| контакти |

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси           

 

 

 

Генерални схеми за използване на водите в България - Поречие на р. Камчия

 

Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води

Основните ресурси на подземните води в поречието са съсредоточени във горноюрско-долнокредния водоносен хоризонт и във водоносните хоризонти, формирани в алувиалните отложения на реките Голяма Камчия, Врана, Двойница, Перпери дере и Кеневерлика, както и в карстовите басейни в районите на Щумен, Котел и др.

В поречието са формирани порови, карстови, пукнатинно- карстови и пукнатинни подземни води. Поровите води са привързани към водоносните хоризонти в алувиалните отложения, карстовите и пукнатинно-карстовите към малм-валанжския хоризонт и горнокредните седименти, а пукнатинните води основно към флишките и флишоидни свити предимно на палеогена и кредата.

Характеристика на основните водоносни хоризонти

Водоносни хоризонти в кватернерните наслаги

Водоносни хоризонти със стопанско значение са формирани в алувиалните отложения на реките Врана, Голяма Камчия, Двойница, Перпери дере и Кеневерлика.

Река Врана образува тераса в Преславска планина до съединението и с р. Камчия при с. Хан Крум. От там започва и терасата на р. Голяма Камчия. В пространството между селата Арковна и Комунари тя се прекъсва и наново се появява след пролома на изток.

Профилът на алувиалните отложения и на двете реки има двуслоен строеж: отдолу чакъли с пясък и от горе песъчлива глина. Общата дебелина на терасите е между 7 и 13 метра, като се увеличава в източна посока, достигайки до 25-30 m. Дебелината на водоносния чакълесто-песъчлив пласт е обикновено 3,0-3,5 m и има добри филтрационни характеристики. Проводимостта на пласта варира от 110 до 2000 m2/d, но най-често е между 200 и 800 m2/d. По-високите стойности съответстват на западните части на терасата. Подобна тенденция се наблюдава и при стойностите на гравитационното водоотдаване, което е между 26 % и 15 %. Получените относителни дебити варират в много широки граници от 0,35 до 16-20 dm3/s/m, средно 6,0 dm3/s/m.

Водоносният хоризонт се подхранва от валежни води /макар и затруднено от покривния глинест пласт/ по цялата площ на алувия и отчасти от разливащи се речни води югозападно от гр. Търговище и в долното течение на р. Голяма Камчия. Известно подхранване се получава и от подложката на речното корито.

Подземните води се дренират от реките Врана и Г.Камчия и от Черно море.

В наносите на притоците на двете реки Пакошка, Боклуджа дере, Теке дере. Долник, Елешница, Луда Камчия и др. няма формирани издържани водоносни хоризонти с практическо значение. Привързаните към тях подземни води са с ограничени ресурси и могат да се използват за малки водоснабдявания с локално значение. Същото се отнася и за пролувиалните и пролувиално-делувиалните отложения в поречието.

Алувиалните наноси на реките Двойница, Перпери дере и Кеневерлика са отложени в най-северните части на Дюлинската синклинала, западно от гр. Обзор. Профилът им е напълно сходен и е представен в основата от чакълесто-песъчлив пласт с дебелина 2-8 m над който следва около 3-4 m песъчлива глина. Дебелината на терасите е около 8 м за реките Перпери дере и Кеневерлика и 13-15 m за река Двойница.

Подземните води са формирани в чакълесто-песъчливия пласт. Те са ненапорни или имат слаб напор и са в хидравлична връзка с реките.

Филтрационните свойства на водоносния хоризонт са сравнително добри. Коефициентът на филтрация варира от 40 до 270 m/d. Относителните дебити на кладенците са между 1,0 и 1,3 dm3/s/m.

Подхранването на подземните води става основно от инфилтрация на валежни води, както и от реките при високи стоежи на нивата. Дренирането им се осъществява също така от реките при маловодие и от трите водовземни съоръжения изградени при гр. Обзор и с Приселци.

Водоносни хоризонти в неогенските седименти

В обхвата на поречието седиментите на неогена имат ограничено разпространение в най-североизточните му части. Представени са от слабоводоносната Галатска свита, изградена от конгломерати и глинести пясъчници. В тях няма установен издържан водоносен хоризонт.

Водоносни хоризонти в преднеогенските седименти

От преднеогенските формации най-голямо разпространение в поречието имат тези на палеогена и кредата. Триаските и юрските седименти са застъпени съвсем ограничено и в тях няма формирани водоносни хоризонти. В по-голямата си част те са практически безводни. В кредните отложения водоносни хоризонти с практическо значение са формирани в малм-валанжа и в мастрихтските варовикови свити (Мездренска, Кайлъшка, Аспаруховска, Беленска, Мурненска, Новаченска и др), всички останали са слабо водоносни или са практически безводни.

Малм-валанжкият водоносен хоризонт е развит в северо-западната част на поречието на площ около 520 km2. Формиран е в напукани и окарстени в различна степен варовици, доломитизирани варовици и доломити. Дебелината му е в порядъка на 750-1000 m. Средният коефициент на филтрация е около 1,0 m/d, а средната проводимост на пласта 500 m2/d.

Подземните води в хоризонта са напорни от пукнатинно-карстов тип. Посоката на движение на потока е от север на юг и от северозапад на югоизток, към долината на р. Г.Камчия с пиезометричен наклон от 0,0018 до 0,0003.

Областта на подхранване на хоризонта е над 1600 km2, но остава извън водосбора на р.Г.Камчия. Подхранването е тройно - от инфилтрация на валежни води, от речен отток и от други водоносни хоризонти.

Дренирането на подземните води се извършва предимно в обсега на разломни дислокации по естествен и изкуствен път (чрез сондажи). Естественото разтоварване на хоризонта е изцяло извън пределите на поречието.

В напуканите и окарстени варовици на горната вреда (от споменатите по-горе свити), са формирани карстови и пукнатинно-карстови басейни от които с по-големи ресурси са при гр.Шумен и гр.Котел. В останалите места карстовата среда се разкрива в две фрагментирани ивици в Предбалкана (северна) и Балкана (южна) с ограничени експлоатационни ресурси от пукнатинно-карстови и карстови води. Независимо от това тези хидрогеоложки формации изпъкват със своята по-голяма водообилност на фона на останалите слабо водоносни или безводни масиви. Не е изключено двата фрагмента на карстовите ивици при селата Голица и Добромир да представляват зони на подхранване на голям артезиански басейн покрит от слабо водоносните материали на палеогена.

Подхранването на подземните води в карстовите басейни се извършва от инфилтрация на валежни води и от речен отток. Дренирането им става от редица големи извори и от речната мрежа.

В карстовия басейн при Щумен по-значими извори са тези при с. Троица - 62 dm3/s и кв. Дивдядово - 22 dm3/s.

Котленският карстов басейн се дренира основно от изворите: Котленски - 513 dm3/s, Студеният кайнак /с.Кипилово/ -- 51 dm3/s, Сайгоница - 25 dm3/s, Духлата - 3,0 dm3/s, извора на р. Герила - 10 dm3/s и др.

От карстовия масив при гр. Бяла (Варненско), се дренират над 10 dm3/s по неговият северен ръб на контакта с палеогена.

Качествена характеристика на подземните води

Качествена характеристика на подземните води в кватернера

Подземните води по цялата дължина на терасите на реките Врана и Голяма Камчия, са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви от II тип. В областта около морският бряг, в резултат на интрузия на морски води, състава на водите се променя постепенно в хидрокарбонатно-хлоридно-калциево-натриев и хлоридно-натриев от III тип.

Общата минерализация на подземните води, извън обсега на морската интрузия, варира от 420 до 1000 mg/dm3. С по-ниска минерализация са водите в у-ка на с. Арковна, където водообмена е по-интензивен.

Общата твърдост на водите се изменя в интервала от 6,4 до 10,2 meqv/dm3 (17, 9-28 °Н). Най-разпространени са обаче водите с твърдост 7,1-7,5 meqv/dm3 (19, 9-21,0 °Н). Най-твърди са водите в участъка на гр. Дългопол (10,2 meqv/ dm3). Съдържанието на нитрати варира от 5 до 40 mg/dm3.

Съдържанието на манган е около 15-20 m g/dm3. При гр. Дългопол то е 186 m g/ m3.

Подземните води в терасите на реките Двойница, Перпери-дере и Кеневерлика по състав са предимно хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-натриеви от II тип. Често се срещат и хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви води от II тип с повишена сулфатност. Такива се водите, които се експлоатират за водоснабдяване на гр. Обзор.

Общата минерализация на водите варира между 500 и 750 mg/dm3. Най-голяма тя е в източните части на терасата при гр.Обзор. По твърдост те са между умерено твърдите и твърдите. Нитратите са около 20-30 mg/dm3. При с. Дюлино и с. Попович, Варненско съдържанието на нитратите е 50 mg/dm3.

Карстови и пукнатинно-карстови води

Съставът на подземните веди в малм-валанжския водоносен хоризонт, по цялата площ на разпространението му в пределите на поречието, са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви от II тип. Общата им минерализация е между 480 и 940 mg/dm3, а твърдостта около 7,5 - 7,9 meqv/ dm3 (21,0-22,1 °Н). Водите са чисти и са надеждно защитени от замърсители.

В пределите на Шуменското плоскогорие, подземните води в карстовата среда, са подчертано хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви от II тип. Твърдостта им е между 4,7 и 5,0 meqv/dm3 (13,2 - 14, 0 °Н), което ги определя като умерено твърди. Нитратите присъстват с 15-25 mg/dm3. Съдържанието на манган е 80-100 m g/dm3.

В Котленският карстов басейн подземните води са изключително хидрокарбонатно-калциеви от II тип с обща минерализация 270 и 330 mg/dm3. По обща твърдост те са от категорията на умерено твърдите - 4,3 meqv/dm3 (12,0 °Н). Нитратно не са замърсени. Концентрацията на манган варира от 3,0 до 19,0 m g/dm3.

Основни предпоставки при определяне на ресурсите

В разработката са изчислени естествените и експлоатационните ресурси само на основните водоносни хоризонти в поречието на р. Голяма Камчия.

За основни водоносни хоризонти са приети онези, които по данни от извършени хидрогеоложки проучвания са класифицирани като умерено или силно водоносни.

Като естествени ресурси на основните водоносни хоризонти се разглеждат водните количества, които се формират в тях при естествени условия и за определен период от време.

Експлоатационните ресурси са оценени като максималното водно количество, което може да. бъде усвоено от естествените ресурси при съществуващите хидрогеоложки условия.

За водоносните хоризонти формирани в алувиалните отложения на на реките Врана, Голяма Камчия, Двойница, Кеневерлика и Перпери дере те са приети като еквивалентни.

За карстовите басейни със силно променлив режим, експлоатационните ресурси са оценени като 50% от естествените.

Обработките, свързани с изчисленията на естествените и експлоатационните ресурси, са съобразени с резултатите от предходни регионални изследвания. Заимствани са и някои хидрогеоложки характеристики за отделни водоносни хоризонти или части от тях.

Към експлоатационните ресурси не са включени привлекаемите ресурси, които е възможно да се добият за сметка на речният отток. Те са определени и посочени отделно, като резерв към който би могло да се прибегне при необходимост.

За оценка на ресурсите на водоносните хоризонти съобразно с хидрогеоложките условия и наличната информация, са използвани общоприети методи в хидрогеоложката практика:

- по данни за хидрогеоложките параметри на водоносните хоризонти, определени от опитно-филтрационни работи;

- по величината на възможната инфилтрация на валежни води. При използването на този метод са приемани значения за коефициента на инфилтрация от 0,08 до 0,15. Всеки конкретен случай е съобразен с филтрационните свойства на хоризонта, степента на неговата разкритост, морфологията на терена и др. Използвани са изходни данни за валежите от метеорологичните станции: Омуртаг (714 mm), Търговище (646), Шумен (598), Котел (794), Преслав (641), Смядово (678), Върбица (708), Синдел (562), Дългопол (646), Ст.Оряхово (578), Г.Чифлик (534) и Обзор (594).

- по изменението на речния отток измерен в два пункта в период на устойчиво маловодие;

по изворния отток. При използването на този метод е определян модулът на подземния отток за отделен басейн или водообменна система, за която се знае, че са измерени дебитите на всички извори и получената стойност се използва за цялата площ на оценявания масив.

Поречието на р. Голяма Камчия в тектонско отношение принадлежи на южния склон на Северобългарското издигане, Преславската антиклинала и Долнокамчийското понижение. В хидрогеоложкия план на страната, поречието се включва във Варненския артезиански басейн, като обхваща неговите най-югозападни райони - Провадийски и Долнокамчийски. В геоложкия строеж на най-горните, повърхностните части на профила му са застъпени предимно слабо водоносни и безводни скални формации, основно с долнокредна и палеогенска възраст. В дълбочина обаче, без да се разкриват на повърхността, в геоложкия профил участват мощните карбонатни отложения на горноюрско-доднокредния (малм-валанжския) водоносен хоризонт.

Експлоатационни ресурси на основните водоносни хоризонти

а. Порови води

Ресурсите на поровите подземни води са оценени за основните водоносни хоризонти в алувиалните наслаги на реките Врана, Голяма Камчия, Двойница, Перпери дере и Кеневерлика.

За река Врана ресурсите са оценени за цялата площ на разпространение на терасните й материали, в които има формирани водоносни хоризонти до вливането й в р. Камчия (Тича) при с. Хан Крум.

При средно инфилтрационно подхранване на хоризонта около 76 mm модул на естествения отток 2,4 dm3/s/km2 и при площ на разпространение 40 km2, ресурсите от инфилтрацията възлизат на около 100 dm3/s. Към тях трябва да се прибави и подземното подхранване, което се получава от подложката 15-20 dm3/s. При това положение общото количества на ресурсите възлиза на 100-120 dm3/s (средно 110 dm3/s).

На привлекаеми ресурси от речния отток може да се разчита в пространството от с. Пробуда, Търговищко до с. Хан Крум, Шуменско. Те могат да бъдат в порядък на 10-15 dm3/s на линеен километър. При дължина на терасата около 16 km, могат да се очакват привлекаеми ресурси около 200 dm3/s.

Ресурсите на подземните води в терасата на р. Голяма Камчия са оценени в три естествено обособени участъка: I-ви участък от с. Хан Крум до с. Арковна в който се включва и терасата на р. Тича (Камчия) в района на гр. Велики Преслав. II-ри участък от с. Комунари до гр. Ст.Оряхово и III-ти участък от гр. Ст.Оряхово до устието на реката..

Инфилтрационното подхранване на подземните води от валежите в отделните участъци се оценява както следва: I-ви участьк около 65 mm, II-у-к 60 mm и III-ти участьк 45 mm. Или превърнати в модули тези количества са съответно 2,0 dm3/s; 1,9 dm3/s/km2 и 1,4 dm3/s/km2. Вероятното подземно подхранване, което получават водоносните хоризонти в отделните участъци, е: за I-ви участък около 18-20 dm3/s, за II-ри участък 20-30 dm3/s и за III-ти участък около 10 dm3/s.

На базата на тези данни естествените ресурси на подземните води в отделните участъци се оценяват както следва:

I-ви участък с площ 57 km2 около 130 dm3/s, със среден модул 2,3 dm3/s/km2;

II-ри участък с площ 100 km2 около 220 dm3/s, със среден модул 2,2 dm3/s/ km2;

III-ти участък с площ 35 km2 около 60 dm3/s, сьс среден модул 1,7 dm3/s/ km2.

Сумарното количество на естествените ресурси на подземните води в алувиалните отложения на р.Г.Камчия възлиза на около 410 dm3/s.

Предвид на това, че водоносните хоризонти в алувиалните отложения на реките Врана и Г.Камчия имат голяма пространствена издържаност и добри филтрационни характеристики, благоприятстващи експлоатацията на подземните води, експлоатационните им ресурси се приемат за еднакви или близки до естествените.

Привлекаемите ресурси от речния отток, които могат да се очакват за отделните участъци, изчислени на базата на линеен модул 10-15 dm3/s/km2, са: за I-ви участък 200-210 dm3/s, за II-и участък 200-210 dm3/s и за III-и участък около 50 dm3/s.

Общо привлекаеми ресурси около 450 dm3/s.

Естествените ресурси на подземните води в алувиалните стложения на реките Двойница и Кеневерлика се формират от инфилтрационното подхранване около 60 mm и подземно подхранване от седиментите на палеогена около 10-15 dm3/s. При площ на разпространение на алувиалните отложения 7,0 km2, общото количество на ресурсите възлиза на около 30 dm3/s (модул около 4,3 dm3/s/km2). Съществуват благоприятни условия за привлекаеми ресурси от речния отток почти по цялата дължина на алувиалнитс отложения на р. Двойница. При линеен модул около 5,0 dm3/s/km2, могат да се очакват привлекаеми ресурси в порядъка на 40-50 dm3/s.

Естествените ресурси на алувиалните отложения на река Перпери дере се оценяват на около 10 dm3/s, с модул 2,0 dm3/s/km2.

Експлоатационните ресурси на подземните води в алувиалните отложения на реките Двойница, Перперидере и Кеневерлика се приемат за еквивалентни, съобразявайки се с факта, че в момента от трите помпени станции, изградени за водоснабдяване на гр. Обзор и курорта, се взема водно количество близко до това на естествените ресурси.

б. Карстови и пукнатинно-карстови подземни води

Ресурсите на карстовия водоносен хоризонт в пределите на Шуменско плоскогорие са оценени по възможната инфилтрация на валежни и кондензационни води. Сумарната инфилтрация се очаква да бъде около 90 mm, или превърната в модул около 2,8 dm3/s/ km2. При площ на разпространение на карстовия хоризонт около 70 km2 естествените ресурси трябва да бъдат около 200 dm3/s. При хидрогеоложкото картиране на плоскогорието (Стефанов Ив., Г.Поборникова, 1976) е установен изворен отток около 150 dm3/s. Това водно количество се приема като експлоатационен ресурс на карстовия хоризонт. То представлява около 70-75 % от естествените му ресурси. Около 115 dm3/s са каптирани за водоснабдяване на гр. Шумен.

Ресурсите на Котленския карстов басейн са изчислени на базата на изворния отток, който е около 600 dm3/s. От това водно количество в пределите на поречието на р. Голяма Камчия се дренират 530 dm3/s.

Този подземен отток може да бъде осигурен от инфилтрация на дъждовни и кондензационни води около 200 mm и допълнително подхранване от реките в порядъка на 60-70 dm3/s. Средният модул на естествените ресурси за целия басейн е 7,5 dm3/s/km2.

Като се вземе под внимание голямата неустойчивост на режима на Котленския карстов извор, установена от наблюденията на НИМХ, приемаме за експлоатационни ресурси 50 % от установеният естествен отток. При това положение експлоатационните ресурси възлизат на около 260 dm3/s.

Ресурсите на останалите пукнатинно-карстови води в горнокредните седименти в находищата в Предбалкана и Балкана (явяващи се като две фрагментирани ивици), са оценени на базата на изворния отток. Установен е среден модул на естествените ресурси около 2,4 dm3/s/km2. При обща площ на пукнатинно-карстовата среда в двете ивици 108 km2, естествените ресурси се оценяват на около 260 dm3/s. Като експлоатационни ресурси на тези води трябва се приемат около 130 dm3/s. Една значителна част от по-големите извори са каптирани и се използват около 80-100 dm3/s.

Ресурсите на малм-валанжския водоносен хоризонт са оценени на базата на установен вече, от предходни проучвания (Стефанов Ив., 1976, Стефанов Ив., 1995). модул на подземния отток около 1,3 dm3/s/km2.

При площ на разпространение (пределите на поречието) 520 km2, ресурсите на хоризонта възлизат на около 680 dm3/s. Същото водно количество се приема и за експлоатационни ресурси на хоризонта.

Сумарна оценка на ресурсите на подземните води и площно разпространение

Във водоносните хоризонти на поречието на р. Голяма Камчия са формирани подземни води с около 2200-2300 dm3/s естествени и около 1800 dm3/s експлоатационни ресурси. От тях 1220 dm3/s или около 68% от експлоатационните ресурси принадлежат на карстовите и пукнатинно-карстовите води и 32% (560 dm3/s) на водите в поровите водоносни хоризонти.

От карстовите и пукнатинно-карстовите води, най-голям е делът на малм-валанжския водоносен хоризонт, а от поровите на водоносните хоризонти в алувиалните отложения на р. Г.Камчия.

В териториалното разпределение на експлоатационните ресурси се вижда, че най-големият им дял е съсредоточен в северо-западната част на поречието в района на гр. Шумен и гр.Търговище и на север от тях.

В останалата част на водосборната площ на р. Г.Камчия, експлоатационните ресурси на подземните води се локализират в районите непосредствено до реката.

На площ около 1500 km2 са разпространени слабоводоносни формации с локално значение.

На около 3360 km2, или на 63% от площта на поречието, на повърхността се разкриват практически безводни скални формации. Трябва да се отбележи обаче, че на 340 km2 от тази площ, в северозападната част, на различни дълбочини под повърхността заляга силно водоносният малм-валанжски хоризонт.

Като практически без експлоатационни ресурси се очертават Герловската котловина, Сланик, площите на юг от гр. Велики Преслав, както и по-голямата част от южната ивица от с. Нейково почти до морският бряг.

Сегашно състояние на използването на подземните води

От представената от НСИ информация се вижда, че общо в поречието се експлоатират около 720 dm3/s или около 40 % от експлоатационните ресурси на подземните води.

Най-добре са усвоени ресурсите на подземните води в алувиалните отложения - около 400 dm3/s, което съставлява приблизително 73 % от тяхното количество.

Практически напълно са усвоени ресурсите в алувиалните наноси на р. Врана и на р.Г.Камчия в участъка от с. Хан Крум до с. Арковна. Същото се отнася и за подземните води в терасите на реките Двойница, Кеневерлика и Перпери дере.

Значителна част от ресурсите на терасата на р. Г.Камчия остават неусвоени в участъка от с.Комунари до гр.Ст. Оряхово.

От карстовите и пукнатинно-карстовите води се експлоатират едва 29 % от техните ресурси. Най-слабо се използват водите на малм-валанжския водоносен хоризонт. Напълно или почти напълно са усвоени ресурсите на карстовите води в Шуменското плоскогорие.

Като напълно или почти напълно усвоени трябва да се считат и ресурсите на пукнатинно-карстовите води на малките карстови басейни в Предбалкана и Балкана, т.к. почти всички по-големи извори които ги дренират са каптирани.

Оценка на възможностите и насоките за разширяване на експлоатацията на подземните води

От направеният в предходната точка анализ се вижда, че основното внимание трябва да се обърне към усвояването на ресурсите на малм-валанжския водоносен хоризонт.

При нужда от подземни води в участъците непосредствено до реките Врана, Г.Камчия и Двойница може да се прибегне до използване на привлекаемите ресурси от речния отток. Възможно е да се експлоатират и част (около 20 %) от естествените запаси на подземните води, формирани в терасата на реките Врана и Г. Камчия.

 

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

 
   
 

 Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени