| контакти |

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси           

 

 

 

Генерални схеми за използване на водите в България - Поречие на р. Вит

 

          Река Вит се намира в Дунавския район на басейново управление. Водосборната й област е ограничена на запад от вододела на р. Искър, а на изток съответно от вододела на р. Осъм. За начало на реката е приет основният й приток - р. Бели Вит, в който под гр. Тетевен зауства р. Черни Вит. И двата притока извират от северния склон на Златишко-Тетевенската част на Стара планина. След излизането си от планината реката тече на северозапад, а след землището на с. Гложене тя поема в северозападна посока, която запазва до заустването си в р. Дунав при Сомовит. Общата дължина на реката е 189 км, а средният наклон - 9,60 /00 . Водосборната й област, с площ 3220 км2 е силно продълговата с малка средна ширина (25 km), която не дава възможност за развитието на по-гъста речна мрежа - гъстотата й е едва 0,5 km/km2 . Броят на притоците е малък. Река Вит има около 10 притока с дължина 10 km , най-големи от които са р. Каменска с дължина 49 km и площ на водосборния й басейн 500 km2 , р. Калник - с дължина 41 km и съответно площ 260 km2 и р. Тученица - с дължина 35 km и площ 215 km2 . Средногодишното водно количество на реката при устието, установено на базата на 39 годишна редица е 19,18 m3/s, а средно минималното - съответно 6,321 m3 /s.

            Река  Вит има голямо значение за развитие на главните селища в поречието й - градовете Тетевен, Плевен, Долен Дъбник, Долна Митрополия и Гулянци, а така също и на прилежащите им села. Терасата й е основен водоизточник за питейно и промишлено водоснабдяване на повече от 50 населени места. В средното и долното течение на реката са разположени плодородни площи, от които посредством изградените Голяма Витска Напоителна Система (ГВНС) и Малка Витска Напоителна система (МВНС) могат да се напояват над 23000 ha.

6.5. Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води  

 

            6.5.1. Характеристика на основните водоносни хоризонти

 

            Територията на разглежданото поречие има сложен геоложки строеж. В пределите на водосборната област на р.Вит се отделят следните големи структурни единици:1. Мизийска платформа; 2.Предбалканска геосинклинална област; 3. Балканска антиклинална област (фиг.6.5.1.1, фиг.6.5.1.2).

            В резултат на тектонски движения е станало диференциране на обширните територии, като са се образували отделни самостоятелни структури. Литоложкият състав на тези структури предоставят условия за формиране на подземни водосборни басейни, а те са както следва:

            Горнопалеозойска ера

            Скалите от тази ера са представени от следните системи:

            - южнобългарски гранитоиди (andC)и старопланински гранодиоритов гранитов (gdPz2)  комплекс (съставен от диорити, кварцдиорити до гранодиорити). Скалите от този комплекс изграждат Централно-Балканската антиклинала, Ямненската антиклинала и Веженския плутон.

     - карбонска-пермова (изградена от брекчоконгломерати - с мощност до 120-150 m, гравелити, пясъчници - с мощност 500 m) и пермска (2P1 ) (изградена от вулкански туфи и брекчи) системи. Отложенията на тези системи изграждат Ямненската, Гложенската и Тетевенската антиклинали.

            В резултат на изветрителни и тектонски процеси отложенията в горнопалеозойската ера се явяват акумулатор и дренаж на падналите атмосферни валежи. При тези условия са се формирали и пукнатинни подземни води в областта на Балканидния регион и Предбалкана. Поради регионалната напуканост и дренираност на скалите пукнатинните води имат голям водообмен.

            Предмет на оценка в настоящата разработка са пресните студени води с плитка циркулация. За тези води са характерни следните закономерности: 1) Нямат големи съсредоточени изходища - изворите са много на брой, но с малък дебит - от 0,02 до 2 dm3/s и рядко 3 dm3/s. По-големите извори излизат от по-млади разломни зони, които дренират водата и от други пукнатини.

            2) Водообилността на тези скали е свързана с литоложкия състав, гъстотата и произхода на пукнатините, условията на залягане и площ на разкритие на скалите на повърхността.

            Гореспоменатите отложения дават началото на рр. Костина, Заводска, Стара Рибарица и Черната река.

 

                        Мезозойска ера          

            Отложенията на тази ера формират подземните води в областта на Балкана, които биват пукнатинн и пукнатинно карстови. Типа на подземните води е в зависимост от литоложкия и химическия състав на вместващите скали.

 

            Пукнатинно- карстови води в областта на Балкана          

            Пукнатинно карстовите води в Балкана са разпространени в карбонатно-триаските седименти (песъкливи, алевритни варовици, доломитизирани варовици и доломити) с възраст (. Седиментите изграждат Ямненската антиклинала. Варовитите са напукани и окарстени.

Подхранването на формиралия се карстов хоризонт е от атмосферни валежи.

            Изворите са с дебит 5 до 80 dm3/s.

            Отложенията на тази ера формират и подземните води в областта на Предбалкана, които биват пукнатинни, пукнатинно-карстови и карстови в зависимост от литоложкия и химическия състав на вместващите скали.

            Пукнатинни води в областта на Предбалкана

            Областта на Предбалкана е изградена от:

            - карбонска-пермова и пермска системи, изграждащи Тетевенската и Гложенската антиклинали. Литоложки отложенията са същите, както тези, описани в Балканидния регион. Изворите са с дебит 1 до 0,5 dm3/s.

- конгломератова задруга с геоложка възраст долен триас (3Т1=1T1 1). Тя има теригенен характер и е представена от конгломерати, пясъчници , алевролити и по-рядко брекчоконгломерати и брекчи. Тази задруга се разкрива в ядката на Гложенската и Тетевенската антиклинали с мощност от 15 - 30 m и заляга като тънка ивица върху гранодиоритите на Веженския плутон.

            Изворите са с дебит 1 до 0, 5 dm3/s.

            - долноюрски теригенни континентални утайки - Бачийщенска (bcJ1h ), Костинска (kJ1h-s) свити) - изградени от  конгломерати, пясъчници, кварцитни алевролити. Тези отложения се разкриват под формата на тесни ивици между Тетевен и с. Лесидрен в бедрата на Тетевенския антиклинорий. Скалите са напукани и водообилни, но вместването им между по-слабо пропускливи скали ограничават възможността им за тяхното подхранване. Мощността на отложенията е от 2,0 m при гр. Тетевен до 120 m при с. Лесидрен. Подземните води от тези отложения дават началото на малки притоци на р. Калник при с. Български извор. Дебита на наличните извори варира от 0,5 до 1,0 dm3/s.

 

            Централнопредбалканска флишка група

- песъкливи мергели до варовити аргилити, варовити пясъчници и алевролити в ритмична смяна помежду си обединени в свита -XIJ3k - K1bs ( Черноосъмска - соJ3k - K1bs, Нешковска - nJ3kt свити). Дебелината на свитата достига до 2000 - 2500 m.

Подхранването на свитата става за сметка на атмосферните валежи.  

            Изворите са с дебит 1 до 0,5 dm3/s.

 

            - скали от пясъчниково-варовиков тип с възраст долна креда (Камчийска свита- ) (мергели, пясъчници, малко алевролити и глинести варовици), т.нар. седиментационни подзони на типичния флиш. Тя е обособена в ивица с ширина около 20 - 30 km (от с.Малка Желязна през с. Лесидрен и продължава на изток). Мощността на отложенията е 800 до 2000 m. Изворите са с дебит 0,04 до 2 dm3/s.

                  

                        Романска свита (rmK1b-ap)

            Свитата се разкрива предимно в същинския Предбалкан, където изгражда склоновете на Ловчанската планина. Свитата се съчленява латерално със свитите от по-горните части на Ловешката ургонска група (в местата на изклиняване на варовиковите тела).

            Най-широко разпространение в нея имат пясъчниците, които са разнообразни по състав, структура и текстура. В състава на свитата присъствуват глинесто-варовити и глинести скали. Присъствуват и отделни пластове от варовици. Възрастта на свитата е горен барем до горен апт. Дебелината на Романската свита достига до 1000 - 1400 m.

Подхранването на свитата става за сметка на атмосферните валежи в областта на разкритията, а в латералните области - и от съседните свити.

            Изворите са с дебит 0,4 до 4,0 dm3/s.

 

                        Пукнатинни порови води в областта на Предбалкана

                        Угърчинска свита (ugPg22)

            Свитата се разкрива западно и източно от с. Торос и Дерманци. Тя изгражда ядката над Луковитската синклинала и участъка в прехода към Мизийската плоча. Свитата заляга трансгресивно върху Кайлъшката свита, а горната й граница е постепенен преход към Старопатишката свита - spPg22 изградена е от конгломерати и гравелити с рахла глинесто-песъклива спойка. Скален състав: твърде рахли пясъчници с прослойки от песъкливи глини. Мощност - над 150 m  и възраст - среден еоцен. Подхранването на свитата става за сметка на атмосферните валежи и води от по-долу лежащия водоносен хоризонт. Изворите са с неголям дебит - <0,1 до 0,6 dm3/s.  По-големи групи извори с постоянен отток са привързани към разкритията на Старопатешката и Луковитската свити в района западно от р. Вит.

 

 

 

                        Пукнатинно-карстови води в областта на Предбалкана

            Формирането на този тип води става в скали (пясъчниково-варовикови), в които преобладават капилярните и субкапилярните пукнатини. В резултат на напукването и изнасянето на варовитото вещество от вместващите отложения размерите на капилярите и субкапилярите се увеличават значително.

            Тези води са превързани към:

            - карбонатния комплекс (изграден от карбонатни конгломерати с прослойки от пясъчници, алевролити, доломити, варовици, аргелити) с геоложка възраст горен триас - Боримска свита (). Тези отложения се разкриват в местността югоизток от с. Лесидрен (Суходоле и Струга) и между пещерата Топля и местностите Болбура, Булата, Черната могила и Изхвърлянките. Карбонатите са напукани и окарстени и оформят отделни карстови басейни.

            Общата мощност на отложенията е 400 - 640 m.

            Изворите са с дебит 40 до 120 dm3/s.

            - пъстра теригенна-карбонатна задруга  представена от конгломерати, изградени от варовикови и пясъчни късове с пясъчниково-варовита основна маса. Карбонатите и основната маса са напукани и окарстени, в резултат на което в тях се акумулира атмосферна вода, която впоследствие се дренираа като подземна. Задругата се разкрива югоизточно от с. Голяма Желязна. Мощността е около 250 m. Заедно с отложенията на средния и горния триас образуват общ карстов басейн, даващ началото на карстови извори югоизточно от с. Голяма Желязна с дебит 45 до 160 dm3/s.

            - теригенни и теригенно-карбонатни седименти (песъчливи аргелити,кварцови пясъчници, песъкливи варовици, дребнокъсови конгломерати ) с геоложка възраст лиас-догер (VJ1h-t) - (Бачийщенска свита - bcJ1h, Костинска свита - kJ1h-s, Озировска свита - ozJ1h - J2a, Лопянски член на Етрополската свита - e/lJ2bg).  Седиментите се разкриват по долината на р. Градешница, Черна река, с. Рибарица, Свинска река (с. Ямна - Етрополско, с. Гложене и по сондажен път в с. Ъглен). Мощността им е от 5 до 300 m. Изворите са с дебит 0,5 до 2 dm3/s.

            - карбонатни скали (варовици и глинести варовици) с геоложка възраст догер - малм (XJ2c - K1bs )- обединяваща  Яворецка - jJ2c - J3t , Гинска - gJ3o-t, Гложенска - glJ3t - K1bs свити. Седиментите се разкриват в участъците между гр. Тетевен и с. Гложене. Дебелината им е от 5 до 20 m.

            Изворите са с дебит  от 3 до 130 dm3/s.

            - кормянска пясъчникова свита (кnК1b). Литоложки тази свита  е представена от  варовикови пясъчници и алевролити с геоложка възраст горен барем. На повърхността се разкрива като тясна ивица по р. Калник на изток от вливането й в р. Вит.

            Мощността на отложенията е до 20 m.

            Изворите са с дебит 0,7 до 2,5 dm3/s. 

 

                                   Карстови води в областта на Предбалкана

            Карстовите води в Предбалкана са съсредоточени в: средно-триаския водоносен хоризонт, изграден от алевритови, биодетритни,  пелитни варовици (с възраст mg/0T1 - T2а) и аргелитно-варовикови седименти .Отложенията изграждат Гложенската и Тетевенската антиклинали. Отложенията са напукани  и окарстени.  Дебелината им в антиклиналите е до 180 m.

            В източната част на Тетевенската антиклинала теригенно - варовиковата задруга() формира самостоятелен басейн в района на с. Васильово и с. Голяма Желязна.

            Формиралите се подземни потоци се насочват към долините на врязалите се реки Площа и Сухата река, където подземната вода излиза на повърхността под формата на множество извори. По-големи от тях са: изворът Топля при с. Голяма Желязна, който има дебит от 3 до 2920 dm3/s; изворът на р. Площа с дебит от 35 до 70 dm3/s; изворът Голяма Видра при с. Гложене с дебит от 30 до 184 dm3/s.

            Средно-триаските карбонатни отложения имат широко разпространение, но потъват в дълбочина и в Мизийския регион залягат на дълбочина 2500 до 2800 m, където формират напорен водоносен хоризонт с повишена температура и минерализация на подземните води. Последните не са предмет на разработката.

            Горно-юрски (малмски) водоносен хоризонт, изграден от карбонатни отложения (органогенни, микрозърнести варовици до глинести варовици) с възраст .Тъй като отложенията, изграждащи платото Пъстрината, са представени от горно-юрски (варовиков фациес) и валанжски (долна креда) - глинести по-тънки пластове от варовици, прослояващи се от мергели с пачки от пясъчникови пластове - на изток от платото развитието на валанжа преминава в песъчливо-глинест и глинесто-мергелен фациес, което не позволява в отложенията му да се натрупва карстова вода с практическо значение. Оттам на изток горната юра се запазва като самостоятелен карстов водоносен хоризонт до долината на р. Вит. Дотам отложенията на оксфорд, кимеридж и титон образуваат общ водоносен хоризонт. На изток от р. Вит титона преминава във флишки фациес и заедно с валанжа (представен от незакономерна алтернация между мергели и пясъчници) формират водоносен хоризонт с пукнатинна вода, докато оксфордът и кимериджът се запазват в карбонатен фациес. В целия Предбалкан той дава възможност да се формира в отложенията му карстова вода.

            Малмските отложения представляват самостоятелен карстов водоносен хоризонт с разкритие на повърхността в северозападната част на Тетевенската антиклинала. Оксфорд-кимериджските варовици образуват пояс от тясна ивица, която опасва отвсякъде разкриващите се в ядката на Тетевенската антиклинала по-стари формации, които варовици на изток от с. Малка Желязна и на юг от с. Гложене нямат голямо значение като карстов водоносен хоризонт.

            Тяхното значение е особено голямо в района на селата Гложене, Български извор и р. Вит. Карбонатните скали на малма (без титона преходен фациес) тук образуват значителен по площ басейн с карстова вода. Река Вит разделя на две карстовия поток. Варовиковата серия на малма е издигната значително над нивото на ерозионната мрежа, но значителната й мощност - над 300 m, е запазила една част от нея и под нивото на р. Вит. По такъв начин  става свързването на двете части на потока (изток-запад) под речната долина.

            Варовиците на малма са интензивно окарстени както над, така и под ерозионния базис, за което свидетелствува загубата на вода от р. Вит към р. Глава Панега.

            Интензивната  инфилтрация на валежни води отива за подхранване на формиралия       се подземен отток. Карстовата вода излиза на повърхността на  земята и подхранва малко на брой, но с голям дебит извори (Глава Панега при с. Български извор - извън обсега наа разглежданата водосборна област, с. Гложене и др.). Река Вит на север от с. Гложене отдава на водоносния хоризонт на малма, а оттам и на извора, значителна част от оттока си. Подхранването на малма може да става и чрез инфилтрация през алувия на реката, в участъка, където той заляга върху малмските варовици. От хидрометрични измервания е установено, че между с. Гложене и местн. “Боаза” р. Вит губи 0,8 m3/s вода.

            - карбонатни скали (варовици и глинести варовици) с геоложка възраст догер - малм (XJ2c - K1bs )- Яворецка - jJ2c - J3t , Гинска - gJ3o-t, Гложенска - glJ3t - K1bs свити. Седиментите се разкриват в участъците между гр. Тетевен и с. Гложене. Дебелината им е от 5 до 20 m.

            Изворите са с дебит  от 3 до 130 dm3/s.

            Варовици от горния етаж на мастрихта (к- Кайлъшка свита). Силно окарстените отложения създават условия за формиране на хидрогеоложки басейн в Луковитската синклинала.

            В периферията на последната се разкриват окарстените отложения, а към центъра на синклиналата, между гр. Луковит и с. Угърчин върху тях залягат водонепропускливите глинесто-мергелни и пясъчникови отложения на еоцена (). Синклиналната структура създава възможност под еоцена карстовата вода да се намира под напор. Варовиковият хоризонт на мастрихта е силно окарстен и създава условия за натрупване на карстова вода.

            Водата от карстовия басейн на Луковитската синклинала се дренира и от р. Вит и притоците й Каменска и Катунешка, в долините на които се намират извори с дебит 5-10 до 160 dm3/s. Водата се подхранва от валежи, инфилтриращи в разкритията на мастрихта.

 

            Пукнатинно-карстови води в апта (Ловешка ургонска група)

            Фациеса на ургона в южната част на Предбалкана (западно от Ловеч) е представена от карбонатно-теригенен, теригенен и мергелно-глинест фациес.

            - Мергелно-глинестия фациес  с прослойки от дребнозърнести пясъчници и алевролити изгражда Тръмбешката свита (tK1ap), която не се разкрива на повърхността в разглежданата водосборна област.   Мощността й е от 100 до 200 m в прехода, докато на север достига до 500-600 m. Слабо водоносни са и без практическо натрупване на вода.

            -Теригенен фациес (Смочанска теригенна свита - scK1ap).  Разкритията на свитата се следят в участъка източно от с Стояново. Свитата лежи върху варовиците на Стратешката свита  (srK1ap). За покривка на свитата служат деветашките варовици и тръмбешките мергели. Смочанската свита е изградена от пясъчници, алевролити и глинести скали, с прослойки от глинести варовици. Мощността  на свитата е от 100 до 300 m. Изворите са с дебит 0,03 dm3/s до 1,0 dm3/s.

            - Карбонатно-теригенен фациес (Белоречката свита - bK1ap).Разкрива се на повърхността южно от с Стояново. Заляга върху Еминската варовикова свита. Белоречката свита е изградена от варовито-глинести алевролити и пясъчници от варовиков тип до варовити пясъчници. Мощността й е 130 - 150 m. Изворите са с дебит от 0,1 до 2 dm3/s и дават началото на р.Тоша.

             Водоносният хоризонт се подхранва от атмосферни валежи.

 

            Пукнатинно-карстови води в апта (Свищовска свита - svK1Qp)

            Долната граница на свитата представлява бърз литоложки преход с Тръмбешката свита, а  горната  граница е маломощната Каленска варовикова свита.

            В разглежданата територия свитата е представена от  грубозърнести добре промити рахли пясъчници с варовито-песъкливи прослойки. На места скалите преминават в песъкливи варовици. На повърхността свитата се разкрива като отделни петна на североизток от гр. Угърчин. Мощността на свитата е от порядъка на 200 m. Водоносния хоризонт се подхранва от атмосферните валежи и от съседните на нея водоносни хоризонти.

 

            Карстови води в сенона (кампан-мастрихт) -  Ломско-Плевенска депресия.

            Горната креда с двата си етажа тук е разпространена на цялата територия, при което в източната й част тя се разкрива на повърхността. В разкритията си сенонът е съставен с най-горните си етажи (кампан - Мездренска свита - mzK2Cp-m ) с мощност 20 - 60 m и мастрихт (Кайлъшка свита - kK2m с мощност 20 - 70 m. Развитието на кампана и мастрихта с еднакъв варовиков фациес (напукани варовици) обуславя формирането на общ водоносен хоризонт, което дава основание да се разглеждат заедно.

            Основният хоризонт на сенона заляга върху подложка от кампански (глинести варовици, мергели -n0K2cp - с мощност 30 - 67 m ; niK2cp с мощност 30 m) и ядчести варовици.

            На запад в потъналата централна част на Ломско-Плевенската депресия сенонът е представен в мергелен фациес.

            В разкритията си кампан-мастрихтските варовици в Плевен-Никополския район са интензивно окарстени и имат значение за натрупване на вода в тях.

            Водата от сенонския варовиков хоризонт се дренира от реките Чернелка, Гривишка, Тиченица и Мечка и от изворите Крушовица с дебит 56 dm3/s; Бъркач “Селски доли” с дебит 11 dm3 /s; Плевен “Балаклия” с дебит 2,7 dm3/s; Рибен “Езерото” с дебит 70 dm3/s.

            Значителната окарстеност на сенона се потвърждава и от факта, че изворите се намират в основата на варовиков хоризонт.

            От района на гр. Плевен, поради синклинално огъване и потъване на водоносния хоризонт под нивото на местната ерозионна мрежа и покриването му със слабопропускливи пластове (глинесто-песъкливи варовици, глинестоваровити пясъчници и прослойки от пясъци) на палеоцена (K0Pg1t - Комаревска свита) започва формирането на напорната част на кампан-мастрихтския водоносен хоризонт в Ломско-Плевенската депресия.

                                   Порови води в миоцена (сармат)

            Сарматските отложения (Димовска свита - dmN1s ) в разглежданата територия са развити в песъкливо-глинест и песъклив фациес. За тези отложения са характерни поровите води. Сармата лежи върху баденски глини (Опаненска свита - opN1b с мощност 10 - 80 m и Жерновска свита - jN1b с мощност 1 - 3 m ), които са водоупорни. В средната и горната част на разреза на сармата преобладават пясъците с неиздържани прослойки от глини. Най-отгоре върху сармата залягат разнозърнести пясъци с чакълни лещи с дебелина 4 - 10 m с възраст меот-плиоцен (bsN1m - N2 ), които се препокриват от льос.

            В пясъците на сармата се е формирал подземен поток, който се дренира от речната и овражна система в долината на Палео-Бръшляница.  Водата му излиза на повърхността във вид на изворчета, даващи началото на редица дерета: дерето “Полаза” (Коиловско землище), дерето “Върбица” - Рибен (Върбишко землище).

            Главен източник на подхранване на подземния поток се явяват инфилтриралите се валежи.

            Изворите са с дебит 3 до 10 dm3/s.

 

                        Води в алувиалните отложения на р. Вит

            Практическо значение алувиалните отложения на р. Вит имат на север от с. Садовец. Излизайки от пределите на Предбалкана след пролома на сенонски варовици при с. Садовец р. Вит образува широка долина, която продължава на север до р. Дунав и площта й общо е 100 km2.  Долината в най-ниската си част е запълнена с алувиални отложения. За основа на последните служат по-стари скали от сенонска, данска, палеогенска и неогенска възраст, които се характеризират със значително разнообразен литоложки състав и имат различно отношение към натрупване на подземна вода. Това са мергелно варовити пясъчници, мергелни варовици, варовици, мергели, пясъци, песъкливи глини и глини (фиг. 6.5.1.3).

            Алувиалните отложения в долината на река Вит са представени основно от два литоложки пласта.

            Долната част на разреза е изградена от чакълесто-песъкливи и песъкливи материали.

            Чакълесто-песъкливият пласт отгоре е покрит с песъкливи глини и глини. Общата мощност на алувия е средно около 9 m.

            Долният слой на алувия, който е водоносен, има дебелина от 2 до 10 m, при което средната е различна за различните части на долината.

            Водоносният хоризонт се характеризира с разнозърнести чакъли и пясъци. Водопроводимостта им е от 60 до 1100 m2/d.

            Подхранването на водоносния хоризонт се осигурява от инфилтрация на валежи и от подземни води от отложенията на по-старите формации, идващи от склоновете на долината и водоразделните масиви. От тези отложения най-голямо значение за подхранване с подземна вода имат сенонските варовици между с. Садовец и Търнене, където в алувия се излива значително количество карстова вода.

            Както и при другите реки, така и тук в периодите на пълноводие р. Вит кратковременно подхранва водоносния холизонт на алувия.

            Оттичането на подземната вода става към р. Вит и тя представлява естествен дренаж на водоносния хоризонт. Подземният поток е насочен косо към р. Вит по посока на нейното течение.

            Значителна площ на разпространение на водоносния хоризонт и добрата му вместваща способност са позволили натрупване на значителни статични запаси от подземна вода.

 

            Води в алувиалните отложения на р. Дунав, изграждащи Карабоазката низина

           

            Низината обхваща понижението край р. Дунав между устието  на р. Искър и р. Вит (фиг.6.5.1.3,  фиг.6.5.1.4). Алувиалните отложения на низината са сложени върху подложка от сарматски глинесто-песъкливи, песъкливи и варовито-глинести материали. В източната част на низината алувият заляга и върху сенонски варовици. Подложката е силно разломена.

            В алувиалните отложения на низините са формирани водоносни хоризонти с полунапорна вода.

            Общата дебелина на алувиалните отложения е от 5-8 до 20-25 m, а  площта на разпространение е 190 km2. Низината е изградена от чакълесто-песъкливи материали, които се покриват от глинесто-песъкливи отложения.

            Дебелината на покривния пласт е от 3-4 до 8-10 m. В крайните части на низината и подножието на оградните склонове алувиалните отложения преминават в делувиално-пролувиален шлейф с малка дебелина. Алувиалните отложения се подхранват чрез инфилтрация на атмосферни валежи, от р. Дунав и частично от подложката, а се дренират от р. Дунав и отводнителните канали. Водопроводимостта на чакълесто-песъкливия пласт е от 250 до 2000 m2/d.

            Подземният поток е насочен към р. Дунав, с която е в пряка хидравлична връзка. Много слаба е връзката му с водата от р. Искър и р. Вит.

6.5.2 Качествена характеристика на подземните води

 

      Химическият състав на подземните води се формира под въздействието на комплексни фактори: геоложки, геоморфоложки, климатични и др.

                Решаващо влияние за формиране на състава на подземните води във водосборна област “Вит” оказва  геоложката и хидрогеоложката  среда и привързаността на водовместващите отложения към дадена зона на водообмен.

            В Балканидната зона(височина над 1000m)  водообмена е активен. Наличието на голямо количество атмосферни валежи и незначително изпарение в условията на добра промитост на отложенията подземните води имат много малка обща минерализация от 0,05 до 0,2 g/dm3 (ултра пресни), малка обща твърдост 2mg/equ, ниска температура (от 4-10 0С) и обикновено са карбонатно агресивни.

            В отложенията с висока водопроводимост каквито са средно- триаските и горно-юрските окарстени варовици изграждащи Гложенската и Тетевенската антиклинала и Луковитката синклинала са формирани пресни хидрокарбонатно- калциеви(карстов извор

“Големия извор” с.Български извор(J3) ; “Топля” - с.Голяма Желязна (Т2)), калциево -хидрокарбонатни (карстов извор с.Дерманци (К2m) подземни води. Общата минерализация на водите се изменя от 357mg/dm3 при с.Гложене до 649 mg/dm3 при с.Дерманци. Увеличението на общата минерализация е свързано с намаляване на надморската височина , а това от своя страна намалява активния водообмен. Твърдостта на посочените води е карбонатна.

            Хлоридното съдържание на горепосочените пресни подземни води се изменя от 11mg/dm3 (с.Гложене) до 30 mg/dm3 ( с.Дерманци). Хлоридите постъпват във водите от вместващите скали. рН на водите се изменя от 6,7 (с.Гложене ) до 7,3 (с.Дерманци), а температура та от 9,6 до 14,30С.

            Във водосборната област на р.Вит повсемесно  са разпространени сулфатните йони в пресните подземни води.

            В зоната на интензивния  водообмен(високите части на планинската водосборна област) подземните води са с ниски концентрации на сулфати(под 10mg/dm3). В Предбалкана водите са със  средна стойност(39 mg/dm3 - с.Голяма Желязна) до (54 mg/dm3 - с.Гложене) и високи концентрации (99  mg/dm3- с.Дерманци), а съдържанието на нитрати се изменя от (3,6 mg/dm3 - с.Гложене)  до  (15 mg/dm3- с.Дерманци).

            Обяснението на наднормените сулфатни и нитратни концентрации трябва да се търси в техногенните фактори - биодеградация на битови и животински отпадъчни продукти. и др.

            Същата закономерност се наблюдава и по отношение на състава в алувиалните отложения в долното течение на р.Вит. (с.Крушовица - гр.Д.Митрополия.).

            Общата минерализация се изменя от 420 mg/dm3 до  922 mg/dm3. Хлорното съдържание се изменя от 17 mg/dm3 до  48 mg/dm3, концентрацията на сулфати е 31 mg/dm3 - 126 mg/dm3, а съдържанието на нитрати е 14 mg/dm3 -  41 mg/dm3.

            Обяснението за нарастването на сулфатните и нитратни концентрации се дължи на биогенен произход, на дългогодишното торене с изкуствени азотни торове, а по всяка вероятност и от инфилтрацията на отпадъчни води през фугите на колектора свързващ гр.Д.Митрополия - пречиствателна станция с.Божурица преминамащ през речната тераса.рН на водите е 7-7,5, а температурата се изменя от 13 до 140С. Водите са хидрокарбонатно- магнезиево-калциеви с карбонатна твърдост.

            В участъците със зътруднен водообмен каквито са алувиалните отложения на Карабоазката низина, водата е хлор-магнезиево-натриево-калиево-хидрокарбонатна(НС966-дълбочина от терена 11,6 m , намиращ се на 4,5 km северно от с.Брест) до хлор- натриево-калиево-хидрокарбонатна-магнезиево-калциева (НС954-дълбочина от терена 10,5 m, намиращ се на 0,5 km североизточно от с.Дъбован) и хидрокарбонатно-калциево-натриево-хлорна(НС Т-329 - намиращ се на 7,8 km южно от гр.Гулянци). Общата минерализация се изменя от 580 до 480 mg/dm3 , а на нитратите от 80 до 6 mg/dm3. 

            Нарастването на съдържанието на хлор, натрий,калий и сулфати се дължи на геоложката и хидрогеоложка даденост на низината(полунапорен водоносен пласт, голямо количество слабопроницаеми отложения), малко количество атмосферни валежи, високи водни нива на подземните води, интензивно изпарение довеждат до слаба проми -вност на вместващите алувиални отложения в резултат на което се формират засолени води.

            В участъците близо до р.Дунав поради високата водопроводимост и активния

водообмен между дунавски и води от низината, водите са пресни хидрокорбонатно-магнезиево-калциево-сулфатни (НС Т-21 -с.Загражден) Повишеното съдържание на хлор в тези води се дължи на антропогенната дейност - предизвикана от понижение на водното ниво при експлоатация над допустимото , в резултат на което се привличат и засолени води от низината. Твърдостта на водата е карбонатна, рН7,4, а температурата и е 140С.

            От изложения до тук материал за качествената характеристика на подземните води се вижда, че тя отговаря на геоложките, хидрогеоложките,геоморфоложките и климатични фастори за водосборната област на р.Вит.

           

6.5.3.  Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на                              подземните води в поречието на р. В и т

 

            6.5.3.1. Основни предпоставки при определяне на ресурсите

 

            Под експлоатационни ресурси на подземни води се разбира количеството подземна вода със съответно качество, което може да бъде получено от рационални в технико-икономическо отношение вододобивни съоръжения при зададен режим на експлоатация, удовлетворяващ изискванията в течение на целия разчетен срок на водопотребление.

            Експлоатационните ресурси на подземни води представляват изчислителна стойност, обоснована при различни методи, и е различна в зависимост от типа на водовземните съоръжения, тяхното местоположение и от срока на експлоатацията им.

            За целите на Генералната схема за р. Вит основните предпоставки са:

            - потенциални възможности на водоносния хоризонт, обуславящи регионални експлоатационни ресурси;

            - средномногогодишно или средногодишно подхранване на водоносните хоризонти, получено от гравитационни и еластични запаси, от привлекаеми ресурси в процеса на експлоатация на вододобивните съоръжения и от изкуственото им подхранване.

            Експлотационните ресурси са преценени по естествените им ресурси за неограничен или за продължителен срок на експлоатация.

            Привлекаемите и изкуствените ресурси са свързани с конкретни вододобивни съоръжения.

            - подземните води нямат пълни многогодишни хидрометрични наблюдения.

            Това не позволява техните естествени ресурси да бъдат оценени достоверно чрез прилагане на статистически методи .

            Тъй като колебанията на подземния отток са по-малки отколкото тези на повърхностния отток , то експлоатационните ресурси се оценяват по:

            - общия подземен отток (чрез сумиране дебита на водоизточниците, предимно за пукнатинните и карстови води);

            - чрез хидрометрични методи - по проводимостта на пласта и по хидроизохипсни карти.

            Експлоатационните ресурси са приблизителни и са оценени в резултат  на инженерно-геоложката и хидрогеоложката оценка на досега съществуващата информация. Експлоатацията на подземни води се отразява върху речния отток, тъй като формиралия се грунтов поток във водоносните отложения е хидравлически свързан с речния отток. Тази експлоатация няма да увеличи общите водни ресурси в разглежданото поречие в многогодишен период.

            Експлоатацията на подземни води позволява регулиране на общите ресурси, т.е. вододобива в сухи години може да става за сметка на гравитационните (статични) и еластични запаси. В много случаи е икономически и екологически по-целесъобразно отколкото вододобива от повърхностни води.

 

6.5.3.2. Експлоатационни ресурси на основните водоносни хоризонти

 

            Определяне експлоатационните ресурси  в кватернерните водоносни хоризонти                Естествени ресурси в алувиалните отложения на р. Вит

            Естествените ресурси в алувиалните отложения на р. Вит.  са определени по хидродинамичен метод.

            Те  са:

            - от с. Пещерна до с. Ъглен - 35,5 dm3/s.Водосборна площ - 14,7 km2.  Модула на подземния отток е 2,4 dm3/s.km2;

            - от с. Садовец до с. Търнене - 132 dm3/s. .Водосборна площ - 19 km2.   Модула на подземния отток е 6,95 dm3/s.km2;

            - от с. Ясен до с. Божурица - 233 dm3/s. .Водосборна площ - 30 km2.   Модула на подземния отток е 7,77 dm3/s.km2;

            - от с. Подем до с. Комарево - 66 dm3/s. .Водосборна площ - 15 km2.   Модула на подземния отток е 4,4 dm3/s.km2;

            - от с. Крета до устието на р. Вит - 58 dm3/s. .Водосборна площ - 22 km2.   Модула на подземния отток е 2,64 dm3/s.km2..

            Общо естествените ресурси за реката Вит са 524 dm3/s (16524,8 .103 m3/a).

При прихващане на 60 % от естествените ресурси на подземния отток, то експлоатационните ресурси за алувиалните отложения на р. Вит са:

            - от с. Пещерна до с. Ъглен - 21,0 dm3/s (662,2 .103 m3/a).  При дължина на речната тераса 16 km  линейния модул на експлоатционните ресурси е 1,33 dm3/s.km;

            - от с. Садовец до с. Търнене - 79,2 dm3/s (2491,3 .103 m3/a). При дължина на речната тераса 12,5 km   линейния модул на експлоатционните ресурси е 6,34 dm3/s.km; .

            - от с. Ясен до с. Божурица - 139,8 dm3/s (4415,0 .103 m3/a).  При дължина на речната тераса 12 km  линейния модул на експлоатционните ресурси е 23,3 dm3/s.km; 

            - от с. Подем до с. Комарево - 39,6 dm3/s (1248,8 .103 m3/a).  При дължина на речната тераса 14 km  линейния модул на експлоатционните ресурси е 2,83 dm3/s.km;

            - от с. Крета до устието на р. Вит - 34,8 dm3/s (1097,4 .103 m3/a).  При дължина на речната тераса 14 km   линейния модул на експлоатционните ресурси е 2,49 dm3/s.km.

            Общо експлоатционните ресурси за алувиалните отложения на р. Вит са 314,4 dm3/s (9914,9 .103 m3/a.)

            Приевлекаемите водни количества от р. Вит, без да се нарушава екологичното равновесие на околната среда, са:

            - на разстояние 100 m  от реката - 1,69 m3/s;

            - на разстояние 300 m от реката - 1,2 m3/s.

            Общо естествените ресурси плюс привлекаемите ресурси за р. Вит  от с. Пещерна до устието й са:

            - на разстояние 100 m от реката - 2,2 m3/s.;

            - на разстояние 300 m  от реката - 1,7 m3/s.

            При прихващане на 60 % от естествените плюс привлекаемите водни ресуруси на подземния отток, то експлоатационните ресурси за алувиалните отложения наа р. Вит от с. Пещерна до устието й са:

            - на разстояние 100 m от реката - 1,32 m3/s.(41627,5 .103 m3/a.);

            - на разстояние 300 m  от реката - 1,02 m3/s.(32166,7 .103 m3/a.)

            И в двата случая добиването на подземни води в крайна сметка се отразява върху повърхностния отток, тъй като алувиалните отложения са в хидравлична връзка с реката.

 

             Определяне експлоатационните ресурси в кватернерните водоносни                                              хоризонти в Карабоазката низина

 

            Естествените  ресурси в алувиалните отложения  на Карабоазката низина са определени по хидродинамичен метод (от карта хидроизохипси) при есенно маловодие, т.е. ниски водни стоежи, и при високи водни стоежи в р. Дунав.

            При маловодие (кота водно ниво в р. Дунав 20,8 m) за Карабоазката низина експлоатационните ресурси възлизат на 451 dm3/s(14222,7 .103 m3/a) а при високи водни стоежи в р. Дунав (кота водно ниво 25 m) естествените ресурси са 765 dm3/s (24125 .103 m3/a).

            Водосборната площ на низината е 190 km2.

            Модула на подземния отток при ниски водни нива в р. Дунав за низината е 2,37 dm3/s.km2, а при високи водни нива е 4,03 dm3/s. km2.

            При прихващане на 60 % от естествените ресурси на подземния отток експлоатационните ресурси за низината са:

            - при ниски водни нива в р. Дунав - 270,6 dm3/s (8533,6 . 103 m3/a);

            - при високи водни нива в р. Дунав - 459 dm3/s (14475 . 103 m3/a).

            Привлекаемите водни количества от р. Дунав в Карабоазката низина, без да се нарушава чистотата на привлечената речна вода, са:

            - на разстояние 100 m  от реката - 4,4 m3/s (138758,4 .103 m3/a);

            - на разстояние 300 m  от реката - 2,4 m3/s (75686,4 .103 m3/a).

            Привлекаемите водни количества при прихващаемост 60 % са:

            - на разстояние 100 m  от реката - 2,64  m3/s (83255,0 .103 m3/a);

            - на разстояние 300 m  от реката - 1,44 m3/s (45411,8 .103 m3/a);

            Общо естествените ресурси плюс привлекаемите водни количества за Карабоазката низина , са:

            - на разстояние 100 m  от реката  при ниски  водни нива в р. Дунав - 4,8 m3/s (151372,8 .103 m3/a);

            - на разстояние 300 m  от реката  при ниски  водни нива в р. Дунав - 2,8 m3/s (88300,8 .103 m3/a);

            - на разстояние 100 m  от реката  при високи  водни нива в р. Дунав - 5,1 m3/s (160833,6 .103 m3/a);

            - на разстояние 300 m  от реката  при високи  водни нива в р. Дунав - 3,1 m3/s (97761,6 .103 m3/a).

            Общо експлоатационните ресурси плюс привлекаемите водни количества за Карабоазката низина са:

            При ниски водни нива в р. Дунав:

            - на разстояние 100 m от реката - 2,91 m3/s (91801,3 . 103 m3/a);

            - на разстояние 300 m от реката - 1,710 m3/s (53958,1 . 103 m3/a).

            При високи водни нива в р. Дунав:

            - на разстояние 100 m от реката - 3,1 m3/s (97761,6 . 103 m3/a);

            - на разстояние 300 m от реката - 1,9 m3/s (59918,4 . 103 m3/a).

 

 

                                    Водоносни хоризонти  в междуречните масиви

                                               Сарматски водоносен хоризонт

 

            За водосборна област западно от р. Вит.    

            На изток от р. Искър и р. Вит варовиците изчезват от сондажните профили, като тук се изграждат от пясъци, глинести пясъци и глини

            В разглежданата водосборна област сарматския водоносен хоризонт е ппредставен от песъкливо-глинест и песъклив фациес на Димовската свита. .

            Модула на подземния отток е определен по средномногогодишния дебит на изворите, който за областта е около 0,5 dm3/s.km2. 

            При водосборна площ 195 km2, естествения ресурс възлиза на 97,5 dm3/s (3059.103 m3/a), а експлоатационния ресурс е 58,5 dm3/s (1829,1 .103.m3/a).

 

            За водосборна област източно от р. Вит.

            За Палео-Бръшлянската долина модула на подземния отток е 0,5 dm3/s.km2. При водосборна площ 32 km2, естествения ресурс е 16 dm3/s (504,6.103 m3/a ), а експлоатационния ресурс е 4,8 dm3/s (151,4 103 m3/a).

За района на селата Крета - Рибен - Божурица - Опанец - Гривица - Върбица модула на подземния отток, определен по средномногогодишния дебит на изворите е  около 0,3 dm3/s.km2 , на площ от 137 km2 . Естествения ресурс е 41,1 dm3/s (1292,9.103 m3/a ), а експлоатационния ресурс е 4 dm3/s (126,1 . 103 m3/a).

            Общо от сарматския водоносен хоризонт при водосборна площ  364 km2 се дренира под формата на естествен ресурс 154,5 dm3/s (4856,5 .103 m 3/a), а експлоатационния ресурс е 67,3 dm3/s (2112,9 .103 m 3/a).

            Палеогенски водоносен хоризонт (ugPg22)

            Модула на подземния отток е показан с предположение.

            За водосборна област западно от р. Вит.

            Модула на подземния отток е около 0,5 dm3/s.km2. При водосборна площ 52 km2 естествения ресурс е 26 dm3/s (819,9 . 103 m3/a), а експлоатационния ресурс е 15,6 dm3/s (491,9  . 103 m3/a).

            За водосборна област източно от р. Вит.

            Модула на подземния отток е около 0,2 dm3/s.km2. При водосборна площ 139 km2 естествения ресурс е 27,8 dm3/s (876,7 . 103 m3/a), а експлоатационния ресурс е 13,9 dm3/s (438,3  . 103 m3/a).

            Сенон ( мастрихтски) водоносен хоризонт

            В по-голямата си част този водоносен хоризонт е безнапорен. Естествените ресурси на сенонския водоносен хоризонт са определени по средномногогодишния дебит на изворите.

            За водосборна област западно от р. Вит.

            За района на Плевенско модула на подземния отток е 1,1 dm3/s.km2. При водосборна площ 442 .km2  естествения ресурс е 486,2 dm3/s (15326,5 . 103 m3/a), а експлоатационния ресурс е 221 dm3/s (6969,4  . 103 m3/a).

            За водосборна област източно от р. Вит

            Сенон (кампан-мастрихтски) водоносен хоризонт

            За района около средното течение на р. Вит модула на подземния отток е около 2 dm3/s.km2. При водосборна площ 333 km2 естествения ресурс е 666 dm3/s (21003 . 103 m3/a), а експлоатационния ресурс е 166, 5  dm3/s (5324,9  . 103 m3/a).

Сенон (мастрихтски-kK2m) водоносен хоризонт

            Тъй като водоносния хоризонт се разполага в района на Плевенско, то модула на подземния му отток е 1,1 dm3/s.km2 . При водосборна площ 624 km2 естествения ресурс е 686,4 dm3/s (21633,6 .103 m3/a), а експлоатационния ресурс е 312 dm3/s (9839, 2 .103 m3/a).

            Общо от кампан-мастрихтския водоносен хоризонт при водосборна площ 1399 km2 се дренира под формата на естествен ресурс 1,838 m3/s (57963,1 .103 m3/a), а експлоатационния ресурс е 703 dm3/s (22174  .103 m3/a).

            Аптски водоносен хоризонт (Ловешка ургонска група)         

            Във водосборната облст на р. Вит този водоносен хоризонт е представен от теригенен фациес (scK1ap) и карбонатно-теригенен фациес (bK1ap). Модула на подземния отток е около 0,3 dm3/s.km2. При водосборна площ 119 km2 естествения ресурс е 35,7 dm3/s (1103,8.103 m3/a), а експлоатационния ресурс е 11,9 dm3/s (378,4 .103 m3/a).       

            Малм-бериаски водоносен хоризонт (xJ2c- gbJ3t - K1bs)

            (Обхваща Гложенската, Яворецката и Гинската свити)

            Малм-бериаския водоносен хоризонт е развит в два фациеса: карбонатен и флишоподобен.

            - Карбонатен фациес - разпространен е в района на с. Лозене - на север от с. Гложене - на запад от с. Български извор.

            Модула на подземния отток е определен по средномногогодишния дебит на изворите, който за района на с. Лозене - северно от с. Гложене, т.е. района на Златна Панега,  е 20 dm3/s.km2 на площ  44 km2. Естествения ресурс е 880 dm3/s ( 27751,6.10 3 m3/a ), а експлоатационния ресурс е 440 dm3/s (13875,8 .10 3 m3/a ).

            - флишоподобен фациес - разпространен на изток от р. Вит (района на с. Гложене). Варовиковите отложения на оксфорд и кимеридж заедно с титона и бериаса (алтернация между мергели и пясъчници) формират водоносен хоризонт с пукнатинна вода. Модула на подземния отток е 4 dm3/s km2 на площ  19 km2. Естествения ресурс е 95 dm3/s (2995,9.10 3 m3/a ), а експлоатационния ресурс е 57 dm3/s (1797,5 .103 m3/a).

 

 

            Централно Предбалканска флишка група (XI J3k-K1bs)

            Модула на експлоатационния ресурс е по-малко от 0,1 dm3/s.km2 и практически експлоатационните ресурси са нищожни и не са определени.

            Лиас-догерски водоносен хоризонт (e/lJ2bj-vJ1h-t)

            Изграден от Лопянския член на Етрополската свита, Костинската, Бачийщенската и Озировската свити..

            Модула на подземния отток за лиас-догерските отложения, изграждащи Тетевенската антиклинала, е определен по средномногогодишния дебит на изворите, който е 0,5 dm3/s.km2 на площ  100 km2 . Естествения ресурс е 50 dm3/s (1576,88 .103 m3/a).Eксплоатационния ресурс е 10 dm3/s (315,4 . 103 m3/a).

            В областта на Балкана напуканите аркозни пясъчници и конгломерати на юрата (лиас-догер) и долния триас формират водоносен хоризонт със студени пукнатинни води. Модула на подземния отток по предполагаема преценка е 0,5 dm3/s.km2. Естествения ресурс на водосборна площ 87 km2 е 43,5 dm3/s (1387,5 .103 m3/a). Експлоатационния ресурс е 8,7 dm3/s (274,4 . 103 m3/a). 

            Средно-триаски водоносен хоризонт

            Този водоносен хоризонт се разкрива в Гложенската и Тетевенската антиклинали и е изграден от отложенията на оплетненския член на Могилската свита (mg/oT1-T2a) - западно от с- Глогово.

            Модула на подземния отток е определен по средномногогодишния дебит на изворите, който е 6 dm3/s.km2 на площ 13 km2 . Естествения ресурс е 78 dm3/s (2459,8 . 103 m3/a). Експлоатационния ресурс е 39 dm3/s (1299,9 . 103 m3/a).

            Средно-горнотриаски водоносен хоризонт

            Това са отделно наложени карстови басейни, изградени от отложенията на Васильовската (vT2e-T3k ), Боримската (bmT3n) свити и пъстроцветна теригенно-карбонатна задруга (7T3n) - източно от гр. Тетевен. Модула на подземния отток е определен по средномногогодишния дебит на изворите, който е 4 dm3/s.km2 на площ  36 km2 . Естествения ресурс е 144 dm3/s (4541,1 . 103 m3/a). Експлоатационния ресурс е 108 dm3/s (3405,9 . 103 m3/a).

            В областта на Централния Балкан гранодиоритите на Веженския плутон (vgdPz2) формират в зоната на регионалната напуканост водоносен хоризонт с пресни студени води с плитка циркулация. Модула на подземния отток е 2 dm3/s.km2. На водосборна площ 92 km2 естествения ресурс е 184 dm3/s (5802,6 . 103 m3/a), а експлоатационния ресурс е 92 dm3/s (2901,3 . 103 m3/a).

 

 

 

6.5.3.3. Сумарна оценка на ресурсите на подземни води и площно разпространение

 

Сумарната оценка на ресурсите  (естествени и експлоатационни) на подземни води ще бъде дадена в табличен вид   (без привлекаеми  и с привлекаеми експлоатационни ресурси от р.Вит).

            Имайки предвид, че от малм-бериаския окарстен водоносен хоризонт се отдава приблизително  800dm3/s вода на извора Глава Панега, то общо естествения ресурс е с толкова по-малко за водосборната област, респективно експлоатационния ресурс ще е по-малко с 400dm3/s . В крайна сметка експлоатационния ресурс за водосборната област на р.Вит  е 1477,4dm3/s (46578,6.103 m3/а). Експлоатационните ресурси в отложенията палеозой- полеоген са определени по минималния дебит на изворите , но пък те от своя страна дават началото на множество малки реки явяващи се притоци на р.Вит. Така,че определените водни ресурси трябва да се имат предвид при отчитане на повърхностния отток на р.Вит и притоците и.

Естествени и експлоатационни водни ресурси в поречие “Вит” без привлекаеми експлоатационни ресурси

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Период           Площ           Естествен          Експлоатационен       Експлоатационен

                                                            ресурс                         ресурс                           ресурс

            (система)        (km2)              (dm3/s)                          (dm3/s)                            ( .10 3  m3 /a)

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------   

          кватернер          100                    524                             314

 

          неоген                364                   154,5                            67,3

          (сармат)                       

        

           Палеоген          191                      53,8                           29,5

 

           Горна

            креда               1399                  1838                           700

            Долна

            креда               119                      35,7                          11,9

 

           Юра                  163                    1025                           507  

           (малм-

           бериас   

           лиас-

           догер)

          

           Триас               136                     265,5                      155,7

           (долен-

             горен)

 

           Палеозой           92                     184                           92

     -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

                                                                              Общо      1877,4                            59193

 


 

                                                                                              Таблица 6.5.3.3.2

 

Естествени и експлоатационни водни ресурси в поречие “Вит” с  привлекаеми експлоатационни ресурси от р.Вит

 

Перииод

(система)

 

Площ

 

 

(km2)

Експлоата-

ционен ре-

сурс

 

(dm3/s)

Разстояние

от реката

 

 

(m)

Привле-каем

ресурс

 

(dm3/s)

Експлоата-

ционен плюс

привлекаем

ресурс

(dm3/s)

Експлоата-

ционен плюс

привлекаем

ресурс

(.103 m3/a)

Кватернер

100

314

100

1014

1328

41879,8

 

 

314

300

 720

1020

32166,7

 

             Общо екплоатационните ресурси за Карабоазката низина са:

            - при ниски водни нива в р. Дунав - 270,6 dm3/s (8533,6 . 103 m3/a);

            - при високи водни нива в р. Дунав - 459 dm3/s (14475 . 103 m3/a).

           

            Общо експлоатационните ресурси плюс привлекаемите водни количества за           

                Карабоазката низина са:

            При ниски водни нива в р. Дунав:

            - на разстояние 100 m от реката - 2,91 m3/s (91801,3 . 103 m3/a);

            - на разстояние 300 m от реката - 1,710 m3/s (53958,1 . 103 m3/a).

            При високи водни нива в р. Дунав:

            - на разстояние 100 m от реката - 3,1 m3/s (97761,6 . 103 m3/a);

            - на разстояние 300 m от реката - 1,9 m3/s (59918,4 . 103 m3/a).

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

 
   
 

 Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени