| контакти |

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси           

 

 

 

Генерални схеми за използване на водите в България - Поречие на р. Тунджа

 

          Поречието на р.Тунджа се намира в Източнобеломорския район на басейново управление. Река Тунджа е най-големия приток на р.Марица, който се влива в нея на турска територия. Тя извира от централната част на Стара планина, близо до гр.Ямбол, протича право на изток и там прави завой на 900 и приема южна посока, която запазва до вливането си в р. Марица. Дължината й до границата е 350 км., приема около 50 притока, от които по-големи са Мочурица, Поповска, Синаповска и др.

            Поречието на р.Тунджа обхваща от запад Казанлъшкото и Сливенското поле с ограждащите ги до водоразделната линия Старопланинска и Средногорска част, а на юг - Ямболското и Елховското поле и областта на ограждащите ги до водоразделната линия части от Св. Илийските и Манастирските възвишения от запад и Бакаджиците и Странджа планина от изток. Водосборната област на р.Тунджа до границата е 7884 км2. Поради голямата площ на водосборната област и затова, че до границата тече като самостоятелна река, уместно е р.Тунджа да се разглежда като отделно поречие.

 

Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води

     6.5.1. Основни хидрогеоложки структури в поречието на река Тунджа

Територията на поречието на река Тунджа попада в обсега на следните хидрогеоложки райони: Старопланински, Казанлъшки, Твърдишки, Сунгурларско-Карнобатски, Сърненогорски, Сливенско-Странджански, Ямболско-Елховски и Стралджанско-Сакарски.

Старопланинската хорстова система определя в поречието е изградена от метаморфити, палеозойски гранитоиди, докалебрийски кварцпорфири и  седименти, покрити на места от терциерни наслаги. Преобладаващата част от изграждащите старопланинския район скали са неводоносни с изключение на карбонатните юрски и триаски комплекси, в които са формирани пукнатинно-кварстови води.

Казанлъшкият район  представлява един сложен надлъжен гребен, запълнен от горноеоценски и плиоценски седименти, които се препокриват от кватернерните алувиални и пролувиални отложения. Горноеоценските седименти имат ограничено разпространение в Шейновската и Мъглижката части на района. Те са представени от ломнично-бракични отложения. Няма данни за тяхната водоносност. Неогенските отложения залягат върху горния еоцен или върху кристалинната подложка. Дебелината им варира от 50-80 м. при Павел баня до над 250 м при Казанлък, Мъглиж и Ветрен. В разреза на неогена участвуват глини с пясъчни и чакълести прослойки, които се характеризират с ниски филтрационни свойства.

Казанлъшкият район се разделя на две части: западна (Казанлъшко-Шейновска) с източна граница стеснението на долината и нейното тектонско отместване при Казанлък и източна (Ветренска) до хорстовото издигане при Николаево.

    Твърдишкият район се дефинира от Гурковско-Твърдишкия грабен, който е изпълнен с приабонски и кватернерни седименти. Той се разпростира между Николаево и Бинкос.

    Приабонските отложения са неводоносни. Отложенията на Твърдишката река оформят значителен алувиален конус. От добре промити чакъли с пясъчен запълнител, разслоени от глини. Общата дебелина  на алувиално-пролувиалните наслаги е 10-40 m.

    Сунгурларе-Карнобатският район обхваща  едноименните котловинни полета.  В стуктурно отношение те представляват два едностранни грабена, които са запълнени от неогенски и кватернерни пролувиални наслаги.

    Неогенът е изграден от глини, глинести пясъци и чакъл, които са слабо водоносни. Кватерните алувиални и пролувиални образувания се състоят от груби, несортирани чакъли с пясъчно-гравиен, глинесто-пясъчен и глинест запълнител. Дебелината на пролувиалните и алувиалните образувания се изменя от 5-15 m. в карнобатското поле до 10-24 m – в Сунгурларското.

    Сърненогорският район представлява част от Средногорския антикликорий. Изграден е от пъстра мозайка от дофанерозойски и фанерозойски скали. В хидрогеоложко отношение интерес представляват триаските и горнокредните карбонатни серии, които оформят неголеми пукнатинно-карстови тела.

    Сливенско-Стралджанският район, в тектонско отношение, принадлежи към западната част на Стралджанския моноклинален гребен. Районът се поделя на две части:

    Сливенска-западна (между Бинкос и селата Кабиле и Завой, където се установява прагово скално издигане) и Стралджанска, която на изток (при с. Нейчово) се отделя с един рид от Сунгурларе-Карнобатската низина.

Сливенската част от Стралджанския грабен е запълнена почти изцяло от кватернерни алувиални, алувиално-пролувиални и пролувиално-делувиални образувания на р. Тунджа и нейните леви притоци Селиминовска, Асеновска и др. реки. В североизточения фланг в скалния пълнеж участвуват еоценски (пъстра серия) и неогенски (главно глинести), неводоносни седименти. Пак в източното крило котловината е усложнена от Каменския хорст, който е изграден от горнокредни скали.

    Заемащите северната ивица на Сливенската котловина пролувиални образувания, междинно разположените алувиално-пролувиални наслаги и алувиалните отложения на р. Тунджа изграждат единствения, имащ практическо значение водоносен хоризонт в района.

    Стралджанската част е изградена преимуществено от слабо водоносни неогенски отложения. Подземни води, които имат стопанско значение са формирани в алувиалния конус на Мараш, терасата на р. Мочурица и на трето място – в пролувиалния шлейф в северното крило.

    Ямбол-Елховският район обединява аналогичните по тектонски и геоложки строеж Ямболска и Елховска синформи, които са запълнени от отложенията на неогена и алувиалните наслаги на р. Тунджа и нейните притоци Поповска, Калница, Араплийска река и Явуз дере. Районът обхваща територията на развитието на терциера между скалния праг при Завой-Кабиле до Княжево на юг.

    Основен водоносен хоризонт за района е алувиалният. Неогенските седименти са умерено водоносни само в района на Елхово-Изгрев-Бояново.

    Странджанско-Сакарският район заема най-южните части на поречието на р. Тунджа. Има сложен геоложки и тектонски строеж. В карбонатните отложения на средния триас и средната и горната юра имат място карстови води.

    Водоносните формации в поречието заемат площ 1863 кm2, което съставлява 24% от общата територия. Ресурсите на подземните води се формират главно в кватерните алувиални и пролувиални образувания. На второ място по значение са пукнатинно-карстовите басейни и на трето – неогенските седименти в района на Елхово.

6.5.2. Характеристика на основните водоносни хоризонти

 

а) Водоносни хоризонти в кватернерните наслаги

Казанлъшки район. В западната му част са образувани до три акумулационни тераси. Част от тях са покрити от наносните конуси на старопланинските реки Тъжа, Селска река, Соколна, Лешница, Енинска и др. Освен алувиалните наносни конуси широко развитие имат и чисто пролувиалните наслаги от малките поройни дерета. Те се сливат в една сравнително широка по площ покривка.

Алувиалните и алувиално-пролувиалните отложения са изградени от добре промити чакъли, всред които се срещат и глини. Тяхната сумарна дебелина варира от 8 до 25 m.

В кватернерните образувания се е формирал общ подземен поток с главна посока на движение от север на юг към р. Тунджа. Дълбочината на нивата на подземните води варира от 0,55 m до 10,5 m. По-голямата част от потока, преди да достигне реката, излиза на повърхността във вид на извори с дебити от 0,02 l/s до 60 l/s. Водопроводимостта на кватернерните образувания се изменя в границите от 25 m2/d до 2270 m2/d. Направените в тях сондажи имат относителни дебити от 0,17 l/s.m. до 10,5 l/s.m..

Източната (Ветренската) част на Казанлъшката долина се характеризира с широкото присъствие на езерно-алувиалните отложения на р. Тунджа. За сметка на увеличеното участие на глините, във вертикалния план, са се формирали няколко водоносни пласта. Езерно-алувиалните отложения на север се припокриват от алувиално-пролувиални конусни наслаги, с които образуват общ водоносен хоризонт. Пролувиалните образувания имат дебелина от 8 до 20 m, а алувиалните - от 32 до 52 m.

Водопроводимостта в пролувия се изменя от 90 m2/d до 280 m2/d, а в алувиално-езерните отложения - от 1150 m2 до 4238 m2/d.

Подземните води имат напорен характер, с положение на нивата около земната повърхност. Подхранването на подземните води става главно от левите притоци на река Тунджа и в подчинена степен - от валежите.

Сондажите, разкриващи водоносния хоризонт се характе-ризират с високи относителни дебити - от 1,54 до 45,4 l/s.m.

Кватернерните отложения в Казанлъшкия район се характеризират като умерено и силно водообилни.

Твърдишки район. В пролувиалните и алувиалните отложения е формиран общ подземен поток с главна посока от север на юг. В периферните части на пролувиалните конуси част от водите се разтоварват във вид на извори с дебит от 0,2 до 6 l/s. Около 20 извора имат сумарен дебит 50 l/s. Подхранването на подземните води става главно от старопланинските реки и валежите. Водопроводимостта се изменя от 50 до 1000 m2/d, като по-висока тя е в алувиалните отложения. Дебитите на сондажите са от 8 до 20 l/s.

Алувиалните отложения в района се характеризират като силно водообилни, а пролувиалните се отнасят към умерено водообилните.

Сунгурларе-Карнобатски район. Пролувиалните и алувиалните образувания имат дебелина от 5 до 24 m. Изградени са от не добре сортирани чакъли с пясъчен и глинест запълнител. В тях е формиран грунтов до слабо напорен подземен поток, който в Сунгурларската част се подхранва главно от притоците на река Мочурица, а в Карнобатската - от валежите. Дебитите на разкриващите подземните води кладенци и сондажи са в пределите от 5 до 15 l/s при по-нижения 4-5 m. Водопроводимостта се изменя от 60 до 120 m2/d.

Кватернерният водоносен хоризонт в поречието на Мочурица е умерено водоносен.

Сливен-Стралджански район. Алувиалните отложения на р. Тунджа в Сливенската част са представени от добре промити разнозърнести чакъли с пясъчно-гравиен запълнител. Тяхната дебелина се изменя от 10 до 30 m.

Алувиалните конуси и пролувиалните наслаги са изградени от несортирани разнозърнести чакъли с пясъчно-гравиен и глинест запълнител. Всред тях се установяват слоеве от глини с чакълни зърна.

В пролувиалните и алувиалните отложения е формиран главно грунтов поток, който има посока към реката.

Водопроводимостта на кватернерните образувания има стойности от 238 до 3384 m2/d като най-ниската е в присклоновите части.

В източната (Стралджанска) част дебелината на Марашкия алувиален конус и пролувиалните наслаги достига до 30-40 m. В разреза преобладават чакълите с глинесто-песъчлив запълнител. Водопровидомстта достига до 250 m2/d.

Кватернерните образувания в района могат да се разглеждат като силно водообилни в западната част и умерено водообилни в Стралджанската.

Ямбол-Елховски район. За разлика от предходните райони тук кватернерът е представен само от алувиалните отложения на Тунджа и нейните по-големи притоци. Тунджанската тераса има ширина от 1 до 4 km. Стеснява се от страничния и подрусловия скален праг при с. Коневец и завършва при скалния праг при с. Княжево. И в двете места по-голямата част от подземния поток на терасата се  разтоварва в реката. Дебелината на терасните наслаги варира от 8 до 25 m като чакълесто-пясъчният слой заема малко повече от половината. Останалата част се пада на глините, които заемат предимно най-горните части на разреза. Водопроводимостта достига 1000-1200 m2/d, а нивопредаването - 5,5  103m2/d.

Подхранването на водоносния хоризонт става за сметка на валежите. Предполага се, че в подхранването вземат участие и разтоварващите се в долината пукнатинни и пукнатинно-карстови води от коренните скали.

При тези хидрогеоложки характеристики алувиалните отложения се отнасят към силно водоносните.

б) Водоносни хоризонти в терциерните седименти

Терциерните отложения като правило са слабо водоносни. Изключение прави районът на град Елхово, където в разреза на Елховската свита (еN1-2) участват умерено водоносни пясъци с водопроводимост до 80 m2/d. Съдържащите се в тях подземни води имат напорен характер. Прокараните сондажи в Елховския каменовъглен басейн, край Изгрев, Пчела и др. дават самоизлив с дебити 4-5 l/s. Подхранването на подземните води става главно от кристалинната подложка и валежите в контурните части на плиоценските тела.

в) Водоносни хоризонти в подложката и оградните масиви

Старопланинският, Сърненогорският и Странджанско-Сакарският оградни масиви и скалната подложка в поречието на река Тунджа имат сложен геоложки строеж. В него преобладаващо участие вземат твърдоскалните вулкански, метаморфни и седиментни разновидности на препалеозоя, палеозоя и мезозоя, в пукнатинната среда на които са формирани незначителни количества подземни води. Изключение правят карбонатните триаски и юрски отложения, които са пукнатинно-карстовите води.

Най-добре е развит карстът в Странджанско-Сакарския район и по-специално в Тополовградската синклинала. На запад тя излиза от границите на поречието на Тунджа. На изток синклиналата върви през Тополовград, Голям Дервент и Крайново. Карстовите води в синклиналата формират общ подземен поток - напорен в потъналите и погребани от неогена блокове и безнапорен в издигнатите. Най-големи проявления на карстовите води са в местността Пчелина, северозападно от Тополовград, където излизат няколко възходящи извора с дебит  80l/s, Дугановските извори с дебит 50 l/s, южно от Воден - 25 l/s и други.

6.5.3.             Качествена характеристика на подземните води

 

а) Качествена характеристика на подземните води в кватернерните наслаги

Подземните води в пролувиалните и алувиалните образувания в Казанлъшкия район са пресни, с минерализация 0,2-0,3 g/l, хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-магнезиеви от II тип. По обща твърдост (1,9-2,3 mg.ekv/l) могат да се отнесат към категорията на меките. Нитратното съдържание, като правило не е високо - 10-20 mg/l. От микрокомпонентите повишено е съдържанието на барий (0,15-0,75 mg/l).

В Твърдишкия район подземните  води са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, III тип с минерализация 0,35-0,5 g/l.

В Сунгурларе-Карнобатския район алувиалните води на Мочурица на места имат повишена минерализация - от 0,9 до 1,4 g/l. Повишено е съдържанието на натриевите и хлорните йони, както и на нитрати (до 120 mg/l).

В Сливенско-Стралджанския район подземните води в алувиалните и пролувиалните отложения имат обща минерализация от 0,3 до 0,9 g/l. По състав те са хидрокарбонатно-калциеви и хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви.

В Ямбол-Елховския район подземните води имат обща минера-лизация от 0,7 до 1,13 g/l и обща твърдост 6,2-13,3 mg.ekv/l. Макросъставът на водите е доста разнообразен. Преобладават пунктовете с хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви води. Общата твърдост се изменя от 1,0 до 10,3 mg.ekv/l.

б) Качествена характеристика на подземните води в терциера

Умерено водоносните отложения на Елховската свита в района на Елхово са главно хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви от II тип с повишени съдържания на хлор и сулфат. Общата минерализа-ция варира от 0,55 до 0,95 g/l.

В района на вече прекратения уранодобив (Окоп-Тенево), в резултат на технологичните процеси е формирано хидротяло с високо сулфатно съдържание. Неогенските отложения тук са слабо водоносни и надали ще бъдат обект на вододобив.

в) Качествена характеристика на карстовите и пукнатинните води

Пукнатинно-карстовите води в Старопланинския район са пресни, с обща минерализация 0,26-0,4 g/l, хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви. Общата им твърдост се изменя от 3 до 5,5 mg.ekv/l.

Близки до този състав са и карстовите води в Сърненогорския район.

Водите в Странджанско-Сакарския район са предимно хидро-карбонатно-калциево-магнезиеви от II тип. Общата минерализация варира от 0,45 до 0,8 g/l.

 

6.5.4. Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води

6.5.4.1. Основни предпоставки при определянето на ресурсите

Като основни водоносни хоризонти в настоящата разработка се разглеждат тези, които въз основа на обработената информация са категоризирани като умерено или силно водоносни.

Като естествени ресурси се приема средногодишното подхранване на даден водоносен хоризонт в естествени условия.

Експлоатационните ресурси представляват допустимия и възможен средногодишен добив на подземни води.

Оценката на ресурсите на подземните води е извършена посредством следните общоприети методи:

• По филтрационните параметри и градиента на потока (по Дарси);

• По величината на възможната инфилтрация на подземните води. Приемани са значения на коефициента на инфилтрация в границите от 0,1 до 0,2 като във всеки конкретен случай са отчитани условията за инфилтрация - степен на разкритост, морфоложки характер на терена, пористост, напуканост на скалите. Изходните данни за валежите са вземани от метеостанции Казанлък (656 mm) и Ямбол (552 mm);

• По речния отток;

• По изворния отток;

• По режимни наблюдения на нивата на подземните води.

Експлоатационните ресурси са оценявани като част от естествените ресурси, посредством въвеждането на множител a. Въз основа на хидрогеоложката практика за регионална оценка на експлоатационните ресурси стойностите на a са приемани в корелационна зависимост от модула на естествения поток както следва:

 

Модул [ l/s/km2 ]         a

0,5 - 1,0                       0,40

1,0 - 2,0                       0,50

2,0 - 3,0                       0,60

3,0 - 5,0                       0,62

5,0 - 7,0                       0,67

 

За пукнатинно-карстовите води са приети стойности на a = 0,5-0,4. За райони с добре и силно развит карст са използвани стойности на a до 0,7, които са съобразявани със съществуващата експлоатация.

6.5.4.2.    Експлоатационни ресурси на основните водоносни хоризонти

а) Порови води

Оценката на есествените ресурси на подземните води в алувиалните и пролувиалните отложения е направена по величината на инфилтрацията (Казанлъшки и Ямбол-Елховски райони), по речния отток (р. Мочурица), по изворния отток (за пролувиалните наслаги в Казанлъшко-Шейновския участък и Твърдшикия район), по режимни наблюдения на нивата - в Ямбол-Елховския участък. Ресурсите в неогенския хоризонт са оценени по филтрационните параметри и градиента на потока.

Оценките обикновено са правени на неголеми участъци, след което резултатите са разпростирани на по-големи площи, които се намират в същите или много близки условия с оценяваните участъци.

Резултатите от оценките на ресурсите по участъци са приведени в табл. 2 и 3.

В таблица 3 не са посочени отделно ресурсите на подземните води в неогенските отложения. Естествените ресурси в тях (оценявана площ 155 km2) съставляват 195 l/s, а експлоатационните - 155 l/s.

б) Карстови и пукнатинно-карстови води

Ресурсите на карстовите и пукнатинно-карстовите води са определени по величината на възможната инфилтрация и по изворния отток.

Резултатите от оценката са отразени в табл. 4. Те показват, че в Старопланинската част карстовите басейни имат по-малки ресурси, отколкото в Странджанско-Сакарския район.

в) Пукнатинни води

В поречието пукнатинните водоносни хоризонти са слабо водообилни. По данни от предишни разработки подземните води в пукнатинната среда на коренните скали имат модули на подземния отток от ранга на 0,1-0,25 l/s/km2.

6.5.4.3.    Сумарна оценка на ресурсите на подземните води  и площно разпространение (картиране)

В основните водоносни хоризонти на поречието са формирани общо 8085 l/s естествени и 4995 l/s експлоатационни ресурси. От тях 4230 l/s, или 84,7 %  принадлежат на подземните води в алувиалните и пролувиалните образувания, 610 l/s (12,2 %) се падат на карстовите и пукнатинно-карстовите води и 155 l/s (3,1 %) - на неогенския водоносен хоризонт.

Поровите води съставляват 87,8% (4385 l/s) от експлоа-тационните ресурси на подземните води в поречието на Тунджа.

Поречието на Тунджа обхваща територия от 7883 km2. От нея само върху 1863 km2 (23,6%) са разпространени умерено и силно водоносни хоризонти със среден модул на експлоатационните ресурси Mex = 2,68 l/s/km2. В районите с порови води осредненият модул на експлоатационните ресурси е 2,9 l/s/km2, а в пукнатинно-карстовите басейни - 1,7 l/s/km2.

Слабо водоносните хоризонти заемат площ от 2145 km2с модул на естествените ресурси Me = 0,19 l/s/km2. Те могат да бъдат обект за локални водоснабдявания.

Практически безводните формации заемат площ от 3875 km2-  49,2 % от територията на поречието. Тези райони са изградени от висококристалинни метаморфити на прекамбрия, палеозойските гранити, кварцити и теригенни комплекси, мезозойски седиментни и вулканогенно-седиментогенни скали.

6.5.4.4.    Сегашно състояние

    Въз основа на получената от Националния статистически институт официална информация, усвоените подземни води по общини са посочени в таблица 1.

Експлоатацията на ресурсите в отделните части на поречието варира от 23,9% до 130%. Най-малко е усвояването на подземните води в следните райони: Твърдишки (23,9%), Ямбол-Елховски (66,7%) и поречие на Мочурица (75,6 %).

Естествените ресурси във Ветренския участък на Казанлъшкия район възлизат на 1670 l/s, а експлоатационните са оценени на 1120 l/s (67% от естествените). По данни на НСИ експлоатацията възлиза на 1455 l/s, което съставлява 87% от естествените ресурси 130% спрямо експлоатационните. Тук са изградени редица крупни водохващания, от които най-голямо е това при с. Ягода за водоснабдяване на Стара Загора. Изчисленото преусвояване може да се дължи или на прието занижено съотношение между естествените и експлоатационните ресурси на компенсиране на свръхексплоатацията (335 l/s) чрез привличане на допълнителни ресурси от река Тунджа. Сравнението на усвояваните водни количества с ресурсите на подземни води налага извода, че вододобивът от поровите води в поречието е близък до границата на техните ресурси и евентуалното му увеличаване трябва да се извършва внимателно и добре аргументирано.

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

 
   
 

 Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени