| контакти |

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси           

 

 

 

Генерални схеми за използване на водите в България - Поречие на р. Осъм

 

         Река Осъм се намира в Дунавския район на басейново управление. Водосборната й област е ограничена на запад от вододела с р. Вит, а на изток от вододелите на притоците на р. Янтра - реките Росица и Студена.

            Тя се формира от сливането на реките Черни и Бели Осъм - при гр. Троян, като за нейно начало е приета р. Черни Осъм. И двата й основни притока извират от северните склонове на Троянския балкан, разположен в Средна Стара планина.

            В горното си течение реката има северна посока, от гр. Ловеч тя завива на североизток, като запазва тази посока до гр. Левски, откъдето с остър завой заема северозападна посока, която запазва до устието си в р. Дунав - 5 км западно от гр. Никопол. Дължината на реката е 314 км, а площта на водосборната й област - 2824 km2. Средният наклон на реката е 570/00. Водосборната област е тясна със средна ширина под 20 км, което е ограничило възможността да се развива гъста речна мрежа. Притоците на реката са малко на брой, къси и с малки водосбори. Гъстотата на речната мрежа е 0,4 km/km2, а за отделни притоци в долното течение достига до 0,15 km/km2 .

            Водосборната област на реката в планинския и предпланинския й участък е залесена главно с широколистни гори. Под гр. Ловеч р. Осъм навлиза в Дунавската равнина, като преминава през полски обезлесени райони. Дъното на реката в този участък е песъкливо глинесто, силно деформируемо. В резултат на това реката силно лакътуши, прави осморки, от където е получила и името си. Това се отразява на коефициента й на извитост, който има значителна стойност - 3,1. В периода след 1960 г. на реката са провеждани цялостни корекционни мероприятия, включващи изправяне на трасето й и оформяне на двойнотрапецовиден напречен профил. Вследствие активните руслови деформации на много места корекцията е компрометирана и се налага реконструкция.

            Река Осъм има решаващо значение за развитието на селищата в долината й - градовете Троян, Ловеч, Летница, Левски, Пордим, Никопол и прилежащите им села. Тя е основен източник на вода за питейно-битовото и промишлено водоснабдяване. не само на селищата в поречието й. От водоснабдителна система Черни Осъм” се довежда питейна вода и за гр. Плевен и прилежащите на системата села, разположени в поречието на р. Вит.

            В средното и долното течение на реката се разполагат равнинни плодородни територии, на които са изградени напоителни системи “Александрово”, “Осъм-Левски-Обнова” и КОН “Осъм” (Корекция, отводняване и напояване “Осъм”).

Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води.

 

            Река.Осъм формира оттока си почти изцяло в Балканидната и Предбалканидната водосборна област, където има гъста мрежа от притоци, водещи началото си от множество подземни извори. Последните са формирани в различни водовместващи отложения. Водните им ресурси са неравномерно разпределени по водосборната област на реката. В зависимост от начина на формирането им водите се  делят на две основни групи - повърхностни и подземни.

            Разглеждат се пресните подземни води, формирани във водосборната област на р.Осъм, като е дадена количествена оценка на експлоатационните им ресурси.

 

            6.5.1.Характеристика на основните водоносни хоризонти

 

            Територията на разглежданото поречие има сложен геоложки строеж. В пределите на водосборната област на р. Осъм се отделят следните големи структурни единици: 1. Мизийска платформа; 2. Предбалканска геосинклинална област; 3. Балканска антиклинална област (фиг.6.5.1.1 и 6.5.1.2).

            В резултат на тектонски движения е станало диференциране на обширните територии, като са се образували отделни самостоятелни структури. Литоложкият състав на тези структури предоставя условия за формиране на подземни водосборни басейни, а те са както следва:

            Горнопалеозойска ера

            Скалите от тази ера са представени от следните системи:

            - южнобългарски гранитоиди - среднозърнести гранити (andC) и  старопланински гранодиоритов-гранитов комплекс  (gdPz2)  (съставен от диорити, кварцдиорити до гранодиорити). Скалите от този комплекс изграждат Централно-Балканската антиклинала и Веженския плутон.

            - кварцпорфири (mP1) - разлив с разкрита дължина в изток-западна посока към 12 km и ширина 1 - 1,2 km. Изгражда скалите на горното течение на р.Осъм.

            В резултат на изветрителни и тектонски процеси отложенията се явяват акумулатор и дренаж на падналите атмосферни валежи. При тези условия са се формирали пукнатинни подземни води в областта на Балканидния регион и Предбалкана. Поради регионалната напуканост и дренираност на скалите пукнатинните води имат голям водообмен.

            Предмет на оценка в настоящата разработка са пресните студени води с плитка циркулация. За тези води са характерни следните закономерности: 1) Нямат големи съсредоточени изходища - изворите са много на брой, но с малък дебит - от 0,02 до 2 dm3/s и рядко 3 dm3/s. По-големите извори излизат от по-млади разломни зони, които дренират водата и от други пукнатини.

            2) Водообилността на тези скали е свързана с литоложкия състав, гъстотата и произхода на пукнатините, условията на залягане и площ на разкритие на скалите на повърхността.

            Гореспоменатите отложения дават началото на р. Черни Осъм и притока й Крашовица .

 

            Мезозойска ера

            Отложенията на тази ера формират подземните води в областта на Балканидния регион, които биват пукнатинни и пукнатинно-карстови. Типа на подземните води е в зависимост от литоложкия и химическия състав на вместващите скали.                 

Пукнатинни води в областта на Балкана

 

            Областта на Балкана е изградена от:

            -  аргилитно пясъчникова задруга (Лепенски член на Васильовската свита -vlT1l -T3k ,Етрополска, Костинска и  Озировски свити -IVJ1h - J2bj) . Изгра ждат скалите в горното течение на р.Осъм и източно от Троянския проход . Дебелина на отложенията е  50 - 100 m. Изворите са с дебит 1 до 0,5 dm3/s;

            - пясъчници и гравелитни мергели (изграждащи Златаришко- Черноосъмската свита- z-coJ3t -K1bs). Дебелината на свитата е над 1000 m. Свитата заляга върху мергелите на Нешковската свита .  На север прехожда в Черноосъмска , а на изток в Костелска свита. Изворите са с дебит 1 до 0,5 dm3/s.

            Пукнатинно-карстови води в областта на Балкана

            Карстовите води в Балкана са разпространени в карбонатно-триаските седименти (пъстроцветна теригенно-карбонатна задруга - Амбаришка свита с възраст (IIT3k-n). Седиментите са разкриват в горното течение на р.Осъм. Варовиците са напукани и окарстени. Подхранването на формиралия се карстов хоризонт е от атмосферни валежи.

            Изворите са с дебит 30 до 50  dm3/s.

            Отложенията на тази ера формират и подземни води в областта на Предбалкана, които биват пукнатинни, пукнатинно-карстови и карстови.

 

            Пукнатинни води в областта на Предбалкана

            - скали от пясъчниково-варовиков тип с възраст долна креда (Камчийска свита - мергели, пясъчници, малко алевролити и глинести варовици), т.нар. седиментационни подзони на типичния флиш. Тя е обособена в ивица с ширина около 10 km (между селата   Борима и Ломец). Мощността на отложенията е 800 до 2000 m. Изворите са с дебит 0,04 до 2 dm3/s.                     

            - Романска свита (rmK1b-ap)

            Свитата се разкрива предимно в същинския Предбалкан, където изгражда склоновете и билните части на Ловчанската планина. Свитата се съчленява латерално със свитите от по-горните части на Ловешката ургонска група (в местата на изклиняване на варовиковите тела).

            Най-широко разпространение в нея имат пясъчниците, които са разнообразни по състав, структура и текстура. В състава на свитата присъствуват глинесто-варовити и глинести скали. Присъствуват и отделни пластове от варовици. Възрастта на свитата е горен барем до горен апт. Дебелината на Романската свита достига до 1000 - 1400 m.

Подхранването на свитата става за сметка на атмосферните валежи в областта на разкритията, а в латералните области - и от съседните свити.

            Изворите са с дебит 0,4 до 4,0 dm3/s.

 

            Пукнатинно-карстови води в областта на Предбалкана

            Формирането на този тип води става в скали (пясъчниково-варовикови), в които преобладават капилярните и субкапилярните пукнатини. В резултат на напукването и изнасянето на варовитото вещество от вместващите отложения размерите на капилярите и субкапилярите се увеличават значително.

            Тези води са превързани към:

            - карбонатния комплекс (изграден от карбонатни конгломерати с прослойки от пясъчници, алевролити, доломити, варовици, аргелити) с геоложка възраст горен триас . Тези отложения се разкриват в местността югоизток от с. Лесидрен (Суходоле и Струга) и между пещерата Топля и местностите Болбура, Булата, Черната могила и Изхвърлянките. Карбонатите са напукани и окарстени и оформят отделни карстови басейни.

            Общата мощност на отложенията е 400 - 640 m.

            Изворите са с дебит 40 до 120  dm3/s.

- пъстра теригенна-карбонатна задруга представена от конгломерати, изградени от варовикови ипясъчникови късове с пясъчниково-варовита основна маса. Карбонатите и основната маса са напукани и окарстени, в резултат на което в тях се акумулира атмосферна вода, която впоследствие се дренира като подземна. Задругата се разкрива югоизточно от с. Голяма Желязна. Мощността е около 250 m. Заедно с отложенията на средния и горния триас образуват общ карстов басейн, даващ началото на карстови извори югоизточно от с. Голяма Желязна с дебит 45 до 160 dm3/s.

            Пукнатинно-карстови води в апта (Ловешка ургонска група)

            Фациеса на ургона в южната част на Предбалкана (източно и западно от гр. Ловеч) е представена от карбонатно-теригенен, теригенен и мергелно-глинест фациес.

            - Мергелно-глинестия фациес  с прослойки от дребнозърнести пясъчници и алевролити изгражда Тръмбешката свита (tK1ap), разкрита на повърхността в участъка на селата Горан, Дойренци, Александрово, Владиня, Слатина. Река Осъм служи като граница между свитата и Деветашката варовикова свита (dK1ap). Мощността й е от 100 до 200 m в прехода, докато на север достига до 500-600 m. Слабо водоносни са и без практическо натрупване на вода.

 

            - Теригенен фациес (Смочанска теригенна свита - sсK1ap ).

Разкритията на свитата се следят в участъка южно от Деветашкото плато, р. Гостинка, с. Къкрина. Свитата лежи върху варовиците на Стратешката свита  (srK1ap). За покривка на свитата служат деветашките варовици и тръмбешките мергели. Смочанската свита е изградена от пясъчници, алевролити и глинести скали, с прослойки от глинести варовици. Мощността  на свитата е от 100 до 300 m. Изворите са с дебит 0,03 dm3/s до 1,0 dm3/s.

            - Карбонатно-теригенен фациес (Стратешка варовикова свита - srK1ap).  Разкрива се на повърхността в пределите на с. Сливек, Гостинка и Горно Павликени. Изградена е от разнообразни варовици със съдържание на песъкливи и алевролитови теригенни примеси. Свитата заляга върху теригенните скали на Белоречката свита (bK1ap). Мощността й е 20 - 200 m. Изворите са с дебит от 1 до 4 dm3/s.

            - Теригенен фациес (Българенска теригенна свита - bnK1b-ap. Свитата има широко площно  развитие на повърхността в долината на р. Осъм (южно от гр. Ловеч) и източно от нея.  Тя се разполага върху варовиците на Крушевската свита, а се покрива от Еменската варовикова свита (eK1b-ap). В състава на свитата участват пясъчници, алевролити, глинести скали и варовици.

            Дебелината й е около 350 - 450 m. Изворите са с дебит 0,5 до 1,0 dm3/s. Водоносният хоризонт се подхранва от атмосферни валежи.         

           

            Карстови води в областта на Предбалкана

            Карстови води в ургона

            (Деветашка варовикова свита - dK1ap; Еминска варовикова свита-eK1b-ap)

            Ургонските варовици са широко разпространени и разкрити в областта на Предбалкана.

            Фациеса на ургона в южната ивица на Предбалкана е представен от карбонатно-теригенен и теригенен фациес (Смочанска теригенна свита - sсK1ap, Стратешка варовикова свита - srK1ap , Българенска теригенна свита - bnK1b-ap ), който е слабо или почти без окарстяване (района южно от гр. Ловеч и север- северозападно от р. Осъм по линията Ловеч - Дойренци - Летница) - варовиците изклиняват като преминават във варовити глини до глинести мергели на Тръмбешката свита - tK1ap . По тези причини те не се явяват места за практическо натрупване на карстова вода. На север и изток ургонските варовици имат голяма дебелина - около 200 m. Залягат върху теригенните скали на Смочанската свита, а за покривка служат мергелите на Тръмбешката свита. Интензивно са напукани и окарстени и в тях е формиран самостоятелен обособен басейн с карстова вода - Ловеч-Търновски басейн. На повърхността се срещат голям брой карстови форми - фунии, въртопи, валози. Подобно е положението с подземните карстови форми - канали, ходове, пещери. Това създава условия за формиране на зона на насищане в долната част на карбонатния комплекс под и над нивото на ерозионния базис. Карстовите полета имат добра водоприемна способност, което осигурява интензивно подхранване на дебит средно 25 dm3/s; изворът “Водопада” при с. Крушуна - средно 10 dm3/s; изворът “Марата” с дебит 36 - 23 dm3/s. Интензивната циркулация на подземна вода води до формиране и  на променливи динамични запаси. Това основно се проявява на повърхността, където на север и запад басейна се подпира от слабопропускливите отложения на апта.

            Водоносните отложения се подхранват с вода изключително за сметка на инфилтриралите се валежи. Карстовата вода се дренира чрез оттичане към долините на хидрографската мрежа на р. Осъм. Ургонският водоносен хоризонт поддържа минималния отток и на по-малките реки.

 

            Еминска варовикова свита (eK1b-ap)

            Поради малката дебелина на свитата и силната разломеност на терена разкритията са площно ограничени във вид на разкъсани ивици, разположени южно от гр. Ловеч (около с. Горно Павликени, с. Къкрина). Свитата е разположена върху Българенската свита отдолу и Белоречката свита отгоре. Еминската свита е изградена от финозърнести до  порцелановидни варовици. Дебелината й е от 8 до 50 m. Водоносните отложения се подхранват от атмосферни валежи. Изворите са с дебит 2-3 dm3/s.

 

            Води в алувиалните отложения на р. Осъм

            Алувиалните отложения на р. Осъм представляват практически интерес като водоносен хоризонт, още от пределите на Предбалкана. Напускайки каньоновидния участък на долината си р. Осъм на север от гр. Ловеч е формирала сравнително широка долина, ниската чааст на която е запълнена с алувилни отложения. Те имат пъстра в литоложко и стратиграфско отношение подложка.

            Така от гр. Ловеч докъм с. Александрово алувият лежи върху ургонски варовици и аптски глинесто-варовити пясъчници, а надолу от с. Александрово върху глинесто-варовити пясъчници, мергели и мергелни варовици на апта и в долното течение върху сенонски кредоподобни варовици (фиг.3).

            Алувиалните отложения са представени с два литоложки пласта. Долният е изграден от чакълесто-песъчливи материали. Зърнометричният състав се изменя както във вертикална, така и в хоризонтална посока. Така в основата на разреза преобладават по-грубозърнести чакъли и пясъци, а към горнището идват пясъци и най-отгоре глинесто-песъчлива и глинеста покривка.

            Наред с това по-грубозърнестите матереиали преобладават на юг, където са налице изключително чакъли с пясъчен запълнител. С постоянен преход на север в разреза се налагат пясъците. Горният литоложки пласт е представен от песъчливи глини и глини.Дебелината му се увеличав в долното течение на реката.

            Общата дебелина на алувиалните отложения на р. Осъм е в границите от 4 до 13 m. Така от гр. Ловеч докъм с. Крушуна тя е от 4 до 7 m; от Крушуна докъм Българене - от 6 до 12 m и надолу от Българене достига до 13 m. Чакълесто песъчливият пласт има дебелина 3 до 4 m при гр. Левски, откъдето надолу достига до 7 m.

            Подхранването на водоносния хоризонт в алувия на р. Осъм се осигурява на първо място от инфилтрация на валежни води, паднали върху площта на терасата, чиято площ общо е 186 km2. След подхранването от валежите идва това от подземните води на скалите от подложката, не позволява натрупване на по-големи количества вода в тях; на трето място идва минималното

временно подхранване, което водоносният хоризонт получава от реката при пълноводие.

 

            Води в алувиалните отложения на р. Дунав, изграждащи Беленско-Свищовската низина

            Низината се разполага в крайдунавското понижение източно от гр. Никопол до гр. Свищов и северно от с. Бяла вода, с. Деков и гр. Свищов (фиг.4). Тя представлява осушено блато с площ 150 km2, сега оградено с дига  към р. Дунав. Алувиалните отложения изграждат ниската заливна тераса на р. Дунав. В западната част за подложка на алувиалните отложения служат отложенията на кампан-мастрихт тебеширеноподобни варовици на Мездренската свита (mzK2cp-m) , а за по-голямата част от низината - мергелните пясъчници на апта (Тръмбешка свита - tK1ap).

            Алувиалните отложения са изградени от двупластов комплекс с обща дебелина от 3-20 m, но преобладаващата дебелина е между 15-20 m. Долният пласт на алувия е изграден от чакълесто-песъклив материал с добри филтрационни свойства. Дебелината на чакълестия пласт е 3 до 15 m. Горният глинесто-песъклив пласт е изграден освен от песъчливи глини и глини и от блатни глини. Дебелината му е от 3 до 14-15 m. Водопроводимостта на чакълесто-песъкливия пласт е от 250 до 2300 m2/d.

            В чакълесто-песъкливия пласт се формира порна вода с ненапорен характер. Нивото на подземната вода е в песъкливо-глинестия пласт, а посоката на формирания подземен поток е насочен към р. Дунав. Тя оказва пряко въздействие върху нивото на подземната вода, тъй като чакълесто-песъкливия пласт е в пряка хидравлична връзка с речното корито.

            Подземната вода се дренира от р. Дунав и отводнителните канали.

Фигури 6.5.1.3. и 6.5.1.4.

6.5.2 .Качествена характеристика на подземните води

 

            Подземните води представляват сложен воден разтвор, съдържащ разтворени соли, газове, органични вещества и колоиди. Количественото съотношение между отделните компоненти обуславят физическите свойства и химическия състав на подземните води.

            Химическият състав на подземните води се формира под въздействието на комплексни фактори: геоложки, геоморфоложки,климатични и др.

            Решаващо влияние за формиране на състава на подземните води във водосборна област “Осъм” оказва геоложката и хидрогеоложката среда  и привързаността на водовместващите отложения към дадена зона на водообмен.

            В Балканидната зона (височина над 1000m) където водообмена е активен подземните води имат много малка минерализация от 0,05 до 0,2 g/dm3 (ултрапресни), малка обща твърдост до 2 mg/equ), ниска температура (от 4 до 100С) и обикновено са карбонатно агресивни.

            В отложенията с висока проводимост каквито са  горно-триаските теригенно карбонатни  и долно- кредните аптски окарстени варовици  са формирани пресни хидрокарбонатно-калциеви подземни води (карстов извор “Марата” (К1b) - с.Крушуна). Общата минерализация на карстовата вода е 535mg/dm3, на хлорното съдържание 24,4 mg/dm3 , на суфатите 48mg/dm3 , а на нитратите 39,3mg/dm3. рН  на водата е 6,8,а температурата и е 11,40С.

            С намаляване на надморската височина на водосборната област се намалява активния водообмен, а това от своя страна довежда до увеличение на общата минерализация - при с.Мечка  карстов извор XV13  общата минерализация е 857 mg/dm3,

хлорното съдържание е 24,8 mg/dm3 , на суфатите 68mg/dm3 , а на нитратите 6,8mg/dm3. рН  на водата е 7,5,а температурата и е 14,10С.Водата е хидрокарбонатно-магнезиево-натриево-калиева. Във водосборната област на р.Осъм повсеместно са разпространени сулфатните йони в пресните подземни води. Хлоридите постъпват във водите от вместващите скали.

            Същата закономерност се наблюдава   и по отношение  състава на водите в алувиалните отложения в долното течение на р.Осъм(гр.Левски).

             Общата минерализация в НС592 (дълбочина от терена 6,5m ,разположен на запад  на 0,1km от гр.Левски) е  933mg/dm3. Хлорното съдържание е 29,6 mg/dm3 , на суфатите 63mg/dm3 , а на нитратите 26,8mg/dm3. рН  на водата е 7,1,а температурата и е 12,90С.Водата е хидрокарбонатно-магнезиево-калциева. В НС976 разположен  на 5km североизточно от грЛевски (дълбочина от терена 11,7m) общата минерализация е 1071     mg/dm3,  хлорното съдържание е 66,98 mg/dm3 , на суфатите 81,9mg/dm3 , а на нитратите 56,5mg/dm3. рН  на водата е 7,а температурата и е 13,10С.Водата е хидрокарбонатно-магнезиева.

            Обяснението за нарастването на сулфатите и нитратните концентрации се дължи на биогенен произход, на дългогодишното торене с изкуствени азотни торове. Твърдостта на водата е карбонатна.

            В участъците близо до р.Дунав поради високата водопроводимост и активния водообмен между дунавските и водите от Беленско-Свищовската низина подземните води са пресни хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви(НС977б - 10km източно от гр.Белене - дълбочина от терена 9,6m).Общата минерализация е 620 mg/dm3,  хлорното съдържание е 37mg/dm3 , на суфатите 75,0mg/dm3 , а на нитратите 11,7mg/dm3. рН  на водата е 6,7,а температурата и е 13,20С.Твърдостта на водата е карбонатна.

            От изложения до тук материал за химизма на подземните води се вижда , че той отговаря на геоложките, хидрогеоложките,геоморфоложките и климатични фактори за водосборната област на р.Осъм.

6.5.3. Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на                   подземните води в поречието

 

6.5.3.1. Основни предпоставки при определяне на ресурсите

 

            Под експлоатационни ресурси на подземни води се разбира количеството подземна вода със съответно качество, което може да бъде получено от рационални в технико-икономическо отношение вододобивни съоръжения при зададен режим на експлоатация, удовлетворяващ изискванията в течение на целия разчетен срок на водопотребление.

            Експлоатационните ресурси на подземни води представляват изчислителна стойност, обоснована при различни методи, и е различна в зависимост от типа на водовземните съоръжения, тяхното местоположение и от срока на експлоатацията им.

            За целите на Генералната схема за р. Осъм основните предпоставки са:

            - потенциални възможности на водоносния хоризонт, обуславящи регионални експлоатационни ресурси;

            - средномногогодишно или средногодишно подхранване на водоносните хоризонти, получено от гравитационни и еластични запаси, от привлекаеми ресурси в процеса на експлоатация на вододобивните съоръжения и от изкуственото им подхранване.

            Експлотационните ресурси са преценени по естествените им ресурси за неограничен или за продължителен срок на експлоатация.

            Привлекаемите и изкуствените ресурси са свързани с конкретни вододобивни съоръжения.

            - подземните води нямат пълни многогодишни хидрометрични наблюдения.

            Това не позволява техните естествени ресурси да бъдат оценени достоверно чрез прилагане на статистически методи.

            Тъй като колебанията на подземния отток са по-малки отколкото тези на повърхностния отток , то експлоатационните ресурси се оценяват по:

            - общия подземен отток (чрез сумиране дебита на водоизточниците, предимно за

пукнатинните и карстови води);

            - чрез хидрометрични методи - по проводимостта на пласта и по хидроизохипсни карти.

            Експлоатационните ресурси са приблизителни и са оценени в резултат  на инженерно-геоложката и хидрогеоложката оценка на досега съществуващата информация. Експлоатацията на подземни води се отразява върху речния отток, тъй като формиралия се грунтов поток във водоносните отложения е хидравлически свързан с речния отток. Тази експлоатация няма да увеличи общите водни ресурси в разглежданото поречие в многогодишен период.

            Експлоатацията на подземни води позволява регулиране на общите ресурси, т.е. вододобива в сухи години може да става за сметка на гравитационните (статични) и еластични запаси. В много случаи е икономически и екологически по-целесъобразно отколкото вододобива от повърхностни води.

 

6.5.3.2. Експлоатационни ресурси на основните водоносни хоризонти.

 

Определяне експлоатационните ресурси в кватернерните водоносни хоризонти.

            Естествени ресурси в алувиалните отложения на р. Осъм

            Естествените ресурси в алувиалните отложения на р. Осъм са определени по хидродинамичен метод.

            Естествените ресурси са:

            -  с.Сливек - 20 dm3/s. Водосборна площ - 4 km2;  Модула на подземния отток е 5 dm3/s.km2;

            - от гр. Ловеч до с. Александрово - 348 dm3/s. Водосборна площ - 39 km2;   Модула на подземния отток е 8,9 dm3/s.km2;

            - от с. Летница до гр. Левски - 300 dm3/s. Водосборна площ - 60 km2;   Модула на подземния отток е 5,0 dm3/s.km2;

            - от с. Козар -Белене до устието на р. Осъм - 160 dm3/s. Водосборна площ - 82 km2;   Модула на подземния отток е 1,9 dm3/s.km2.

 

            Общо естествените ресурси за р. Осъм са 828 dm3/s (2,61 . 107 m3/a).

            При прихващане на 60 % от естествените ресурси на подземния отток, то експлоатационните ресурси за алувиалните отложения на р. Осъм са:

            - с. Сливек - 12 dm3/s. При дължина на речната тераса 5 km то линейния модул на експлоатационните ресурси е 2,4 dm3/s.km;

            - от гр. Ловеч до с. Александрово - 208,8 dm3/s. При дължина на речната тераса 24 km - линейния модул на експлоатационните ресурси е 8,7 dm3/s.km;

            - от с.. Летница до гр. Левски - 180 dm3/s. При дължина на речната тераса 22 km - линейния модул на експлоатационните ресурси е 8,18 dm3/s.km;

-        от с. Козар Белене до устието на р. Осъм - 96 dm3/s. Ппри дължина на речната тераса 58 km - линейния модул на експлоатационните ресурси е 1,65 dm3/s.km .

-         

            Общо експлоатационните ресурси за алувиалните отложения на р. Осъм са 497 dm3/s (1,567. 107  m3/a).

            Привлекаемите водни количества от р. Осъм, без да се нарушава екологичното равновесие на околната среда, са:

            - на разстояние 50 m от реката - 1,2 m3/s (3,784 .107 m3/a);

            - на разстояние 100 m от реката - 0,8 m3/s (2,523 . 107 m3/a);

            - на разстояние 300 m от реката - 0,48 m3/s (1,513 . 107 m3/a).

            Общо естествените ресурси за  р. Осъм от с. Сливек до устието й, са:

            - на разстояние 50 m от реката - 2,0 m3/s (6,307 . 107 m3/a);

            - на разстояние 100 m от реката - 1,6 m3/s (5,045 . 107 m3/a);

            - на разстояние 300 m от реката - 1,3 m3/s (4,099 . 107 m3/a).

            При прихващане на 60 % от естествените плюс привлекаемите водни ресурси на подземния отток  експлоатационните ресурси за алувиалните отложения на р. Осъм от с. Сливек до устието й са:

            - на разстояние 50 m от реката - 1,2 m3/s (3,784 .107 m3/a);

            - на разстояние 100 m от реката - 0,977 m3/s (3,081 . 107 m3/a);

-        на разстояние 300 m от реката - 0,785m3/s (2,475 . 107 m3/a).

-         

            И в двата случая добиването на подземни води в крайна сметка се отразява върху повърхностния отток, тъй като алувиалните отложения са хидравлически свързани с реката.

 

            Естествените ресурси  в алувиалните отложения на Беленско-Свищовската низина            са определени  по хидродинамичен метод (от карта хидроизохипси) при есенно маловодие, т.е. ниски водни стоежи, и при високи водни стоежи в р. Дунав.

            При маловодие (кота водно ниво в р. Дунав 18,60 m) естествените ресурси  възлизат на 370 dm3/s(11,668.106 m3/a), при високи водни стоежи (кота водно ниво 22,80 m) естествените ресурси  са 670 dm3/s (21,129 .106 m3/a).

            Модула на подземния отток при ниски водни нива в р. Дунав е 2,47 dm3/s.km2, а при високи водни нива е 4,47 dm3/s.km2.

 

            При прихващане на 60 % от естествените ресурси експлоатационните ресурси за Беленско-Свищовската низина са:

            - при ниски водни стоежи в р. Дунав - 222 dm3/s ( 7 .106 m3/a);

-        при високи водни стоежи в р. Дунав - 402 dm3/s (12,6 7 .106 m3/a);

 

Привлекаемите водни количества от р. Дунав в Беленско-Свищовската низина, без да се нарушава екологичното равновесие на околната среда, са:

            - на разстояние 200 m от реката - 4,4 m3/s  (138,758 .106 m3/a);

            - на разстояние 400 m от реката - 3,3 m3/s  (104,068 .106 m3/a).

            При прихващане на 60 % от привлекаемите водни количества от р. Дунав експлоатационните ресурси за низината са:

            - на разстояние 200 m от реката - 2,64 m3/s  (83,2 .106 m3/a);

            - на разстояние 400 m от реката - 1,98 m3/s  (62,4 .106 m3/a).

            Общо естествените ресурси за Беленско-Свищовската низина са:

- на разстояние  200 m от реката при ниски водни нива в р. Дунав - 4,8 m3/s (151,372 .106 m3/a);

- на разстояние  400 m от реката при ниски водни нива в р. Дунав - 3,7 m3/s  (116,683 .106 m3/a);

- на разстояние  200 m от реката при високи водни нива в р. Дунав - 5,1 m3/s  (160,833.106 m3/a);

- на разстояние  400 m от реката при високи водни нива в р. Дунав - 4,0 m3/s  (126,144 .106 m3/a).

            Общо експлоатационните ресурси за Беленско-Свищовската низина са:

            При ниски водни нива в р. Дунав:

            - на разстояние 200 m от реката - 2,86 m3/s  (90,25 .106 m3/a);

            - на разстояние 400 m от реката - 2,2 m3/s  (69,44 .106 m3/a);

            При високи водни нива в р. Дунав:

            - на разстояние 200 m от реката - 3,04 m3/s  (95,9 .106 m3/a);

            - на разстояние 400 m от реката - 2,38 m3/s  (75,1 .106 m3/a).

Водоносни хоризонти, формирани в междуречните масиви.

            Кватернерни отложения в междуречните масиви

            В основата на кватернерния комплекс се намират “покривните или плоскогорни чакъли” с еоплейстоценска възраст (a-prQeop), чиято мощност не надхвърля 3 до 5 m. Покривните чакъли се разполагат върху денудираните повърхнини на неогенските, палеогенските и кредните литостратиграфски единици. Покриват се с постепенен преход от долноплейстоценските червени глини или направо от льоса (eQp2-3), които са установени по билните части на междуречията като отделни лещовидни прослойки с относителна височина 90 - 100 m от съвременните речни нива. Разкриват се на повърхността  северно от с. Пордим  с. Славяново. В посочените разкрития чакълесто-песъкливите отложения могат да служат като акумулатори на порови води с временен характер, подхранвани от атмосферни валежи. Естествените ресурси в тях са незначителни и без практическо значение.

            Кватернерната система е представена и от плейстоценски алувиални отложения (aQp), развити върху терасните нива на реката Осъм  (при с. Муселиево) .

            По-широко са застъпени чакълите и пясъците на втора надзаливна тераса на р. Осъм    между гр. Левски - с. Българене, а на първата надзаливна тераса  при селата Дебово, Муселиево и Черквица. Отложенията са с мощност 2-5 до 6 m.

            Най-голяма концентрация на подземни води се наблюдава в ниските части на релефа, изграден от алувиални наслаги и свързаните с тях плейстоценски чакълесто-песъкливи отложения, даващи началото на малките реки.

            Модулът на подземния отток, определен по средномногогодишния дебит на изворите и дренажите е:

            За водосборна област западно от р. Осъм  - 1 dm3/s.km2. При водосборна площ 509 km2 естествения ресурс възлиза на 509 dm3/s (1,605 .107 m3/a), а експлоатационния ресурс е 254,5 dm3/s (0,801.107 m3/a).

            За водосборна област източно от р. Осъм модула на подземния отток е 1 dm3/s.km2. При водосборна площ 243 km2 естествения ресурс е 243 dm3/s (0,766 . 107 m3/a), а експлоатационния  ресурс е 121,5 m3/s ( 0,381 . 107 m3/a).

            Общо от кватернерния водоносен хоризонт при водосборна площ 752 km2 се дренира под формата на естествен ресурс 752 dm3/s ( 2,371 . 107 m3/a), а експлоатационния ресурс е 376 dm3/s (1,185 . 107 m3/a).

 

            Сенон ( мастрихт) водоносен хоризонт

            В по-голямата си част този водоносен хоризонт е безнапорен. Естествените ресурси на сенонския водоносен хоризонт са определени по средномногогодишния дебит на изворите.

 

            За водосборна област западно от р. Осъм:

            За района на Плевенско  модула на подземния отток е 1,1 dm3/s.km2. При водосборна площ 328 .km2 естествения ресурс е 360,8 dm3/s (1,138 . 107 m3/a), а експлоатационния ресурс е 164 dm3/s ( 0,517. 107 m3/a).

            За водосборна област източно от р. Осъм модула на подземния отток е 1,1 dm3/s.km2. При водосборна площ 61 km2 естествения ресурс е 67,1 dm3/s ( 0,211 m3/а), а експлоатационния ресурс е 33,5 dm3/s (0,104.107 m3/a).

            Общо от мастрихтския водоносен хоризонт при водосборна площ 389 km2 се дренира под формата на естествен ресурс 428 dm3/s (1,349.107 m3/a), а експлоатационния ресурс е 197,5 dm3/s ( 0,621 107 m3/a).

 

            Аптски водоносен хоризонт (dK1ap)

            За карбонатен фациес (Деветашка варовикова свита)

            Модула на подземния отток е определен по средногодишния дебит на изворите, който за района на селата Крушуна, Деветаки, Горско Сливово е  2 dm3/s.km2 на площ  198 km2 . Естествения ресурс е около 396 dm3/s ( 1,248. 107 m3/a), а експлоатационния ресурс е 198 dm3/s ( 0,624 107 m3/a)..

            -За теригенен фациес (Смочанска, Стратешка Българенска и Романска свити):

            - район западно от р. Осъм (Смочанска, Стратешка и Българенска свити):

            Модула на подземния отток е 1,7 dm3/s. km2 на площ 94 km2 . Естествения ресурс е 159,8 dm3/s ( 0,501 .107 m3/a), а експлоатационния ресурс е 47 dm3/s ( 0,148 .107 m3/a)..

            - За теригенен фациес (Смочанска (scK1ap), Тръмбешка (tK1ap) свити. Модула на подземния отток е 0,3 dm3/s кm2 на площ 149 кm2. Естествения ресурс е 44,7 dm3/s ( 0,142.107 m3/a).Експлоатационния ресурс е 14,9 dm3/s ( 0,047.107 m3/a).   

            - район източно от р. Осъм (гр. Ловеч - Казачево - Къкрина - Смочанска, Стратешка и Българенска свити):

            Модула на подземния отток е 0,5  dm3/s. km2 на площ 170 km2.

            Естествения ресурс е 85 dm3/s ( 0,268.107 m3/a). Експлоатационния ресурс е 17 dm3/s ( 0,053 .107 m3/a).         

            Общо от теригенния фациес на аптския водоносен хоризонт при водосборна площ 413 кm2 се дренира под формата на естествен ресурс 290 dm3/s ( 0,914 107 m3/a).Експлоатационния ресурс е 79 dm3/s ( 0,249 .107 m3/a).

 

            Средно-горнотриаски водоносен хоризонт

            Това са отделно наложени карстови басейни, изградени от отложенията на Васильовската (vT2e-T3k ), Боримската (bmT3n) свити и пъстроцветна теригенно-карбонатна задруга (7T3n) - източно от гр. Тетевен. Модула на подземния отток е определен по средномногогодишния дебит на изворите, който е 5 dm3/s.km2 на площ  32 km2 . Естествения ресурс е 160 dm3/s ( 0,504 . 107 m3/a).Експлоатационния  ресурс е 96 dm3/s ( 0,302. 107 m3/a).

Горно юрски водоносен хоризонт (VII J2bj-b-VIJ2bj)

Това са отделно наложени басейни изградени от варовици с дребно късови конгломерати, дребнозърнести пясъчници и аргелити на Полатенската, Бовската и Етрополската (Лопянски и Шипченски член)свити.

Модула на подземния отток е 1 dm3/s.кm2 на площ 21 кm2. Естествения ресурс е 21 dm3/s ( 0,066.107 m3/a).Експлоатационния ресурс  е 6,1 dm3/s ( 0,019 .107 m3/a).                  

В областта на Централния Балкан кварц порфирите на перма (mР1) и гнайсите и гранитогнайсите на камбрия(mge) формират в зоната на регионалната напуканост водоносен хоризонт с пресни студени води с плитка циркулация. Модула на подземния отток е 2 dm3/s.km2. На водосборна площ 12 km2  естествения ресурс е 24 dm3/s ( 0,0757 .107 m3/a). Експлоатационния ресурс е 12 dm3/s (0,0378 .107 m3/a).                    

 

 

             Сумарна оценка на ресурсите на подземни води и площно разпространение

Сумарната оценка на ресурсите  (естествени и експлоатационни) на подземни води е дадена в таблица 6.5.3.1 (без привлекаеми  и с привлекаеми експлоатационни ресурси от р.Осъм)..

Период        Площ           Естествен               Експлоатационен       Експлоатационен

                                                            ресурс                         ресурс                           ресурс

            (система)      (km2)              (dm3/s)                          (dm3/s)                            ( .10 3  m3 /a)

___________________________________________________________________________

  кватернер     

          речна

          тераса             186                   828                              497

          между

          речни

         масиви            1068                  1131                             477,3

Горна

            креда              523                    629                             264,5

           Долна

            креда               611                    686                             277

           Горна

            юра                    21                       21                                 6,1 

Триас

           (среден-            32                      160                             96

             горен)

Палеозой          12                        24                            12

Общо      1629,9                            49855,2

            Експлоатационните ресурси в отложенията палеозой- креда са определени по минималния дебит на изворите , но пък те от своя страна дават началото на множество малки реки явяващи се притоци на р.Вит. Така, че определените водни ресурси трябва да се имат предвид при отчитане на повърхностния отток на р.Осъм и притоците и.

                                                                                              Таблица  6.5.3.2

Естествени и експлоатационни водни ресурси в поречие “Осъм”с  привлекаеми експлоатационни ресурси от р.Осъм

 

Перииод

(система)

 

Площ

 

 

(km2)

Експлоата-

ционен ре-

сурс

 

(dm3/s)

Разстояние

от реката

 

 

(m)

Привле-каем

ресурс

 

(dm3/s)

Експлоата-

ционен плюс

привлекаем

ресурс

(dm3/s)

Експлоата-

ционен плюс

привлекаем

ресурс

(.103 m3/a)

Кватернер

речна

тераса

186

 

 

497

 

497

100

 

300

480

 

288

977

 

785

30810,6

 

24755,7

между-

речни

масиви

 

  1068

 

477

 

 

 

 

            Експлоатационните ресурси за Беленско-Свищовската низина са:

            - при ниски водни стоежи в р. Дунав - 222 dm3/s ( 7 .106 m3/a);

            - при високи водни стоежи в р. Дунав - 402 dm3/s (12,6 7 .106 m3/a);

Общо експлоатационните плюс привлекаемите ресурси за Беленско-Свищовската низина са:

            При ниски водни нива в р. Дунав:

            - на разстояние 200 m от реката - 2,86 m3/s  (90,25 .106 m3/a);

            - на разстояние 400 m от реката - 2,2 m3/s  (69,44 .106 m3/a);

            При високи водни нива в р. Дунав:

            - на разстояние 200 m от реката - 3,04 m3/s  (95,9 .106 m3/a);

            - на разстояние 400 m от реката - 2,38 m3/s  (75,1 .106 m3/a).

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

 
   
 

 Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени