| контакти |

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси           

 

 

 

Генерални схеми за използване на водите в България - Поречие на р. Янтра

 

По размер на водосборна площ поречието на р.Янтра е второ по големина в Дунавския район за басейново управление на водите след това на р.Искър. Водосборната област на р.Янтра и притоците й граничи на запад с поречието на р.Осъм, на изток с това на р.Русенски Лом и на р.Камчия, на север с р.Дунав, а юг със Стара планина, явявяща се вододел с поречията на реките Марица и Тунджа. В тези граници водосборната площ възлиза на 7 862 кв.км. Р.Янтра, водеща началото си от връх Хаджи Димитър, приблизително на 1 340 м. надморска височина, е дълга 285 км. и при около 18 м. надморска височина се влива в р.Дунав.

            Р.Янтра има тридесет притока с дължина над 10 км. По големи от тях са: р.Росица дълга 164 км. и водосборна площ 2 265 кв.км., р.Стара река (р.Лефеджа) - 92 км. с площ 2 424 кв.км., р.Джулюница - 85 км. с площ 892 кв.км. и др.

            Гъстотата на речната мрежа в поречието варира. За р.Янтра тя е 0.7 км/кв.км., докато за притоците се движи в граници от 0.3 км/кв.км.(за р.Елийска) до 1.5 км/кв.км (за р.Острецка).

            Средната надморска височина за цялата водосборна област е 470 м., а средният наклон се изменя от 10.6 о/оо  (примерно за Стара река) до 48 о/оо (за р.Плачковска). По-големи са наклоните на реките в горното течение (от 71 о/оо  до 124 о/ оо ). Р.Янтра има в горното си течение среден наклон около 34 о/оо, докато при устието стига до 0.25 о/оо, където се характеризира и с голям коефициент на извитост (около 3.1)

            Релефът в горното течение на поречието е планински и изобилства от високопланински ридови и върхове. Средната част е осеяна с множество хълмисти възвишения, а долното течение, което пресича Дунавската равнина се характеризира с плавно заоблени хълмове, които край р.Дунав преминават в ниски тераси.

            Залесеността на басейна е 32 %.

            Басейнът на р.Янтра водостопански е с добра степен на застроеност, макар че в техническо отношение, както е за повечето поречия в страната ни, някой от водостопанските системи (ВС) през последните 10 години са в лошо състояние и се нуждаят от възстановяване, ремонт и реконструкция. Успоредно с възстановяването им до нивото от 1990 год. в перспектива е необходимо и тяхното доизграждане, доразвитие и модернизация. Това се отнася както до повечето от изградените напоителни системи (НС), като НС “Росица”, НС “Вардим-Караманово”, НС “Крапец”, НС “Попово” (за площите напоявани от яз.”Ястребино”) и др., така и за голяма част на обектите във водоснабдителните системи (за селищни системи “Стоките”, “Трявна”, “Габрово” и др ), а съществува и възможност за изграждане на нови хидроенергийни мощности, независимо от това, че водноенергийния потенциал в района се характеризира с малки мощности и електропроизводство и повечето от водноелектрическите централи (ВЕЦ) са на течащи води.

            По начина на на водостопанската експлоатация поречието на р.Янтра обобщава почти всички характерни особености, присъщи за използване на наличните водни ресурси в нашата страна, а в същото време в него има своя специфика, за това не случайно това поречие е избрано, като еталон за експериментиране при преминаване към басейново управление у нас, като тук бе създаден и първият Басейнов съвет по водите.

Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси

       на подземните води

 

6.5.1. Основни хидрогеоложки структури в поречието на р.Янтра

 

            Пространсвеното разположение и значителната площ на водосборната област на р.Янтра обхваща части  с различна физикогеографска характеристика и от различни структури. Тези структури са характерни със сложен геолого-тектонски строеж и са резултат  от една продължителна еволюция. В процеса на тази еволюция е имало смяна на  палеогеодинамичните процеси и седиментационните режими. Така са се формирали разнообразни хидрогеоложки структури с различни водовместващи свойства. Тези структури се отнасят към следните райони според съществуващата подялба на Република България (виж фиг. 6.5.1.1).

Обхващат следните тектонски зони:

            1.Мизийска платформа

            2.Предбалканска област

            3.Балканска антиклинална област

            Балканската  антиклинална област обхваща най-високите области на голямата част от речните течения и техните извори.

            В Предбалканската област са формирани синклинални структури и карстови басейни. В тях попадат части от средното и долното течение на р.Янтра и основните и притоци.

            Стратиграфският състав на изграждащите скали е от  прекамбрий-камбрий до кватернер. Литоложката им структура е изключително пъстра. Включва от метаморфити с висока степен на кристализация, магмени скали до флишоподобни и вулканични, и седиментогенни комплекси, алевролити, мергели, пясъчници, различно окарстени и напукани варовици, а също и слабоспоени и неспоени глини, пясъци и чакъли.

            Тези условия обуславят формирането на различни по тип и характер подземни води съответстващи на водовместващите структури:

·     Порови подземни води в несвързаните и слабосвързаните отложения на неогена  и  кватернера. Тези води имат значително разпространение и практическо значение в поречието на р.Янтра.

·     Карстови и пукнатинно-карстови води  в напуканите и окарстени карбонатни скали от  донеогенската подложка. Характеризират се със значителни и силно променливи количества.

·     Пукнатинни подземни води в напуканата повърхностна част на магмени, метаморфни и седиментни скали в зоната на хипергенезата. Тези води имат повсеместно разпространение и неголяма дълбочина на залягане.

Водоизточниците в тях с по-постоянни и по-големи количества са свързани с тектонски нарушения или с регионалната призматична напуканост на някои горнокредни скали.

 

6.5.2. Характеристика на основните водоносни хоризонти

 

            а)Подземни води в Мизийски хидроложки район за водосбора на р.Янтра.

            Води в алувиалните отложения Вардим-Новградската низина. Алувиалните отложения в нея изпълват понижението източно от с.Вардим до с.Кривина. Върху неравна ерозионна повърхност от мергелни глини и варовици заляга чакълесто-песъкливия пласт на алувия изграден от среднозърнести чакъли и пясъци с дебелина от 2-11м. Горният песъкливо-глинест пласт покрива повсеместно чакълесто- песъкливия и е с дебелина 7-14м. Долният пласт има много добри филтрационни свойства - водопроводимост от 150-1400m²/d. Водоотдаването е от 20 до 22%. В чакълестия пласт се формира порова вода, запълваща цялата му дебелина. Разкритието на пласта в коритото на р.Дунав създава възможност за пълна хидравлична връзка между подземните и повърхностните води.

            Подземната вода се подхранва от валежите и от речните води на р.Янтра и р.Дунав, и частично от подземните води от по-старите водоносни хоризонти. Тези води се дренират от реките Дунав и Янтра.

Подземни води в алувия на р.Янтра, р.Росица и р.Лефеджа. Тези води имат значение за практиката в границите на Мизийския хидрогеоложки район северно от с.Самоводене за р.Янтра, източно от с.Бяла Черква за р.Росица, и западно от с.Кесарево за р.Лефеджа.

            Алувиалните отложения са изградени двуслойно-долен чакълесто-песъклив и горен песъкливо-глинест пласт.

            Чакълесто-песъкливия пласт е представен от чакъли и пясъци с разнороден зърнометричен състав и има дебелина от 2 до 10м. Горния пласт има повсеместно разпространение и в южната част на разпространението на алувия той се свързва с делувиален материал от оградните склонове. Общата дебелина на алувия е от 5 до 10м.

            Чакълесто-песъкливия пласт има добри филтрационни свойства, водопроводимостта му е от 40 до 1500m³/d, а водоотдаването е около 20%.

            В порите на чакълесто-песъкливия пласт е формирана ненапорна вода с дълбочина под земната повърхност от 0 до 5-6м. Подземните води формират поток с посока косо  по течението на речното корито.

            Подхранването на водите става за сметка на инфилтрация на валежна вода, води от речната мрежа при високи води и изливане на скатови води в прехода от склоновете към терасите.

            Подземни води в плиоплейстоцена. Плейстоценските отложения се срещат в междуречните масиви на реките в Мизийския регион. Подложката им е представена от разнородни по литоложки състав и възраст скали.

            В района на западната част на северобългарското издигане плиоплейстоценските материали са представени от разнородни по зърнометричен състав и минерало-петрографски състав чакъли и глини. Дебелината им варира от 0.5 до 5м. Подземната вода се подхранва изключително за сметка на инфилтрация от валежите и се дренира от малките реки и долове врязани до основите на водоносните скали. По тази причина почти цялата подземна вода излиза на земната повърхност под формата на низходящи извори с дебит 0.5 - 5dm³/s. В района на селата Българско Сливово, Козловец, Хаджи Димитрово, Горна Студена, Масларово и др. подземната вода се дренира в различни потоци от 3-4 до 20-50dm³/s.

            В льосовия комплекс поради наличието на плейстоценски водоупорни глини в района на Северобългарското издигане особено в областа на вододела между р.Янтра и р.Русенски Лом се е формирала ненапорна подземна вода.

            Подземните води в плейстоценските отложения не са защитени от повърхностни замърсявания. Замърсявания са констатирани в населените райони, където се наблюдава завишено съдържание на нитрати, нитрити, амоняк и др.

            Карстово-пукнатинни води. В района на вододела на р.Янтра и р.Баниски Лом между селата Волово и Орловец се разкрива ивица от барем-аптски отложения, представени от преходен варовито-мергелен фациес.

            В този глинесто-варовит комплекс се формира карстово-пукнатинна вода с ненапорен характер. Разположението на водоносния хоризонт над ерозионния базис осигурява интензивна циркулация и обмен на водите.

            Карстови води в горноюрско-валанжския водоносен хоризонт. Този хоризонт в Мизийскита област има регионално разпространение, голяма площ, дебелина и значителни запаси от вода. За разглежданият район изкуствено се дренира вода от този хоризонт, чрез тръбни сондажи при Полски Тръмбеш с отделен дебит на сондажите от 4-5 до 50dm³/s.

            Пукнатинни води. Албските и аптските отложения в района на западната част на Северобългарското издигане са носители на пукнатинна вода. Това е района от поречието на р.Янтра на север и запад от Павликени до Горна Оряховица. В този район тези отложения са представени с пъстра литоложка серия пясъчници, глинести и мергелни пясъчници, варовити пясъчници и песъкливи варовици, мергели и песъкливи мергели. Тази пъстра серия се отразява неблагоприятно върху водоносността. Изследванията проведени през последните години показват, че водоносността на този район се дължи на зоната на изветряване, която заедно с льоса образува обща наситена зона.

            Пукнатинната вода се подхранва от валежите инфилтриращи през льоса и се дренира от хидрографската мрежа. В речните долини се намират много низходящи извори с дебит от 2-3dm³/s. Водообилността на албските и аптските скали е малка като модулът на подземния отток е в границите от 0.5 до под 1.0dm³/s/km² - водата е прясна.

 

            б)Подземни води в Предбалкана за водосбора на р.Янтра

            Порови води. В областта на Предбалкана порови води са се акумулирали в алувиалните и пролувиалните отложения в уширенията на речните долини. Тези води са ненапорни и имат общо взето малки естествени динамични и статични запаси. По-значителни от тях са водите в уширенията на р.Златарица и

Севлиевската котловина. За долината на р.Златарица в района от гр.Златарица до с.Горско Ново село алувиалните отложения имат дебелина от 1-3м. Водата е прясна с активен водообмен. Подхранва се от инфилтрация на валежи и склонови води от по-стари скални формации.

            Порови води в Севлиевската котловина. Севлиевската котловина се оформя малко след  сливането на р.Видима и р.Росица. На север тя продължава до опашката на яз.”Александър Станболийски”.

            Кватернерните отложения са представени от алувий и делувий. По широко са застъпени съвременните алувиални отложения изграждащи заливната и незаливната тераси.

            Съвременния алувий е изграден от чакълесто-песъкливи и песъкливо-глинести пластове с дебелина 5-6м, докато чакълесто-песъкливия пласт има дебелина до 3м.

            Старокватернерния алувий изгражда високите тераси и има подобен строеж.

            Подложката на кватернерните отложения и в частност на алувия в Севлиевската котловина са хотривските отложения. Тези отложения са с много слаба водообилност.

            Водоотдаването  на чакълесто-песъкливия пласт е 18-20%, а коефициента на филтрация се изменя в границите от 10 до 148m/d.

            Пролувиалните отложения имат разпространение в по-голяма степен в района на с.Кромянско. Тези отложения са с по-ниски филтрационни свойства и с по-малко водоотдаване.

            В алувия е формиран ненапорен подземен поток с дълбочина от 0.8 -5.2м и посока по течението на основната река или косо на нея. Подземните води се дренират в р.Росица като високите тераси изливат водите си в ниските. Статичните запаси се определят на около 11х106m³, а динамичните на около 250l/s.

            Карстови води в Предбалкана. Габровско-Трявненския басейн обхваща площта западно от гр.Габрово до района източно от гр.Трявна. В строежа на габровската синклинала участват мастрихтски варовици, които в разкритията си са силно напукани и окарстени. В централната част на синклиналата те са покрити от еоценски водоупорни отложения и се разкриват като тесни ивици в бедрата и. По-широко разкритие те имат в Трявненско.

            Ограниченото разкритие на варовиците и включването им между водоупорните скали на еоцена и долната креда не са позволили интензивно окарстяване.

Карстовите води се подхранват с малки количества вода от валежите само в районите на разкритие на варовиците. В периферната част на басейна водата е безнапорна с добре изразен карстов характер, а в закритата част тя е пукнатинно-карстова и има напорен характер.

            Водоносния хоризонт се дренира от реките протичащи през синклиналата - р.Янтра, р.Дряновска, р.Белица. В долините на тези реки дренират карстови води под формата на извори с малък дебит. Някои от тях са: Змеева дупка с дебит 4-6dm³/s , Кривите извори при с.Войнежа - 10dm³/s, Топля при с.Бадевци - 9-19dm³/s  и др. Според дебита на изворите, естествения динамичен запас и възможностите за подхранване  района се характеризира като слабоводоносен.

            Източната част на Ловешко-Търновския басейн лежи изцяло във водосбора на р.Янтра. В него имат широко разпространение ургонските варовици. На изток от Търново те представляват тесни ивици с малка дебелина. Това обстоятелство не благоприятства натрупването на вода. В района варовиците са насечени от речни долини. Окарстяването е значително подпомогнато от напукаността.

            Срещат се много повърхностни и подземни карстови форми, като фунии, въртопи, канали, ходове и пещери. В този район са пещерите при с.Хотница и др.

            Окарстяването е значително напреднало, като се е получила добре изразена мрежа от карстови празнини, хидравлично свързани помежду си. Тези обстоятелства благоприятстват формирането на зона на насищане в зоната на долната част на карбонатния комплекс под и малко над нивото на ерозионния базис.

            Водоносните скали се подхранват  с вода от валежите в зоните на разкритията. Дренирането на водите се осъществява от речните мрежи на реките Росица, Негованка, Бохот и Янтра.

            По-значителни извори в района са тези при с.Крушуна- Водопада с дебит 10dm³/s; при с.Мусина - Пещерата с дебит от 110 до 335dm³/s; при с.Беляновец - извор Главата-23-142dm³/s. Водоносността на басейна се определя като средна по данни от дебита на изворите.

            Стражански басейн. Разположен е между гр.Севлиево и гара Върбаново и обхваща височината Стражата.

            Ургонските варовици в района изграждат инверсната синклинална структура, изнесена високо над нивото на ерозионната мрежа и околния терен. Долен водоупор на окарстените варовици се явяват хотривски мергели, а в централната част на синклиналата върху варовиците залягат аптски мергелно- песъкливи материали. Водата в пласта не е напорна тъй като не е водонаситена цялата дебелина на варовиците. Платото се пресича от р.Янтра и частично от р.Андъка при Дряновския Манастир. Варовиците са силно напукани и окарстени с много пещерни образувания. Тук са пещерите Бачо Киро и пещерата, в която е каптажа на извора Андъка.

            В района се формира карстова вода, подхранвана изключително от инфилтрация на валежите падащи по разкритите части на варовиците.

            По-големите извори в района са Андъка при Дряновския Манастир с дебит от 11.4 до 392dm³/s, изворът Белите извори при гара Върбаново - дебит средно 10dm³/s

            В карстовия водоносен хоризонт се е формирал малък динамичен запас  с интензивен водообмен.

 

            в)Подземни води в областта на Балкана за водосбора на р.Янтра

            Калоферска планина. Басейнът е разположен в най-високата част на Старопланинската верига в обсега на върховете Ботев, Мара Гидик, Зелениковец, Триглав и Мазалат. На изток районът продължава до р. Лешница. За разглеждания басейн от района на тези върхове попадат само териториите на север от вододелната линия по билото на Балкана. Носители на карстови води се явяват сенон-мастрихтските и отчасти среднотриаските варовици. Под главния навлек сенон-мастрихтът се разкрива в района от север на връх Ботев, Мара Гидик и др., и в началото на долината на р.Габровница. Варовиците са тънкопластови  20-80m.

            Водоносността на сенон-мастрихтските варовици е висока и се дължи на тяхната тектонска и литофациална напуканост и окарстеност. Като по-пропусклива среда те дренират пукнатинната вода от гранитната покривка. Водите са дренирани от множество извори. От северната страна на Мара Гидик е изворът Пеньови дупки с дебит 14-153dm³/s. Температурата на водата е 6-7°С. В началото на долината на р.Габровица извират водите на седем извора, като шест от тях имат дебит до 2dm³/s и един от 10-20dm³/s. Водите от района са ултрапресни с минерализация до 0.1g/dm³, с малка твърдост и повишено съдържание на натрий.

            Шипченски район. Започва от р.Габровица и на изток достига до най-източния приток на р.Янтра. В морфоложко отношение обхваща Шипченска Стара планина, а в тектонско - Шипченската антиклинала. За разглеждания басейн се обхващат също както и по-горе  само северните склонове на Балкана под билото, явяващо се вододел.

            Карстовите и пукнатинно-карстовите води се формират в карбонатните отложения на средния и горния триас, образуващи общ водоносен хоризонт. В района, средния триас се разкрива на широка площ и участва в строежа на свода и северното бедро на антиклиналата, където е силно дислоциран и на места участва в строежа на възседно-навлечни структури. Водоносността на среднотриаския хоризонт в северните склонове е по-голяма и тук са съсредоточени многобройни извори с по-голям дебит. Това са изворът северно от вр.Будзлуджа с дебит 5-20dm³/s, изворът при с.Топлеш - 10-200dm³/s (характерното за него е, че се размътва), изворът Пейчови ливади при с.Гърбино -25dm³/s, изворът на р.Янтра над с.Ябълка - 12dm³/s, Белите извори при с.Стоевци - 10-30dm³/s, изворът Потока при махала Потока - 30dm³/s, извора при Соколовския Манастир - 20dm³/s, изворът Малуша при кв.Радецки до 41dm³/s и извор Еловица до фабрика Еловица- 15dm³/s.

            Подхранването на карстовите и пукнатинно-карстовите води е изцяло за сметка на инфилтриращите валежни води.

            Котленски район. Карстовите води тук се формират в сенон-мастрихтските варовици на третия и четвъртия хоризонт. Тектонски районът се отнася към Предбалкана, а морфоложки към Старопланинската ивица. Мастрихтът в Котленския район заема северният високо издигнат дял на Котленската планина, която в района е под формата на тясна от 0.5 до 4км. и дълга ивица, започваща от с.Стара река и на изток стигаща почти до Върбишкия проход. Мощността на мастрихта в района на поречие Янтра е от 50 до 250м. Широката част от ивицата (западно от Котел), представляваща Кипиловската синклинала е полегнала на север и възседнала палеогена, а от юг е възседната от юрата.

            Мастрихтските варовици са окарстени и в тях са налице повърхностни и подземни карстови форми. Подземният карст се е развил в дълбочина под сегашния ерозионен базис и между канално-галерийните карстови форми в него съществува хидравлична връзка. Водопропускливостта на варовиците до голяма степен се обуславя  и от пукнатините на наслояването.

            От мастрихтския карстов басейн водят началото си редица извори които за района на басейна на р.Янтра са: Студеният кайнак над с.Кипилово с дебит 51-120dm³/s, извор Сайгоница южно от с.Кипилово с дебит от 6 до 43dm³/s и др. Водата е прясна с минерализация 0.3-0.4g/dm³ и твърдост 10.5-12°H. Подхранването на водите става чрез валежите.

 

6.5.3 Качествена характеристика на подземните води

 

            Принадлежността на плитките подземни води  от района на водосборния басейн на р.Янтра  към инфилтрационният генетичен цикъл, както и естествените структури и литоложките условия на разглежданите хидрогеоложки  формации (райони) обуславят еднотипността на качеството на водите, която е различно нюансирана от структурните, петрографски и др. характеристики на отделните водоносни хоризонти.

            а)Мизийски район

            Подземните води от кватернерните отложения на Мизийският район са предимно хидрокарбонатно-калциеви с известни нюанси в макро и микро компонентният им състав.

            Водите на Вардим-Новградската низина имат обща минерализация 0.9-2.2g/dm³. Водата е прясна и слабо засолена. Типът на водата е определен като хидрокарбонатно-калциево-магнезиева и хидрокарбонатно-сулфатно-натриево-магнезиева. Твърдостта и е от 7.32 до 12.85mg/equ.

Водите в кватернерните отложения на р.Янтра, р.Росица и р.Лефеджа са пресни. По тип са хидрокарбонатно-калциево-натриеви и хидрокарбонатно-натриево- калциеви. Общата им минерализация се изменя от < 1.0g/dm³ до 3g/dm³ в някои отделни случаи. Общата им твърдост е много висока от 6.56-15.1mg/equ  и се определя като твърда и много твърда.

            Водите от алб-аптските отложения са пресни и по изключение с минерализация над 1g/dm³ (обикновенно 0.50-0.8g/dm³). По йонен състав се характеризират като хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви и като твърди води. Тези води не са обезопасени от повърхностно замърсяване  понеже залягат плитко под теренната повърхност.

            б)Предбалкан

            Алувиалните отложения на предбалканските райони имат подземни води с минерализация от 0.4 до 1.0g/dm³. Типът им е от хидрокарбонатно-калциево-магнезиев до  хидрокарбонатно-калциев. Водите са от твърди до средно твърди. Така в района на р.Златарица минерализацията им достига до 1g/dm³, а водите в кватернера на Севлиевската котловина са пресни, с минерализация 0.42-0.78g/dm³. Водата е хидрокарбонатно-калциева с обща твърдост 6.86mg/equ.

            Пукнатинните, пукнатинно-карстовите и карстовите  води в района също са пресни, хидрокарбонатно-калциеви със сравнително ниска минерализация и средна до висока твърдост.

            Габроско-Трявненският басейн има прясна вода с минерализация под 0.5g/dm³. По тип е хидрокарбонатно-калциева и средно твърда- 5.53mg/equ.

            Ловешко-Търновският басейн в частта на територията от басейна на р.Янтра подземните води са пресни с минерализация от 0.21 до 0.54g/dm³³ По тип са хидрокарбонатно-калциеви и от средно твърди до твърди - 4.9 до 6.2mg/equ. В районите където варовиците са оголени рискът от повърхностно замърсяване е голям.

            Водите на Стражанския басейн имат обща минерализация средно 0.5g/dm³. По тип са хидрокарбонатно-калциеви и с обща твърдост до 16.7mg/equ - много твърди. И тук водите са слабо защитени от замърсители, проникващи от повърхността. Това налага да бъде спазван строг режим на опазване и контрол за качеството на водата при използване за водоснабдителни цели.

            в)Балкан

            Пукнатинните, пукнатинно-карстовите и карстовите води от оградният  масив от юг на басейна на р.Янтра по качествени характеристики са много близки. Минерализацията им е в границите от под 0.1g/dm³ преобладаващо за западните части на района на Балкана до 0.43g/dm³ за някои централни части и източните части  както и по на север от билото.

            Водите в района на Калоферската планина са с минерализация под 0.1g/dm³- ултрапресни и с малка твърдост. Имат често повишено съдържание на натрий свързано с минералния състав на гранитния повлак.

            В Шипченския район твърдостта на водата се изменя от 3.04 до 5.49mg/equ (8-10°H). Общата минерализация е в границите от 0.26 до 0.4g/dm³. Водите са хидрокарбонатно-калциево-магнезиев тип. Водите не са защитени от повърхностно замърсяване.

            В Котленският район за частта във водосборния басейн на р.Янтра,  подземните води са пресни, с минерализация 0.3 до 0.4mg/equ (10-12°H). По тип са хидрокарбонатно-калциеви.

            От провеждани изследвания за химическия състав на водите е установено замърсяване на същите с нитрати, амоняк и др., което говори за едно антропогенно-техногенно въздействие по-силно изразено в районите на по-големите населени места и земеделските райони със застъпено интензивно поливно земеделие.

            От проведените качествени оценки на подземните води  могат да се направят следните обобщителни бележки:

            Водите от южната част на басейна на р.Янтра са по-малко минерализирани и от запад на изток и от юг на север тяхната минерализация, твърдост и замърсяемост нараства.

            Водите от района на басейна - от кватернерните отложения, от пукнатинните и карстовите райони, които са с плитка циркулация са добри за директно използване за напояване, селскостопанско, промишлено и битово водоснабдяване.

            За нуждите на питейно водоснабдяване, водите е наложително да бъдат изследвани съгласно  изискванията на действуващите в страната документи и стандарти за питейни води и при необходимост да бъдат третирани-пречиствани и др.

            От прегледа на данни от анализи на водите от района се установява, че в около 70% от случаите има превишаване в не висока степен на някои показатели като нитрати, нитрити, амоняк и др. Не във всички случаи обаче, това замърсяване се дължи на дейността на човека.

            Съпоставката на българските нормативни документи за качеството на питейните води с тези на редица европейски страни, както и на Европейския Съюз показва, че залегналите изисквания в нашия стандарт са по-строги. Това обстоятелство до известна степен  стеснява кръгът на естествените води, които могат да бъдат пряко използвани за питейно водоснабдяване. Едно бъдещо ревизиране на българските стандарти и привеждането им в съответствие с европейските би довело до разширяване на кръгът от природни води, които ще могат без пречистване да бъдат използвани за питейно водоснабдяване.

6.5.4  Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси

          на подземните води

 

            6.5.4.1 Основни предпоставки при определяне на ресурсите

 

            Под експлоатационен ресурс на подземните води ще разбираме възможния и допустим средногодишен добив на подземни води при съблюдаване на определени технико-икономически и екологически предпоставки.

            Така при естествените извори пълното каптиране на водите не застрашава изтощаването на водоносния пласт, докато изгражданите съоръжения за добиване на подземни води (като тръбни кладенци, шахтови кладенци, кладенци тип Реней и дренажи), трябва да бъдат съобразени с водоносноста на експлоатирания пласт и екологичните последици от това.

            Тези пояснения определят експлоатационните ресурси на подземните води, като изчислителна стойност обоснована от предназначението и срока на експлоатацията им на основата на различни методи.

            За нуждите на генералната схема за използване на водите от поречието на р.Янтра експлоатационните ресурси на подземните води са определени при следните условия:

·     Те представляват потенциалните възможности на съответния водоносен хоризонт като цяло и са регионални експлоатационни ресурси.

·     Формирането им се дължи на няколко източника: естествените ресурси на дадения водоносен хоризонт, които представляват общото средногодишно подхранване на същия или общият средногодишен отток; на гравитационните или eластични запаси на хоризонта; привлечени ресурси от реки или съседни водоносни хоризонти и изкуствено обогатяване чрез подхранване на пласта с външни води.

·     Експлоатационните ресурси на подземните води за разглеждания район са оценени по естествените ресурси за многогодишен срок на експлоатация.

·     Привлекаемите ресурси, които могат да бъдат реализирани са оценени отделно, а изкуственото подхранване на подземните води е свързано с конкретни условия и изграждане на съответни съоръжения, поради което за целите на настоящото разглеждане са изпуснати.

            За разглеждания район по данни на НИМХ са наблюдавани 20 източника на подземни води. Това са 7 карстови извора за някои от които има спорадични наблюдения за 5-10г. от 30 годишен период, и 13 броя шахтови и тръбни кладенци за които е следено нивото. Тези оскъдни и непълни данни не дават възможности за една по-задълбочена оценка, чрез прилагане на математически апарат и статистически методи за определяне на вариацията  на ресурсите при различна степен на обезпеченост - за суха, средна и водообилна година. Разбира се колебанията на количеството на подземните води е в значително по-тесни граници от тези на повърхностните, което се дължи на пропускливостта на пластовете (Кф) и тяхната ретензираща способност. Последното е валидно за пластовите води, докато при силно окарстените райони тези колебания са в значителни граници.

            По гореуказаните причини определянето на ресурса на подземните води за отделните водоносни хоризонти от дадената област е оценявано по общия подземен отток предимно за пукнатинните и карстовите води, чрез диференциални хидрометрични измервания по отделни притоци на р.Янтра и чрез някои от методите за разчленяване на ходографа на речния отток. За поровите и частично за карстовите пластови води са използвани хидродинамични методи, карти за пиезометричния напор и проводимост на пластовете. В определени случаи са използвани данни от режимни наблюдения на водоизточници и сумарната инфилтрация.

            Изхождайки от казаното, определените експлоатационни ресурси на подземните води в басейна на р.Янтра са приблизителни и са резултат на обобщаващата експертна инженерна оценка на съществуващата до момента достъпна хидрогеоложка информация.

            Трябва да се подчертае, че подземните води от зоната на активния водообмен се дренират от речната мрежа на басейна и при това всяка експлоатация на подземни води се отразява като намаление на речния отток. Това показва, че използването на подземните води не увеличава в многогодишен и годишен аспект водните ресурси на даден район, изразени чрез естествения средногодишен отток, но позволява регулирането на общите ресурси в определени граници. Това означава, че в сухи години могат да се добиват допълнителни водни количества за сметка на гравитационните и еластични запаси на кватернерни и неогенски водоносни хоризонти, които след това постепенно се възстановяват. По точно определяне на запасите, тяхното изменение в годишен и многогодишен аспект може да бъде постигнато с моделни изледвания при изготвяне на по-прецизен модел на района.

 

            6.5.4.2 Експлоатационни ресурси на основните водоносни хоризонти

 

            Експлоатационни ресурси на порови води

            Експлоатационните ресурси на поровите води във Вардим - Новградската низина се оценяват на около 240-260l/s, което в средно многогодишен аспект възлиза на около

7.6-8.2х106m³/a. От тях преобладаващата чат са в кватернерните отложения 230-240l/s и една незначителна част, не повече от 10-20l/s в неподелените неогенски отложения, които имат значително по ниски филтрационни свойства. Естествените ресурси за района  на низината са около 250-350l/s при среден отточен модул от 8.6- 11l/s.

            Експлоатационните ресурси на порови води в поречието на р.Янтра, формиращи се в кватернерните отложения на заливните и незаливните тераси се оценяват на около 1630-1750l/s, което в годишен разрез прави 51.4 до 55.1х106m³/a.

            Естествените ресурси за района се оценяват от 2200 до 2920l/s като същите са разделени по участъци от ХМС"Чолаковци" до ХМС"Раданово" - 1500-2000l/s и от ХМС"Раданово" до устието  - 700-920l/s(q=5-9.5l/s/km²).

            Експлоатационните ресурси на терасите на р.Росица са оценени на 700-800l/s, което в годишен разрез прави 22.1-27.1х106m³/a, а естествените са оценени на 800-1000l/s. Средният модул е определен на 4-9.5l/s.

            За р.Лефеджа експлоатационните ресурси са оценени на 260-310l/s - 8.2-9.8х106m³/a. Естествените ресурси са оценени на 370-550l/s при модул на подземния отток в границите на 5-7l/s/km².

            Севлиевската котловина има по направените оценки експлоатационни ресурси от 500-650l/s - 15.8-20.8х106m³/a. Естествените ресурси са оценени на 500 до 700l/s при отточен модул 12-17l/s/km².

            Води в района източно от р.Янтра от р.Дунав до Бяла. Тези води са също порови формирани в еолични образования - льосове, глинести льосове и др. За този район експлоатационните запаси са оценени на около 200-250l/s - 6.3-9.5х106m³/a. Естествените запаси са оценени на около 200-400l/s при отточен модул в границите от 1.2-1.8l/s/km².

            Водите в района източно от Янтра, от Бяла до устието на р.Росица при с.Крушето се оценяват както следва: експлоатационни ресурси 50-85l/s - 1.6-2.7х103m³/a, естесвените запаси 70-130l/s при отточен модул 0.3-0.9l/s/km².

            За района западно от Янтра до линията на Полски Тръмбеш Горна Липница оценените експлоатационни запаси са в границите от 300-380l/s - 9.5-12х106m³/a, а естествените запаси са оценени на 600-900l/s при отточен модул 0.2-0.6l/s/km².

            Всички тези данни са систематизирани в Таблица1, като са указани минималните и максималните граници на изменение на естествените запаси  и приетите експлоатационни запаси. В долната част на таблицата са дадени и възможните привлекаеми води за речните тераси на р.Янтра, р.Росица и р.Лефеджа. Последните данни имат информативен характер и не са включени в общите запаси поради това, че полученият брегови филтрат директно се отнема от водното течение в реките.


 

            Експлоатационни ресурси на пукнатинните и карстови води

            Пукнатинните води в района на поречие Янтра са спорадично разпросранени според разположението на водовместващите ги породи. Дренират се от многобройни малко дебитни извори или разсеяни изходища. Тези води не могат да бъдат обект на съсредоточена експлоатация.

Общият експлоатационен ресурс на пукнатинните води се оценява на 600-740l/s - 18.9-23.3х106- на естествен ресурс 990-1200l/s

            Характерно за района е, че преобладаващата част от изворите е каптирана и се използва за местни водоснабдителни цели. Аналогично стои въпросът и с карстовите извори с по значителни дебити. Всичките те са каптирани за нуждите на водоснабдяването на близки селища и предприятия,(например карстов извор “Пенкова дупка”, “Соколски манастир”, “Дряновска пещера”, “Бохот” и др.) включително и за напояване-извор “Пещерата” при с.Мусина, извора при с.Беляковец и др.

            Общият ресурс от експлоатационни запаси на карстовите води се оценява на около 950-1350l/s съответно 29-42.6х106m³/a.

Данните за отделните райони са обобщени в Таблица 6.5.4.2, където са указани експлоатационните запаси на пукнатинно-карстовите и карстовите води, както и естествените ресурси.

 

 

 

общоводно количествоl/s

приет експлоатационен ресурс

район на разпространение

 

площ  F  km²

 

модул l/s/km²

 

min

 

max

 

Q  m³/s

 

W х106m³/a

КВАТЕРНЕР

Вардим Новград

 

 

29.2

 

 

7-10

 

 

100-200

 

 

210-300

 

 

240-260

 

 

7.6-8.2

 

р.Янтра у-к Раданово-устието

 

 

81

 

 

6-8

 

 

350-450

 

 

700-920

 

530-550

 

16.7-17.3

Чолаковци-Раданово

 

 

174.6

 

 

5-9

 

 

800-950

 

 

1500-2000

 

 

1100-1200

 

 

34.7-37.8

 

р.Росица

 

116.6

 

4-9.5

 

500-670

 

1000-1330

 

700-860

 

22.1-27.1

 

р.Лефеджа

 

47.1

 

5-7

 

250-340

 

400-550

 

260-310

 

8.2-9.8

 

Севлиевска котловина

 

39.2

 

14.7

 

200-300

 

400-700

 

500-660

 

15.8-20.8

ПОРОВИ ВОДИ

Източно от р.Янтра до Бяла

 

 

154.6

 

 

1-2

 

 

100-210

 

 

200-420

 

 

200-300

 

 

6.3-9.5

 

Бяла - Крушето

 

98.8

 

0.3-0.9

 

5-15

 

70-130

 

50-85

 

1.6-2.7

 

Западно отр.Янтра до П.Тръмбеш-Г.Липница

 

 

848.8

 

 

0.2-0.6

 

 

 

70-100

 

 

750-950

 

 

300-380

 

 

 

9.5-12

общо за района

 

 

 

 

 

2.4-3.2

 

5.2-7.3

 

3.9-4.3

 

122.5-145.2

ПРИВЛЕКАЕМИ ВОДИ

Вардим-Новград

 

12

 

10-20

 

 

 

120-240

 

120

 

3.8-7.5

 

р.Янтра Раданово устието

 

34

 

20-50

 

 

680-1700

 

680

 

21.4-53.6

Чолаковци-Раданово

 

 

48

 

 

20-50

 

 

 

 

 

960-2400

 

 

960

 

 

30.3-75.6

 

р.Росица

 

46

 

20-50

 

 

 

920-2300

 

920

 

29-72.5

 

р.Лефеджа

 

14

 

20-50

 

 

 

240-600

 

290

 

7.5-18.9

 

общо привлекаеми води

 

 

 

 

 

2.92

99.6-247.3

средно 173.6

 

6.5.4.3 Сумарна оценка на ресурсите на подземни води

и площно разпространение (картиране)

 

            От проведените проучвания се установява, че естественият ресурс на подземните води в басейна на р.Янтра възлиза на около 3.69 до 11.15m³/s в зависимост от водообилието на годината и предходните години. В многогодишен разрез ресурсът се оценява на около 7.42m³/s или на около 234х106m³/a, което съответства на една средно водообилна година.

            Разпределението на ресурсите по тип на водите е показано на приложените цветни карти.

            За порови води са определени водоносните комплекси с висока проводимост над 500m²/d предимно в районите на речните тераси на р.Янтра, р.Росица и Севлиевската котловина. Умерено водоносни - Голяма река и р. Стара река с проводимост до 500m²/d.

            По същия начин е извършено районирането на карстовите и пукнатинно-карстовите водоносни комплекси, като силно водоносните с модул на подземния отток над 5l/s/km² са в районите около с.Кипилово на Котленския район и умерено водоносните с модул до 5 l/s/km² в районите под вр.Ботев, Ловешко-Търновския басейн и др.

            Останалите порести, пукнатинни, пукнатинно-карстови или смесени по вид водоносни комплекси с проводимост под 50m²/d и отточен модул на подземните води под 1l/s/km² са зонирани като слабо водоносни. Значителни райони от басейна на р.Янтра с разпространение на различни по тип води - предимно пукнатинни, се явяват без практически значими експлоатационни ресурси. Тези райони са означени като неводоносни и са разпространени в източната част на водосбора на р.Янтра около Омуртаг и като ивица през целия водосбор и на запад до Севлиевската котловина.

            В заключение ще отбележим, че Янтренският басейн не е много водообилен на подземни пресни води.

            Оцветяването на зоните с различни типове подземни води е дадено в приложението с картния материал към раздела. 

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

 
   
 

 Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени