| контакти |

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси           

 

 

 

Генерални схеми за използване на водите в България - Поречие на р. Искър

 

Река Искър е най-дългата вътрешна река, протичаща изцяло на територията на Р. България. Тя е и единствената река, която извира от Южна (Югозападна) България, пресича напречно от юг на север Старопланинската верига (Искърския пролом), по чието било преминава главната вододелна линия на речната мрежа в страната и се влива в р. Дунав, северно от с.Гиген. Води началото си южно от местността “Гьолечица” (Черни Искър, Прав Искър) в Рила планина, юг-югозападно от с. Говедарци, Софийско и юг-югозападно от най-високия й връх Мусала (Леви Искър, Бели Искър). Дължината й е 368 кт, а общата водосборна площ на реката и притоците й е 8647 кт2. Заемат части от територията на 6 административни области: София, Софийска, Пернишка, Врачанска, Плевенска и Ловешка с население около 1 600 000 жители. Денивелацията е от 2500 т абсолютна височина (в началото) до 20 т – при устието. Наклоните на главното речно корито варират от 222 т/кт до 4,61 т/кт (докъм София-Курило), от 8,40 т/км до 0,93 т/км – в средната част (докъм Мездра) и от 1,18 т/км до 0,72 т/км – в долната част на реката. По-големите й десни притоци са реките Лесновска, Малък Искър и Златна Панега, а по-големите леви притоци са р.р. Палакария, Блато и Сливнишка,Какач, Ръчене, Габерска

6.6. Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води

 

6.6.1. Основни предпоставки при определяне на експлоатационните ресурси

 

Експлоатационните ресурси на подземните води са “допустимия и възможен средногодишен добив на подземни води”, т.е. това е добива, който може да се получи при допустими понижения във водовземните съоръжения, при допустими качества, при допустими екологични последствия и при възможните технически средства. Следователно експлоатационните ресурси на подземните води са изчислителна стойност, обоснована по различни методи, която е различна в зависимост от предназначението и от срока на експлоатацията им. За целите на генералната схема за използване на водите от басейна на р.Искър експлоатационните ресурси на подземните води са определени при следните предпоставки:

- те се отнасят и представляват потенциалните възможности на съответния водоносен хоризонт (резервоар, басейн) като цяло и са по същество регионални експлоатационни ресурси;

- те се формират за сметка на няколко източника: от естествените ресурси на водоносния хоризонт, представляващи “общото средногодишно естествено подхранване на този хоризонт или общия средногодишен отток от него”; от гравитационните или еластични запаси на пласта и от привлекаеми ресурси (от реки или съседни водоносни хоризонти) и/или евентуално от изкуствени ресурси (изкуствено подхранване на пласта). Експлоатационните ресурси на разглежданите подземни води са оценени предимно по естествените им ресурси за неограничен, или най-малкото за продължителен срок на експлоатация. Привлекаемите и изкуствени ресурси по същество са винаги свързани с конкретни вододобивни съоръжения или за конкретни участъци са пренебрежимо малки и са оставени в резерва;

- за разлика от повърхностните води, за които съществуват системни многогодишни хидрометрични наблюдения, за подземните води такива данни няма. Това не позволява техните естествени ресурси да бъдат оценени достоверно чрез прилагане на статистически методи, както в хидрологията. Изключения правят частични, непълни или непродължителни измервания на няколко извора (1 бр.-за пукнатинни води и 15 бр.-за карстови води в целия басейн), поради което не може да се даде оценка на вариациите на ресурсите им при различна степен на обезпеченост (за суха, средна или влажна по водност година). Но тези колебания при пластовите подземни води (в кватернера и неогена), са значително по-малки от колебанията в повърхностния отток. Това е свързано с контролиращата роля на водопропускливостта и регулиращата (ретензионна способност) на филтрационната среда;

- по гореуказаните причини естествените ресурси на подземните води за отделните резервоари са оценявани по общия подземен отток (чрез сумарния дебит на водоизточниците предимно за пукнатинните и карстовите води; чрез диференциални хидрометрични измервания в отделни притоци на р.Искър чрез някои от методите за разчленяване на речния ходограф, както и чрез хидродинамични методи – предимно за поровите и отчасти за карстовите пластови води – по пиезометрични карти и проводимостите на пласта), а в ограничени случаи - по сумарната инфилтрация (подхранване) и данни от режимни наблюдения на водоизточници. В тази връзка експлоатационните ресурси на подземните води в басейна на р.Искър са приблизителни и са резултат на обобщаваща инженерна оценка на досега съществуващата хидрогеоложка информация.

Необходимо е да се подчертае, че разглежданите подземни води от зоната на активния водообмен се дренират от речната мрежа на р.Искър. За това всяка експлоатация на подземни води в крайна сметка се отразява върху речния отток. Това се отнася предимно за водоносни хоризонти, експлоатирани чрез каптиране на извори (пукнатинни и карстови води) или чрез крайречни вододобивни съоръжения, а по принцип и за по-дълбоките водоносни хоризонти (в неогенските седименти, запълващи грабените), но при тях връзката с реките е косвена и се проявява в по-дълги периоди от време. Следователно използването на подземните води не може да увеличи в многогодишен аспект общите водни ресурси в басейна на р.Искър, изразени чрез естествения средногодишен речен отток. Експлоатацията на подземните води обаче позволява регулиране на общите ресурси, т.е. от някои водоносни хоризонти (кватернерни, неогенски) могат да се добиват в сухи години по-големи водни количества за сметка на гравитационните и еластични запаси, които след това се възстановяват. В много случаи използването на подземните води е технически, икономически и екологически по-целесъобразно от повърхностните.

 

6.6.2.Експлоатационни ресурси на основните водоносни хоризонти

 

6.6.2.1. Експлоатационни ресурси на порови води

 

Експлоатационни ресурси на поровите води в Палакарийския грабен се оценяват средно на 350-360 l/s или около 11.106 т3/a, от които в кватернерните отложения – 330-340 l/s, а в неподелените неогенски отложения не повече от 15-20 l/s, поради ниската им водоносност.  Естествените ресурси за цялото понижение са около 1000 – 1200 l/s при среден модул на подземния отток около 3,0-3,3 l/s.km2. Важна хидрогеоложка особеност на Палакарийския грабен е наличието на “хидрогеоложки праг” в източния му край (в района на с.Райово), обусловен по тектонски причини. В обсега на този праг целият подземен поток в котловината “излиза” на повърхността и се дренира в р.Палакарийска, а чрез нея и в р. Искър. Така че всяка експлоатация на подземни води в котловината ще съкращава реципрочно оттока на реката и съответно притока в язовир “Искър”.

Експлоатационните ресурси на поровите води в Софийския грабен се оценяват на около 2,4-2,5 т3/s или около 80.106 т3/а, от които в кватернерните отложения на р.Искър и притоците й около 1,1-1,2 т3/s (35-36.106 m3/a), а в горния неогенски хоризонт (Лозенецка свита) около 1,3 т3/s (41.106 m3/a). Това поделяне на ресурсите между кватернерните и неогенски отложения е условно, поради съществуващите преки (“хидрогеоложки прозорци”) или косвени (разделящи ги слабопропускливи пластове) връзки между тях. Условно е разделянето и на експлоатационните ресурси между трите района в Софийско поле: в източната част – общо около 1,4 т3/s (45.106 т3/а), за градската - 0,650 т3/s (21.106 m3/a) и за западната – около 0,450 m3/s (14.106 т3/а).

Експлоатационни ресурси на поровите води в Ботевградския грабен са ограничени и се оценяват общо на около 120-130 l/s (4.106 т3/а), от които само 10-20 l/s са за неогенските, а останалите - за кватернерните отложения. Естествените ресурси са около 300 l/s, а средния модул на подземния отток – 2,1 l/s.km2.

Експлоатационни ресурси на поровите води, включително в кватернерните отложения от терасите и долинните уширения на р.Искър и притоците й между Нови Искър и Кунино (участък, в  който реката пресича Старопланинската и Предбалканска ивица) са също ограничени и се оценяват на около 120-150 l/s (4,0-4,5.106 т3/а), а естествените – малко по-високи.

Експлоатационни ресурси на поровите води в басейна на р.Искър от Кунино до вливането й в р.Дунав, където кватернерните отложения в терасите са площно по-издържани и непрекъснати са около 600-800 l/s (19-25.106 т3/а), а естествените ресурси около 1500-1600l/s. В същата част поровите (условно) до порово-пукнатинни води в неогенските (сарматски) седименти имат естествени ресурси 400-450 l/s, а експлоатационни 200-300 l/s (около 6,5-9.106 т3/а) при среден модул на подземния отток 1,6-1,8 l/s.km2.

Обобщените данни за експлоатационни ресурси на поровите води са изложени таблично (табл.1). При интерпретацията им е необходимо да се отбележи следното:

1. Общият експлоатационен ресурс на подземни води от кватернерните и неогенски отложения в басейна на р.Искър възлиза на около 4 т3/s (120-130.106 т3/а).

2. Оценката на ресурсите е направена за средна по влажност година.

3. Хидрогеоложките условия в грабеновидните понижения (депресиите) позволяват в маловодни години да се добиват до 80-90% от общите им ресурси или около 2,5-2,6 т3/s (80.106 т3/а), предполагащо частично изтощаване на водоносните хоризонти, което ще бъде компенсирано през години с по-висока влажност. Това се отнася, макар и в по-малка степен,и за района от с.Кунино до устието на р.Искър.


Таблица 6.6.2.1.

Район на разпространение

Площ

Модул

Ест. ресур.

Експлоатац. ресурси – l/s

Qeкс.

.106

 

F (km2)

l/s.km2

l/s

кватер.

неоген

Общо

m3/a

1. Грабеновидни понижения

 

 

 

 

 

 

 

- Палакарийски грабен

325

3,35

1250

330-340

15-20

350-360

11-11,5

- Софийски грабен

1100-1200

4,15

4500-5000

1100-1200

1300

2400-2500

75,0-80,0

       - източна част

600

-

-

850-900

500-550

1400

45,0

       - градска част

250

-

-

150-200

450-500

650

21,0

       - западна част

300

-

-

100-150

300-350

450

14,0

- Ботевградски грабен

140

2,1

300

100-120

10-20

120-130

3,8-4,0

    Всичко за пониженията

2800

-

6000-6500

1530-1660

1320-1340

2970-3000

90-95

2. От Н.Искър до Кунино

100-120

0,5-1,5

100-200

120-150

-

120-150

3,8-4,2

3. От Кунино до устието

250-290

1,6-1,8

1900-2100

600-800

200-300

800-1100

25-34

Общо за басейна - р.Искър

3000

-

8000-9000

2300-2600

1500-1600

3800-4200

120-130

 

6.6.2.2. Експлоатационни ресурси на пукнатинните и карстови води

 

Пукнатинните води са със спорадично разпространение, дренират се чрез многобройни нискодебитни или разсеяни изходища и не могат да бъдат обект на концентрирана експлоатация. Те формират част от речния отток  и ще се използват като такъв. Изключение прави големия извор “Пукнатата скала” в района на с. Бели Искър със средногодишен дебит от 220-240 l/s по данни от режимни наблюдения, чието водно количество вероятно е свързано с пресичането на няколко големи тектонски дислокации по руслото на р. Искър. Този извор, както и няколко значително по-малки извори в района на Ярлово-Ковачевци, по северната периферия на Софийски грабен, около гр. Ботевград и гр. Роман с общо водно количество 20-25 l/s са каптирани за питейно-битови цели. Общите експлоатационни ресурси от пукнатинни води са около 250 l/s (около 7-8.106 m3/a) и са вече използвани.

Експлоатационните ресурси на пукнатинно-карстовите и карстовите подземни води са обобщени по райони и басейни таблично (табл. 6.6.2.2.). При интерпретацията им могат да се направят следните изводи:


Таблица 6.6.2.2.

Район на разпространение

Площ F

Модул

Общ дебит, l/s

Приет експл. рес.

 

кm2

l/s.km2

миним.

максим.

l/s

.10.m3/a

1. Сев. част на Софийски грабен

 

 

 

 

 

 

 - Опицвет-Драговищенски басейн

110-150

4-6

250-300

3000-4000

650-700

20-21

 - район:  Локорско-Кремиковци и Байлово-Макоцево

15-20

1-2

10

30

20

0,6

        Всичко за т. 1

125-170

-

260-310

3030-4030

670-720

20,6-21,6

2. В район-Н. Искър до Кунино

 

 

 

 

 

 

 - Искрецки басейн

140

5до>100

500-600

38000-40000

800-1100

30-35

 - Бучинпроходски басейн

20-25

3,5-12

10

45

20

0,6

 - Милановски басейн

60-70

15 до >100

150-200

6000-6500

500-600

16-18

 - Паволче-Черепишки басейн

35-40

5-6

60-80

2300-2400

250-300

8-9

 - Мездренски басейн

210

1,9-2,0

150-180

1400-1500

180-210

5,5-6,5

 - Етрополски басейн и района на Ботевград

50-60

0,5-5,0

160-180

1100-1200

200-220

6-7

        Всичко за т. 2

515-545

-

1030-1250

48850-51600

1950-2450

66-76

3. В район - Кунино до устието

 

 

 

 

 

 

 - Каменополски басейн

280-300

2,0

130-150

1500-1600

220-250

7,0-7,5

 - Луковитски басейн

300

1,0-1,5

80-100

180-220

150-200

4,8-6,3

 - извор “Глава Панега”

-

-

700-800

20000-21000

1200-1500

38-47

         Всичко за т. 3

580-600

 

910-1050

21700-22800

1570-1950

50-51

Общо за басейна на р. Искър

1200-1300

-

2200-2600

70550-74400

4200-5100

132-148

1.      Общият експлоатационен ресурс на карстовите подземни води в басейна на р. Искър възлиза на 4,6-4,7 m3/s (около 145-150.106 m3/a).

2.      Изменението на дебитите на карстовите водоизточници е значително: за кратки периоди изтичат огромни маси (до 20-35 m3/s), но при маловодие сумарните дебити не надхвърлят 2,5 m3/s, поради което приетите експлоатационни ресурси са по-близки до минималните при средна по влажност година, отколкото до средногодишните им дебити.

3.      Основният проблем при карстовите води са ограничените възможности за регулиране на оттока. В карстовите басейни с напорна част (Опицвет-Драговищенски, Паволче-Черепишки, Мездренски, Етрополски, Луковитски) хидрогеоложките условия могат да позволят известно подземно регулиране и увеличена експлоатация чрез сондажни кладенци, но само след съответните хидрогеоложки проучвания.

 

6.6.3. Сумарна оценка на ресурсите на подземни води и площното им разпространение

 

Общите потенциални експлоатационни ресурси на подземни води в басейна на р.Искър възлизат на около 9 m3/s (280.106 m3/a). Но за оценка на реалните ресурси, които могат да представляват водостопански интерес, е необходимо да се има предвид следното:

1.      Експлоатационните ресурси в Палакарийския грабен (11.106 m3/a) не е целесъобразно да бъдат използвани като подземни води , тъй като се дренират чрез р. Палакарийска в язовир “Искър”.

2.      Използването на карстовите води, дори и при подземно регулиране в напорната част на някои карстови басейни, може да се осъществи при “уловимост” около 60-70%, т.е. експлоатационните им ресурси ще са около 3 m3/s (95.106 m3/a).

Следователно “реалните” експлоатационни ресурси в басейна на р. Искър са около 7 m3/s или около 220.106 m3/a, които отговарят на средна по водност година. В сухи години може да се очаква до 10-15% намаление на ресурсите, поради регулиращата способност на водоносните хоризонти или в многогодишен разрез ресурсите (предимно за водоснабдяване) са около 200.106 m3/a.

Площното разпределение на ресурсите по типове води е показано на приложените карти. За поровите води са отделени силно водоносни комплекси с проводимост над 500 m2/d (предимно в източната част на Софийското поле и в терасните отложения на р. Искър под с.с. Чомаковци-Койнаре) и умерено водоносни с проводимост  до 500 m2/d. Аналогично е районирането на карстовите и пукнатинно-карстови водоносни комплекси като силно водоносни – при модул на подземния отток над 5 l/s.km2 (Опицвет-Драговищенски, Искрецки, Милановски и други басейни) и умереноводоносни – при модул до 5 l/s.km2. Останалите порести, пукнатинни, карстови или смесени по тип водоносни комплекси с проводимост по-малка от 50 m2/d и модул на подземния отток до 1 l/s.km2 са зонирани като слабоводоносни. Значителни части от басейна на р. Искър със спорадическо разпространение на различни, предимно пукнатинни води, са практически без експлоатационни ресурси и са отнесени към неводоносните комплекси.

 

6.6.4. Сегашно състояние на използването на подземните води

 

Предоставените от възложителя данни за експлоатацията на подземни води в басейна на р. Искър са непълни и практически трудно използваеми. За реална оценка на експлоатацията на подземните води са ползвани различни обследвания, извършени в разглеждания басейн през последните години, въпреки че и те имат приблизителен характер.

Поровите води в кватернерните и неогенски отложения се експлоатират от различни вододобивни съоръжения – дренажи, шахтови и тръбни кладенци, като тръбните кладенци преобладават. Те са разположени предимно в грабеновидните отложения и в терасите на р. Искър и притоците й и са с различна дълбочина и предназначение.

Към 1999 г изградените сондажни кладенци в Софийската котловина са около 1000 бр., в Палакарийската и Ботевградската котловина – по 18-20 бр. (всичко около 40 бр.), а в останалите части – общо около 90-100 бр. От тях около 20-22% са амортизирани, повредени или изоставени. Работещи или годни да работят са около 900 бр. От тях около 200-250 кладенци са консервирани или не работят по различни причини.Общото водно количество,което се използва от действащите вододобивни съоръжения е около 2000 l/s.  Към експлоатацията на подземните води е необходимо да се отнесат и водните количества – между 400-600 l/s, изчерпвани от баластриерите, разработени в източната част на Софийско поле, които рязко влошават екологичното състояние на околната среда в района. Една част от тези води се използват за промишлено водоснабдяване и напояване, а останалите са неоползотворени.

Общото водно количество, извлечено чрез изградените дренажи и кладенци от кватернерните и неогенски порови подземни води, включително и от баластриерите, се оценява на около 2500 l/s, а разпределението му по райони е обобщено таблично (табл. 6.6.4.1.).


Таблица 6.6.4.1.

Район

Водно количество, l/s

 

Общо

Ползвано

Остава

- Палакарийски грабен

350-360

30-40

320

- Софийски грабен – източна част

1400

900-950

450-500

                          градска част

650

300-350

300-350

                          западна част

450

200-250

200-250

- Ботевградски грабен

120-130

80-100

30-40

- от Н. Искър до с. Кунино

120-150

70-80

50-70

- от с. Кунино до устието

800-1100

600-800

200-300

                                       Общо

3800-4200

2200-2600

1600-1800

 

Структурата на потреблението показва, че около 35-40%, т.е. около 1 m3/s са за питейно-битово водоснабдяване (с такива подземни води са водоснабдени гр.гр. Е. Пелин, Червен бряг, Кнежа, Пелово, частично Самоков, Луковит и др.); около 10-15% - за напояване, а останалите – за различни промишлени и технологични цели. Необходимо е още веднъж да се подчертае, че данните са приблизителни и динамични в едногодишен и многогодишен разрез, тъй като поради преструктуриране и икономическа стагнация една част от изградените вододобивни съоръжения и системи не работят, но едновременно с това  продължава да се изграждат неконтролирано множество, предимно единични кладенци.

Пукнатинните и карстови води се експлоатират предимно чрез каптирани извори или чрез сондажи в напорната част на карстовите басейни (непосредствено южно от Опицвет-Драговищенския басейн, Мездренския басейн и др.). Такива са почти всички извори с по-големи дебити – “Пукнатата скала”, “Опицвет”, “Безден”, “Драговищица”, “Пеща”-Искрец, “Жителюб”, “Оплетня”, “Черепиш” и др. Общото водно количество, което се черпи от такива води, се оценява на около 2600 l/s, а разпределението му по райони е обобщено таблично (табл. 4). Структурата на потребление е аналогична на поровите води, но значително по-голямо участие – до 60-65% са за питейни цели (гр.гр. Сливница, Драгоман, Своге, Костинброд, Роман, частично Мездра, Етрополе и много други населени места), до 15-20% са за напояване и за рибарници, а останалите- за различни промишлени и технологични цели. Ползваните пукнатинни и карстови води по количество са съвсем близки до сумарните минимални водни дебити на водоизточниците (2200-2600 l/s), т.е. при по-пълна обезпеченост, поради значителните колебания в дебитите им.

Таблица 6.6.4.2.

Район

Водно количество, l/s

 

Общо

Ползвано

Остава

1.Софийски район– Опицвет-Драговищенски

650-700

300-400

300-350

   - Локорско-Кремиковци и Байлово-Макоцево

20

10-15

5-10

2. Н. Искър-Кунино – Искрецки басейн

800-1100

600-700

200-400

                     - Бучинпроходски басейн

20

10

10

                     - Милановски басейн

500-600

100-120

400-500

                     - Паволче-Черепишки басейн

250-300

60-70

200-230

                     - Мездренски басейн

180-210

100-110

70-100

                     - Етрополски б. и Ботевград

200-220

100-120

100

3. Кунино-устие – Каменополски басейн

220-250

120-130

100-120

                     - Луковитски басейн

150-200

100-120

30-80

                     - извор “Глава Панега”

1200-1500

800-1000

400-500

                                              Общо

4200-5100

2400-2900

1800-2200

Следователно общото водно количество от подземни води, което се експлоатира в басейна на р. Искър възлиза на около 5 m3/s (150-155.106 m3/a). Това представлява 55% от общите експлоатационни ресурси и около 65% от “реалните” експлоатационни ресурси.

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

 
   
 

 Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени