристалинните масиви на Рила, Пирин и Западни Родопи се отличават гранитните и гранитоидни интрузии (плутони), внедрени сред метаморфните комплекси. От тях се подхранват най-големите пукнатинни извори с Q – десетки l/s; в Сев. Пирин – с максимален Q и до 100 l/s.

            Добри колектори на студени, пресни и ултрапресни води се явяват и риолитите (игнимбритите) от Брацигово-Доспатския вулкански масив. От тях се подхранват множество извори, чиито дебит варира от няколко l/s до 35-50 l/s (изворите “Кървав дол” и “Калнаджа” край гр. Доспат).

Високо проницаеми колектори на подземни води се явяват окарстените мезозойски варовици и доломити в Крайщето и докамбрийските мрамори. От севернопиринските мрамори се подхранват най-големите карстови извори в региона – студените извори “Язо” и “Кьошка” в Разложката котловина (с променлив дебит от 0,4-2,7 m3/s); в Ю. Пирин – изворът “Бистрец” при с. Петрово и субтермалната изворна група “Топлица” край с. Мусомище. От хидрогеоложките изследвания е известно, че устойчивият годишен отток на реките в поречията се формира главно от карстовите и пукнатинни изворни води.

Грабеновите междупланински котловини представляват обособени хидрогеоложки басейни, свързани с водоносните системи в оградните, планински, хорстови масиви. Те акумулират пресните студени води в кватернерните наноси със субтермални и термални води в запълващите ги по-слабо проницаеми неогенски седименти и локалните хидротермални изворни находища по разломните зони в кристалинния фундамент.

Речните-алувиални и пролувиални наноси, главно от чакъли и пясъци в заливните и ниските надзаливни тераси, наносните и поройните конуси са

най-добрите акумулатори на порови, пресни, безнапорни водни ресурси.

            По физични свойства и химичен състав подземните води в региона са пресни и ултрапресни, предимно хидрокарбонатни, калциеви (калциеви-магнезиеви), с минерализация под 0,5 g/l и ниска твърдост. Във високопланинските кристалинни масиви водите са меки, ултрапресни с М под 0,2 g/l. В тях нараства съдържанието на натрий, на места и на сулфати.

            В карстовите води обикновено е повишено съдържанието на магнезий и на твърдостта им. Минерализацията се увеличава в поровите води от алувиалните и пролувиалните хоризонти в котловините с намаляване на надморската височина на водоносните формации.

            Термоминералните и горещи води, формирани в дълбоките зони на кристалинния фундамент, се отличават от студените води със специфичен химичен състав, свойства и лечебни качества. Най-често те са хидрокарбонатни, сулфатни (SO4-HCO3), натриеви и също имат ниска минерализация – до 1 g/l. Единствено горещите въглекисели терми при вулканскат височина “кожух” са хидрокарбонатни, натриеви, с минерализация до 2,5 g/l.

Повишена е минерализацията и на студените въглекисели води от многобройните малки извори по южния склон на Огражден планина. Термалните води от изворите при с. Ощава притежават най-високата радиоактивност в страната – 2800 mBq/l (П. Ст. петров, 1998 ф).

Във високопланинските системи на поречията преобладават екологично чистите, бистри и студени подземни води с благоприятни за ползване свойства и състав.

Във водосборните области обаче, съществуват  райони и участъци с техногенно замърсяване на водите от населените места, индустриалните предприятия, селскостопанската дейност, въгледобивните мини, рудниците и други обекти. Особено неблагоприятни са радиоактивните води в обсега на ликвидирани уранови рудници и геотехнологични участъци във водосборите на Струма, Места и Доспат.

Промени в състава и качествата на водите съществуват в замърсените райони и естествените геохимични аномалии на скалните комплекси.

Общо взето, прогнозните (потенциални) ресурси, вкл. привлекаемите и термоминералните ресурси на подземните води в поречията на р. Струма и р. Места (вкл. р. Доспат) се оценяват приблизително на около 9,3 – 9,5 m3/s. В зависимост от видовете води в основните водоносни колектори, ресурсите от региона се разпределят както следва:

порови води – 3,7 m3/s

карстови води – 2,9 m3/s

пукнатинни води – 2,9 m3/s

 

4.2. Степен на използваемост на подземните води

 

Подземните пресни води в региона се използват широко за питейно, комунално-битово, селскостопанско и индустриално водоснабдяване и за напояване. По традиция, значителна част от изворите около селищата са каптирани в чешми. Изворните води се отвеждат за самостоятелно или групово водоснабдяване на околните градове, села, промишлени и други обекти. Водите от най-големите карстови извори – “Язо” и др.  при гр. Разлог и “Бистрец” – източно от с. Петрово се ползват и във ВЕЦ за добив на електрическа енергия.

Термоминералните води, с каквито региона е особено богат, отдавна се използват предимно за лечение и рехабилитация в балнеоложките курорти с национално и местно значение. Водите се ползват също за хигиенни, комунални, туристически и други цели. С геотермалната им енергия се отопляват сгради и зеленчукови оранжерии; субтермалните карстови води служат за водоснабдяване и напояване.

Както е известно, използваемостта на подземните води е непостоянна и зависи от различните видове потребление, годишните сезони и други фактори. Според непълната статистическа информация, предоставена от общинските фирми ВиК и от потребителите в стопанските дружества, степента на използваемост на потенциалните експлоатационни ресурси е съвсем приблизителна. За горното поречие на р. Струма тя е до около 35% и за средното поречие – около 19-20%; за водосбора на р. Места е пресметната (Ан. Андреев) използваемост на подземните води от около 8%(?) до 65-70%.


 5. Демографска характеристика

 

            Западнобеломорският район за басейново управление включва общините в поречията на реките Струма и Места.

            Демографската характеристика на района е свързана със сегашното и бъдещото потребление главно на питейна вода, тъй като преобладаващата част на консумацията на питейна вода се отнася за населението.

            Питейна вода се консумира и в производствените процеси (главно от хранително-вкусовата промишленост), в селското стопанство - за нуждите на животновъдството и в други сфери, каквито са бюджетните, здравните и учебните заведения, търговските обекти и т.н. Но отново може да се подчертае, че населението е основният фактор, формиращ потреблението на питейни води. Така например през 1998 година в общините на двете поречия от басейна общоинкасираната питейна вода е 52 млн. куб. метра, а тази от населението е 24 млн. куб. метра или 46,15 %.

            В Западнобеломорският район има 28 общини, разпределени по поречия както следва:

            - По р. Струма  -  20 общини

            - По р. Места    -    8 общини.

            Общият брой на населените места към тези общини е 544. Подробности за отделните общини се дават в демографската характеристика на съответното поречие.

            Данните за демографската картина до 31.12.1998 г. и в перспектива до 2010 г. за Западнобеломорски район са както следва:

Година

1992

1995

1996

2005

2010

688753

681962

668144

653772

646065

 

            Броят на населението в тези поречия за 1998 г. представлява 8% от населението на страната.

            За района, както и за страната като цяло, тенденцията в динамиката на неселението е към намаление. Това е особено изразено в поречието на р. Струма. Най-голямо е намалението на населението в общините Брезник (6% и 10%), Невестино (6% и 12%) и Кочериново (6% и 9%) и т.н.

            Населението през 1998 г. (668144) е с 2% по-малко от 1995 г. и с 3% по-малко от 1992 година. Динамиката до 1998 година и в перпектива в броят на населението по поречия на басейна се разглежда подробно (и по общини) в съответното поречие (точка 1).

            В прогнозата общо взето са запазва тенденцията през 2005 година населението да намалее на 653772 човека или с 2% спрямо 1998 година, а през 2010 година - 646065 човека или с 3% по-малко спрямо 1998 година.

            Това намаление в някаква непряка степен би трябвало да се отразява върху потреблението на питейна вода от населението, което за 1998 година общо за района за басейново управление е употребило 49255 хил. куб. метра, а през 2010 г. се очаква то да бъде 60008 хил. куб. метра. Увеличението се дължи на повишаване благоустрояването на населените места и преминаването в по-висок функционален тип и свързаното с това нарастване на водопотребителната норма на човек за денонощие.

            Общо в Западнобеломорския район за басейново управление, както се каза има 328 общини с 544 населени места към тях. По-големи центрове са: Перник, Радомир, Кюстендил, Дупница, Благоевград, Петрич, Сандански и Гоце Делчев. Преобладаващото число населени места са 7-ми и 8-ми функционален тип, което определя и степента на осигуреност с вода, респективно потреблението.

            За поречието на р. Струма действителната средна денонощна водоснабдителна норма за питейна вода на жител е 485 литра, за поречието на р. Места - 183 литра, а средно за района е 202 литра.

            Общото потребление на питейна вода през 1998 година възлиза на 106730 хил. куб. м., а на условно чиста вода - 50600 хил. куб. м.

            Подробен анализ на гореописаните елементи на демографската картина се прави при всяко поречие, включено в района.


6. Икономическа характеристика на Западнобеломорски район

 

            Поречията на реките Струма и Места и общините в тях, попадащи в Западнобеломорския район за басейново управление се включват в Югозападния икономически район, част от “Национален план за регионално развитие за периода 2000 - 2006 година”.

            Като цяло Югозападния район по отношение приходи от стопанска дейност е на първо място в страната, но тук е Столицата, докато за всички общини в района това не важи. Същото е положението със заетостта, най-ниско равнище на безработица е в София, докато в общини като Брезник, Земен, Кочериново, Симитли, Кресна, Белица и Гърмен положението е много сложно.

            По индекса на ЮНДП за човешко развитие в Югозападния район негативното отклонение (от средния за страната) е чувстително, например Кюстендилска област е на 25 място между областите.

            Скоростта на адаптиране на стопанските структури към новите условия в Благоевградска област, като цяло е добра, но Кюстендилска област е по средата.

            Частният сектор навлиза в икономиката - много добре в Пернишка област, в другите две по-бавно.

            В перспектива Благоевградска и Кюстендилска област са определени за трансгранично сътрудничество с Гърция и Македония и по-специално общините: Благоевград, Радомир, Кюстендил, Бобов дол, Дупница, Сапарева баня, Симитли, Кресна, Струмяни , Санданскии Петрич.

            В Югозападния икономически район трябва да се концентрират много усилия, за да се даде тласък на още по-ускорено икономическо развитие.

            Тук ще премине коридор N 8 Дуръс - Скопие - София. Ще се изграждат ГКПП “Гюшево”; ГКПП “Олтоманци”; ГКПП “Илинден”; ГКПП “Симитли-Лехчево”; ГГКПП “Царево-Клепало”; реконструкция на пътя София - Гюешево; ж.п. линия “Гюешево-границата”; реконструкция на път 79 от Благоевград до Кулата; електрификация на ж.п. линията Дупница - Кулата, изграждане на безмитна зона Кюстендил и др.

            В производствената сфера се предвижда: Отстраняване последиците от политиката на концентрация на индустриални предприятия - замърсители около Перник и Радомир; Завършване структурната реформа на предприятия, като “Стомана”, “Топлофикация-Перник”, Мини Перник, Рекултивация на крайградски зони около Перник и други.

            Подробен анализ на специфичните особености по общини се прави в т. 2 за всяко поречие.

            За водопотреблението, като един от съществените елементи на “Генерална схема за използване на водите” от значение понастоящем и в перспектива до 2010 г. са подотраслите на промишлеността и особено по-водоемките.

            Подробностите по отделни производства (подотрасли) от промишлеността се дават по общини в т.2 на съответното поречие.

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

 
   
 

 Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени