| контакти |

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси           

 

 

 

Генерални схеми за използване на водите в България - Поречие на р. Арда

 

             Реките Арда и Бяла са част от Източнобеломорския район, съставен от реките: Марица, Тунджа и Арда. Река Бяла напуска самостоятелно територията на страната. Тя не е приток на р. Арда и в този смисъл е “самостоятелно поречие”. Нейната площ е сравнително малка (594 km2), има физикогеографските и хидроложките особености на южните - десни притоци на р. Арда и затова в следващите анализи тя ще бъде разглеждана заедно в поречието на река Арда. В този смисъл поречието има водосборна област от 5795 km2 и върху него се формира 2507 млн.м3 отток в средна година. Това представлява 16,7% от водосбора и 31,6% от оттока на Източнобеломорския район.

            Спрямо показателите на цялата страна водосборът на р. Арда е 5,22% от площта и 13,43% от оттока. От тези две цифри се вижда, че този район на страната е сравнително богат на води. Река Арда е третата река в България след Марица и Струма по отток.

            От юг водосбора на реката се оформя от границата, минаваща по вододела с реките в Гърция: Сушица и Филиури, вливащи се директно в Бяло море и р. Дяволска - приток на р. Места.

            На запад водосбора граничи с реките Тенес дере и Широколъшка - притоци на р. Въча. От север са реките Чепеларска, Чинар дере, Мечка, Каяклийска, Харманлийска и Бисерска - всички притоци на р. Марица. На изток е границата с Гърция и малки притоци на река Марица.

            Независимо от ниската й средна надморска височина поречие Арда има най-висок отточен модул от всички български поречия (14 l/s/km2). Близо до нея от големите поречия е само това на р. Места (с 13 l/s/km2).

            Значителните водни ресурси и неголямата гъстота на населението създават една много висока водообезпеченост от 7583 м3/ж/год., каквато малко райони в страната имат.

            Водосборът на река Арда е най-силно подложен на Средиземноморското влияние. Единствен в страната той е разположен изцяло успоредно на бреговата Беломорска ивица и в непосредствена близост от 40 до 60 км до нея.

            От горната особеност произлиза и разпределението по сезони на пълноводията (главно през зимните месеци) и големите размери на високите вълни като резултат от снеготопене и зимни дъждове.

            Зимните пълноводия правят р. Арда хидроенергиен феномен, дължащ се на пълното покритие на максималните нужди от електроенергия в системата и речното пълноводие. Това съвпадение почти премахва необходимостта от сезонни обеми в язовирите.

            Наличието на 3 изградени големи водохранилища и започващото строителство на нови 3 язовира също е единствено в страната.

            Режимът на водите в р. Арда дава възможност за масирано зимно електропроизводство, косвено довеждащо до повишаване на лятното електропроизводство от вътрешните каскади и осигуряване от тях на повече летни води за напояване във вътрешността на страната.

            Специфично за р. Арда е и липсата на каквито и да са крупни напоителни системи по основното русло на реката, което я превръща в първокласен независим енергиен източник.

            Големите водни маси и малките наклони дават отражение върху схемите за използване на водите. Те се свеждат преди всичко до язовирни стъпала по главното русло на реката със значителни полезни обеми без напорни деривации или с къси такива.

            Схемата, по която се предвижда строителството на каскада “Горна Арда”, се състои от три водохранилища: Мадан, Ардино и Сърница с централи между тях до язовир “Кърджали”. Общият обем на водохранилищата е 326 млн.м3. Сумарната мощност на централите е 164 MW, а сумарното електропроизводство - 437  GWh.

            За същия район на реката са лансирани идеи от инж. Ганчо Калинков (дадени в т.11), които дават предимство на застрояване по притоците на реката.

            За средната част на реката в миналото са разглеждани схеми за завишаване мощността на ВЕЦ “Студен кладенец” и за прехвърляне на води от този хидровъзел към вътрешността на страната, по посока на яз.“Тракиец”. Съобразно възникващите нужди размера на прехвърлените води е предвиждан от 180 млн.м3  до 450 млн.м3.

            Крупните водни маси, значителните водохранилища и липсата на консумация на вода на наша територия периодично са давали повод за разговори с гръцки и турски специалисти относно възможностите за подаване на регулирани води за консуматори южно от нашата граница.

6.5. Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води

6.5.1. Основни хидрогеоложки структури в поречието на р.Арда

Съгласно приетото от МОСВ хидрогеоложко райониране на страната, поречието на р. Арда попада в Източнородопския район на Рило-Родопската област, а горното течение на реката и притоците и - в Централнородопския район.

В тектонско отношение целият водосбор е разположен в обсега на Източнородопския блок, който е изграден от докамбрийски, палеогенски и кватернерни. В отделни малки изолирани петна се разкриват и метаморфозирани мезозойски скали и неогенски наслаги. В тези скали са се формирали пукнатинни, пукнатинно-карстови и порови води. Тези води са проучени сравнително слабо, с изключение на района около Кърджали, Момчилград и Крумовград. За останалата територия има данни само за отделни райони за по-отдавнашни години. В някои участъци са прокарани търсещо-проучвателни хидрогеоложки.

6.5.2. Характеристика на основните водоносни хоризонти

6.5.2.1.Води в кватеренeрните наслаги

Във водосбора на р. Арда се разкриват различни генетични типове съвременни наслаги - елувий, делувий, колувий, алувий. Те имат широко разпространение. В западната част (в горното течение на реките) в повечето случаи тези наслаги са с малка дебелина и изолирани разкрития, без връзка между тях и затова в тях няма условия за натрупване на значими количества подземни води, т. е. нямат хидрогеоложко значение. На изток, поради промяна на характера на релефа, делувиалните и елувиалните наслаги постепенно започват да образуват почти непрекъсната покривка, с незначителна дебелина, увеличаваща се с намаляване на надморската височина. Тези материали представляват най-горната част от изветрителната зона на лежащите под тях палеогенски и допалеозойски скали и формираните в тях води се разглеждат заедно при описание на съответните скални комплекси.

С най-важно практическо значение са алувиалните наслаги на река Арда, реките Перперек, Крумовица и Върбица с техните притоци, както и в долното течение на Бяла река. Речните тераси са оформени главно в долните и частично в средните течения на реките. В горните части преобладават ерозионни процеси и алувиални наслаги отсъстват, или са разпространени в долинни уширения, където са с малка площ и дебелина и без практическо значение.

Непрекъснати тераси по реките са оформени съответно:

 

р. Арда

между яз. Кърджали и яз. Студен Кладенец

 

 

между яз. Студен Кладенец и яз. Ивайловград

 

 

при с. Славеево

 

р. Перперек

от с. Бърза река до с. Чифлик

 

р. Върбица

от вливане на р. Неделинска до р. Арда

 

р. Джебелска

от с. Тютюнче до р. Върбица

 

р. Читак дере

от с. Плазище до р. Върбица

 

р. Арабаджийска

от с. Чорбаджийско до р. Върбица

 

р. Чуковска

от с. Чуково до р. Върбица

 

р. Зейнелере дере

от с. Соколино до р. Върбица

 

р. Крумовица

от с. Овчари до р. Арда

 

р. Елбасан дере

от с. Диляна до р. Крумовица

 

р. Бюйюк дере

от. с. Подрумче до р. Крумовица

 

Бяла река

от с. Долно Луково до границата с Гърция

 

Алувиалните наслаги са представени от песъчливо-чакълести материали в долната част на профила и песъкливо-глинести - в горната. Забелязва се и известна промяна в едрината на късовете по течението на реките. Относително по-грубозърнести са наслагите в по-горните им части. Терасните материали лежат върху пъстра подложка от палеогенски и докамбрийски скали, с различна филтрационни свойства (предимно ниски). Дебелината им се изменя в широки граници - от 1-2m в периферните части до над 10m -в отделни участъци по р. Арда. Преобладаващи дебелини са 4-6m. Широчината на терасите е променлива - от под 100m до 2.5 кm на р. Арда при с. Странджево. Средните стойности при р. Арда са около 1.5-2 km, а на притоците и - около 300-400m, като широчината се увеличава значително при долинните уширения. Най-значителното от тях на р. Върбица е при Момчилград, на р. Крумовица - при Крумовград, а на Бяла река - при вливането и в Луда река при границата.

Подхранването на водите в алувиалните водоносни хоризонти се осъществява от валежи, от страничен приток на пукнатинни и частично пукнатинно-карстови води в склоновете на долините, от речни води при навлизане на реките в терасните материали и при високи води по цялото протежение на реките. В алувиалните материали се е формирал грунтов ненапорен или полунапорен поток с посока към реките и по посока на течението им. Водното ниво е на дълбочина от около 0.5 m до 3-4 m (преобладава около 2 m). Положението му се променя съобразно сезона, като максималните амплитуди в отделни пунктове достигат до 2m. Дренирането на подземните води в алувиалните наслаги се осъществява от реките, в чашата на яз. Студен кладенец и изкуствено от водовземните съоръжения.

Алувиалният водоносен хоризонт се характеризира с относително добри филтрационни свойства. Проводимостта на терасните материали на р. Арда е средно 370-390m2/24h, на р. Върбица при Момчилград е 350 m2/24h.

6.5.2.2.Води в палеогенските материали

Палеогенските материали заемат тектонските понижения в Източнородопския блок и в части от Централнородопския блок. Те са представени от седиментни, вулканогенно-седиментогенни и вулкански материали. В долната част на геоложкия разрез се разкриват основно континентални теригенни и варовикови палеоценски седименти. Разпространени са главно в южните и западни части на водосборната област. Тези скали се припокриват от брекчоконгломерати и въгленосно-песъчливи материали с приабонска възраст (главно Смолянско). Върху тях следват вулканогенно-седиментогенни приабонски и олигоценски скали, представени от флишоподобни и моласови седименти редуващи се с пластови разливи и покрови от андезити, латити, риолити, дацити, риодацити със съпътстващите ги туфи, туфити, лавобрекчи.

Палеогенските седименти оформят слоест водоносен комплекс с предимно ниска водообилност. Той е със широко площно разпространение, значителна дебелина, незакономерна промяна на различните скални видове в хоризонтална и вертикална посока, водещи заедно с неравномерната напуканост до филтрационна анизотропност на вместващите скали.

В този комплекс са се формирали няколко типа води:

А. Пукнатинно пластови води - Формирани са в седиментно-туфогенните материали, като са водоносни основно пясъчниците, конгломератите и в по-малка степен туфите и туфобрекчите. Подземните води са привързани към зоните с регионална напуканост. Пясъчниците и конгломератите често са заглинени, което намалява техните водноколекторски свойства и водообилност. Пукнатинно-пластовите води се подхранват от валежи, но поради това, че в повечето случаи водопропускливите скали са покрити от водоупори, това подхранване е затруднено. От друга страна силно разчленения релеф спомага за по-бързото дрениране на пластовите води в пресичащите ги дерета, което също намалява обемите на акумулираните в тях води. повечето от изворите са с незначителни водни количества. Някои сондажи пресичат тези пластове под местния ерозионен базис, като дават малки дебити на самоизлив. При проведените опитни водочерпения стойностите за относителните дебити са ниски - често под 0.1 l/s.m, но в някои по-напукани и по-водообилни участъци и повече. Към този тип води се отнасят и водите формирани във надвъглищния, въглищния и подвъглищния водоносни хоризонти в Смолянския въглищен басейн (Шишков и др., 1964; Шишков, Андреев, 1965; Брънкин и др., 1969). Подхранването на подземните води тук също се осъществява от валежи в зоните на разкрития, а дренирането - от извори с незначителен дебит - от 005 до 0.25 l/s. Изключение правят няколко извора, чийто максимални дебити достигат до 0.45-2.2 l/s след интензивни валежи. В обсега на Смолянския въглищен басейн относителните дебити са ниски - 0.0003 до 0.143 l/s.m и коефициент на филтрация от 0.016 до 0.08 m/24h.

Б. Пукнатинно - карстови води.  Тези води са формирани в лещи от горонеоценски и олигоценски органогенни рифови варовици с дебелина до няколко десетки метра и площно на разпространение до 10-20 km2, вместени в седиментно-вулканогенния комплекс. Поради малките площи на разкритие, респективно - подхранване, и добрата дренираност тези материали не акумулират големи количества води и са относително ниско водообилни. Този тип подземни води също се подхранват основно от валежи, а се дренира от извори, повечето от които с ниски дебити. Относително по-високи водни количества се дренират от извори (при с. Подкова, Плавка, Бял Кладенец, Светослав, Гривяк, в гр. Ивайловград) с променливи дебити. Максималните им стойности достигат до 0.7-10 l/s. Изворите се характеризират със значително колебание на водния отток в зависимост от величината на валежното подхранване. Поради малките площи на разпространение, сравнително невисоката им водообилност и липсата на достатъчно количествена информация, този тип води се разглежда нататък заедно с пукнатинните води.

В. Пукнатинни води. Това са водите привързани към изветрителната зона на вулканските покрови - изградени от риолити, андезити, дацити, техните лавобрекчи, както и към здраво споените седиментни скали. Водоносността им се определя основно от регионалната изветрителна и тектонска напуканост на скалите като е по-висока в близост до тектонски нарушения. Тези скали образуват общ водоносен хоризонт с покриващите ги елувиални, делувиални и колувиални наслаги. Оформя се общ ненапорен водоносен хоризонт, с положение на водно ниво зависещо от релефа от няколко десетки сантиметра до 7-10m  и повече. Сезонните колебания на водното ниво са от порядъка на 0.3-0.4 m. Подхранването на подземните води се осъществява от валежи, а дренирането става от извори в ниските части на релефа, с дебит от 0.06 до 0.2 l/s и рядко по-високи. Поради плитката циркулация на подземните води тези извори се характеризират с променливи дебити, като някои от тях пресъхват през лятото. Възможно е дрениране и в алувиалния водоносен хоризонт и директно в реките. С най-голяма водообилност са призматично напуканите андезити, от които излизат многобройни извори. Най-значимият извор от тях е северно от с. Студен кладенец, с дебит от 3 до 50 l/s (средно 10-12 l/s) излизащ от блокови  андезити. Отсъстват данни за филтрационни параметри на този водоносен хоризонт.

6.5.2.3.Подземни води в докамбрийските скали.

Тези води са формирани в метаморфните скали на Прародопската и Родопската надгрупи, представени от пъстри високо метаморфни скали - предимно различни видове гнайси и шисти, прослоени с амфиболити, лептинити, калкошисти, на места с талк, хлорит, процепени от магматити, мигматизирани и гранитизирани. Разпространение има и мраморния комплекс на Добростанската свита. Всички скали са напукани в различна степен, а мраморите и окарстени. Пресните подземни води формирани в тези скали са главно 2 типа:

А. Пукнатинни води.  Привързани са към зоната на изветряне и тектонска напуканост на метаморфните скали (без по-големите разкрития на мрамори). Формиралите се подземни води са с плитка циркулация, подхранвани от валежи и дренирани от многобройни извори с дебити от 0.02 до 0.2 l/s и по изключение по-високи. С относително по-ниска водообилност са скалите на Прародопската надгрупа и по-специално на Арденската група, където дебита на изворите е от 0.02 до 0.05 l/s.С цел търсене и проучване на полезни изкопаеми в Източните Родопи са прокарани голям брой сондажи. Повечето от тях дават незначителни дебити или са без водоприток.

Б. Пукнатинно-карстови води.  Формирани са в мраморите на Добростанската свита и в мраморните прослойки в другите докамбрийски свити.

 

Най-широко разпространение имат мраморите на Добростанската свита при гр. Смолян, оформящи така-наречения Смолянски карстов басейн (Антонов, Данчев, 1968). На повърхността те се разкриват в изолирани петна при Рожен, Пампорово, при кв. Устово и южно от Смолян. Мраморите са напукани, в южната част прослоени от шисти. Голяма част от тях са покрити с палеогенски мраморни брекчи и брекчоконгломерати, а също и от риолитов покров, които се разглеждат като част от общ водоносен хоризонт. Формиралият се карстов поток се подхранва от валежи в областите на разкритие и от пукнатинните води в покриващите мраморите напукани скали. Дренирането се осъществява от карстови извори, по-важните от които са Хубча - с дебит 102-2261 l/s; Долното Врело, кв. Райково - 80-150l/s; Горното Врело, кв. Райково 165-375l/s. Южната част на басейна, където мраморите са разслоени от шисти изворите са по-малки - изворът Шангобар -1.5-6l/s; Гълобовица - 0.5-1l/s; Дупката, с. Мормарско - 3-4l/s и др. Всички извори се характеризират с променлив дебит.

Освен Смолянския карстов басейн пукнатинно-карстови води се разкриват и в други участъци, оформящи ивици или петна.Част от тях са изградени от мраморите на Добростанската свита, но повечето се отнасят към различни свити в Прародопската надгрупа. От тези локални басейни излизат изворите при Бял извор- 2.9-54l/s (среден дебит 12l/s); при гр. Ардино - 5-15l/s,Неделино - 9-14l/s;при мах. Селище (Ерма река)- 2-40l/s и др. Те също се подхранват основно от валежи. Прокараните в тези скали сондажи, показват, че е окарстена главно горната част на разреза, а в дълбочина мраморите са здрави (сондажът при Ардино - Сариев, 1997;Смолян - Анталовичев, 1973 и Добрева, 1977б). В район и със значителна тектонска обработка (например при с. Ерма река) окарстяването е проникнало и в дълбочина, където е установен термоводоносен хоризонт. В този район се извършва подземен добив на полезни изкопаеми, като се извършва постоянен водоотлив в количество около 30l/s(по данни на П. Ст. Петров).

6.5.3. Качествени характеристики на подземни води

Поровите води в кватернерните наслаги са предимно хидрокарбонатни, калциево натриеви, със средна минерализация около 0.5-0.6 g/l. На места има повишено съдържание на магнезий.

В олигоценските вулкано-седиментни скали водите са относително по-пресни - с минерализация средно около 0.4 g/l.Те са предимно хидрокарбонатни и хидрокарбонатно-хлоридни, калциево-натриеви и калциево-магнезиеви, а на места и с повишено съдържание на сулфати. Във варовиковите пачки водите са хидрокарбонатни калциеви и калциево-магнезиеви. Пукнатинните води в младопалеогенските кисели ефузии са хидрокарбонатни калциево-натриево-магнезиеви, на места с повишено съдържание на хлориди, с минерализация средно около 0.25g/l.

Палеогенският теригенен комплекс в Смолянско се характеризира с води предимно с ниска минерализация - 0.1-0.3g/l и рядко по-висока. По тип преобладаващи хидрокарбонатните и по рядко хидрокарбонатно-сулфатни калциево натриеви и калциево магнезиеви.

Водите в метаморфозирания кристалинен комплекс са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви и магнезиево калциеви, на места с повишено съдържание на натрий. Стойностите на минерализацията се изменят от под 0.1 g/l до 0.6 g/l.

Карстовите води в архайските и протерозойските мрамори са хидрокарбонатно калциеви и калциево-магнезиеви, пресни, с минерализация около 0.2 g/l.

Имайки предвид плитката циркулация на подземните води, те са уязвими спрямо замърсяване. В някои взети проби се установяват наличие на нитрити, нитрати и амоняк извън нормите на БДС 28-23/1983,но липсва площна закономерност за разпространението на замърсителите. Обикновено то има случаен характер и зависи от степента на антропогенна натовареност на съответната зона на подхранване. Относително по-висока степен на замърсяване има в по-ниските части, където има условия за развитие на земеделие и в близост до населените места. Така например в района около Кърджали, Момчилград, Крумовград от взети през 1996-7г. 41 броя водни проби в 15 е установено наличие на амоняк, а в 14 на нитрити.

Промишлената дейност също дава отражение на качествата на подземните води. Като основен замърсител по отношение на тежки метали и сулфати се явяват рудничните води, в района на Мадан, Рудозем, Златоград, Ерма река, Маджарово и т. н. Подземните галерии се явяват колектор на пукнатинните и карстови води, като инфилтриралите се в тях води се замърсяват при допир с рудния материал. Като източници на замърсяване се възприемат и съпътстващите рудодобива обекти, като флотационни фабрики, хвостохранилища и т. н. Поради прекратяване дейността на голяма част от рудниците в тях е прекратен водотливът и част от галериите са наводнени. Рудничните води замърсяват и повърхностните води на р. Арда и притоците и, което от своя страна може да доведе и до замърсяване на водите в алувиалния хоризонт.

Източник на замърсяване се явяват и промишлените предприятия в обсега на големите градове Кърджали, Смолян и др.

Пример за негативното въздействие е наличието на тежки метали в терасата на р. Арда в обсега на ОЦК-Кърджали.

6.5.4. Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси

на подземните води за всяко от основните поречия

6.5.4.1.Основни предпоставки при определяне на ресурсите

Водосборът на река Арда е един от слабо проучените в хидрогеоложко отношение в България. За него липсват данни от регионални обобщения за ресурсите от подземни води и са провеждани само проучвания само с локално значение. Прокарвани са проучвателни сондажи за изясняване на хидрогеоложките особености в находищата на руди при Мадан, Рудозем, Златоград, Ерма река, Маджарово и др., както и за Смолянския въглищен басейн. Тези проучвания дават информация за възможния локален водоприток към подземните изработки, без да могат да се оценят регионалните ресурси. Относително по-добре са проучени отделни участъци от алувиалните водоносни хоризонти по река Арда и притоците, но те са концентрирани само в близост до по-големи потребители и данните от тях не са достатъчни за изчертаване на карта с хидроизохипси в избрания мащаб 1:100000. Отделните сондажни проучвания, извършвани от “Геоводинженеринг” - Асеновград, също имат спорадичен характер и не могат да се използват за регионални оценки.

Като основен изходен материал служат Картите на естествените и прогнозно-експлоатационните ресурси на подземните води в България, като информацията от тях бе допълнена и адаптирана съобразно по-късни данни получени при хидрогеоложките сондирания и обобщението на Сариев (1997), както и съобразно информацията, дадена на Геоложките карти в мащаб 1:100000. Като основен показател за по-голямата част от територията е използван модулът на подземния отток (за прогнозно-експлоатационния ресурс). За Смолянският карстов басейн, поради неизясненото му площно разпространение ресурсите са определени по сумарен минимален дебит на изворите. За подземните води в алувиалните наслаги естествените ресурси за терасите на притоците на р. Арда ресурсите са определени на базата на инфилтрационното подхранване от валежи. Приет е, по аналогия с подобни райони, приблизителен инфилтрационен коефициент 0.15. Използвани са данните за валежите за най-близките дъждомерни станции. За терасата на р. Арда са използвани данните за експлоатационните ресурси посочени в Обяснителната записка към картите на естествените и прогнозно-експлоатационни ресурси от подземни води в България - мащаб 1:200000, определени по естествения поток.

6.5.4.2. Експлоатационни ресурси на основните водоносни хоризонти

6.5.4.2.1. Подземни води в алувиалните наслаги

А. Подземни води в терасата на р. Арда. Както бе отбелязано терасата на р. Арда е развита само в изолирани помежду им долинни уширения в 3 участъка. Данни за формираните ресурси в тези участъци са дадени в табл. 6.5.4.2.1.

Естествени ресурси в терасните уширения на р. Арда                      Таблица 6.5.4.2.1.

 

Участък

Площ, km2

Естествени ресурси, l/s

Модул на подземен отток, l/s.km

I - между яз. Кърджали и яз. Студен Кладенец

22

120

4.7

II - между яз. Студен Кладенец и яз. Ивайловград

14

64

4.6

III - при с. Славеево

15

»75

»5

Алувиални водоносни хоризонти са установени и на реките Върбица, Крумовица, Перперек, а също и на Бяла река, която се влива в р. Арда извън територията на България. Затова експлоатационните им ресурси се разглеждат отделно от тези на алувиалния хоризонт на р. Арда (табл. 6.5.4.2.2.).

Ресурси от подземни води в терасите на притоците на р. Арда (заедно с техните притоци)

Таблица 6.5.4.2.2

Река

Площ,

Дъждомерна

Валежи,

Естествен ресурс,

 

km2

станция

mm/m2.year

mm/m2.an

l /s

l/s.km2

Върбица

41

Момчилград

705

105.75

137

3.35

Крумовица

18

Крумовград

761

114.15

65

3.62

Перперек

7

Кърджали

687

103.05

23

3.27

Бяла река

12

Ивайловград

711

106.65

41

3.38

Необходимо е да се има предвид, че тези ресурси се дренират по протежението на реките и голяма част от тях се оттича като повърхностен отток. Поради хидравличната връзка между речни и подземни води има възможностите за привличане при експлоатация на допълнителни водни количества (привлекаеми ресурси).

6.5.4.2.2. Карстово пукнатинни води в Смолянския басейн

Смолянският карстов басейн е разположен във високите части на водосбора на р. Арда и това е определящо за относително по-високите стойности на валежното подхранване. Басейнът се дренира от карстови извори с променливи дебити (вж т.2.3.1.3.). Стойностите на естествените ресурси на Смолянския басейн, оценени по средния дебит на изворите възлиза на около 0.9m3/s, а експлоатационните, определени по минимален дебит на изворите е приблизително 0.6 m3/s. Тези стойности са за предишни периоди, защото отсъстват измервания на извиращите водни количества в последните 15-20 години.

6.5.4.2.3. Пукнатинни води

А. Пукнатинни и пукнатинно пластови води и частично пукнатинно-карстови води в палеогенските седиментни и седиментно вулканогенни наслаги.

Тези скали са разпространени в два участъка. Единият е в най-високите части на водосбора в Смолянско. Сумарният експлоатационен ресурс (възможен за ползване само чрез каптиране на извори) е около 0.1 m3/s (при среден модул 0.3 l/s.km2), като 80% от тях се падат на риолитовите покрови, а 20% на седиментно вулканогенния комплекс. Естествените ресурси определени по средните дебити на изворите са по-високи - около 0.4 m3/s.

Палеогенските наслаги в обсега на Източнородопското понижение са значително по-слабо водообилни. Естествените ресурси за цялата територия при среден модул на повърхностен отток 0.3 l/s.кm2  и площ 3300 km2 са около 1 m3/s. Поради плитката циркулация и пресъхването на повечето извори през летните сезони, прогнозно-експлоатационните ресурси тук са минимални, като на някои участъци такива отсъстват. Общо за цялата територия те са около 0.3 m3/s. С най-висока водообилност са пачките и лещите от органогенни варовици, от които извират извори с дебит до 5-7 l/s (при с. Бяло поле и Долно Ботево). Тези варовици са окарстени главно в горната си част. Поради малките площи на разкритие и локалния характер на формиралите се в тях води, те се разглеждат заедно с пукнатинните води.

Б. Пукнатинни и пукнатинно карстови води в архай-протерозойските метаморфни скали.

Пукнатинните води в Родопската и Прародопската групи също се характеризират с различно водообилност. В западната част на водосбора стойностите на модулите на подземния естествен и експлоатационен отток са по-високи. Това се дължи на по-голямата надморска височина, респективно по-високите стойности на валежното подхранване и на сравнително по-разпространените мраморни тела. В последните са се формирали малки карстови басейни с локално значение - при с. Арда, при Мадан-Рудозем, при Неделино, Бял извор, Ардино. Тези басейни се дренират от карстови извори със сравнително по-високи дебити. Поради отсъствие на данни, количествената им оценка се прави заедно с околните метаморфни скали. Съгласно обяснителният текст към картите на естествените и прогнозно-експлоатационни ресурси естествения ресурс на архай-протерозойския комплекс възлиза на 3.3m3/s (при среден модул 1.3l/s.km2), а прогнозно-експлоатационния - 0.7 m3/s (0.3l/s.km2) (стойностите на посочените модули са осреднени за голяма площ), но това е общото количество, дрениращо се към р.Арда и р.Марица. От него .само 55% попадат във водосбора на р.Арда. Или това са около 715 l/s естествени и 385 l/s прогнозно-експлоатационни ресурси. Забелязва се относително повишаване на водообилността в по-високите части на релефа и в местата на разкритие на отделните мраморни петна и прослойки (например при Мадан, Рудозем, Неделино, Ардино).

Освен естествени изходища, прокарваните многобройни подземни минни изработки за търсене и добив на  полезни изкопаеми служат като колектор на подземните води. Така например, вследствие на рудничен водоотлив при с.Ерма река изтичат около 30 l/s пукнатинно-карстова термална и студена вода.

В ниската част на водосбора мраморните прослойки и лещи се срещат значително по-рядко и се наблюдава известна заглиненост на изветрителната кора. Това намалява възможностите за формиране на подземен отток и тук стойностите на модулите са по-ниски - съответно за естествения отток - около 0.5-0.55 l/s.km2  или сумарно водно количество от цялата площ - 0.7 m3/s,а за прогнозно-експлоатационния -0.1 l/s.km2  и 0.13 m3/s

6.5.4.3. Сумарна оценка на ресурсите на подземните води и площно разпространение

Във водосбора на р. Арда са разпространени главно пукнатинни води и в по-малка степен пукнатинно-карстови. Като цяло водообилността им е сравнително ниска, като се изключи Смолянския карстов басейн. Общото водно количество на естествения и прогнозно-експлоатационенните им ресурси е дадено в табл. 6.5.4.3.1.

Посочените водни количества се дренират изцяло от извори, които формират част от повърхностния отток на р. Арда и притоците й.

В алувиалните наслаги са формирани порови води като сумарното им количество е 525 l/s (таблици 6.5.4.2.1 и 6.5.4.2.2). В някои участъци може да се разчита и на привлекаеми ресурси от реката, но количеството им зависи основно от приетата експлоатационна схема (разстояние от реката, гъстота на сондажна мрежа и т. н).

6.5.4.4.Сегашно състояние на използване на подземните води

Спецификата на водосбора - преобладават предимно пукнатинни води, предопределя възможностите за използване на подземни води основно чрез каптиране на извори. По данни на НСИ в момента се използват около 615 l/s (400 l/s от фирмите на ВиК и 215 l/s от други потребители). Тази информация е коригирана с данните дадени от Сариев (1997), получени при посещение на всеки водоизточник в изследваната от него територия (по-голямата част от обхвата на кватернерния водоносен хоризонт на реките Върбица, Крумовица и Перперек и прилежащите им територии с пукнатинни води). Съгласно тях водопотреблението в проучените участъци е с около 100 l/s по-голямо, отколкото даденото от НСИ.

1.5.4.5.  Оценка на възможностите и насоките за разширяване

              на експлоатацията на подземните води

От приблизителния баланс (табл. 6.5.4.4.1 и табл. 6.5.4.4.2) се вижда, че се оползотворяват около 30% от съществуващите прогнозно-експлоатационните ресурси от подземни води във водосбора на р. Арда. Тези стойности вероятно са занижени.

С най-висока степен на усвояемост са подземните води в кватернерните водоносни хоризонти в терасите на реките. Възможно е да се изградят водовземни съоръжения с дебити превишаващи посочените (разчитане на привлекаеми ресурси от реките), но за целта са необходими детайлни хидрогеоложки проучвания.

Почти всички по-значителните карстови извори в Смолянския басейн са каптирани, но не се използва цялото им водно количество. Съществена част от водите им гарантира екологичен минимум на речния отток. Правени са опити за достигане на карстови подземни води чрез сондажи, като някои от тях са успешни, но повечето от изработките са без водоприток. Бъдещите проучвания трябва да се насочат към локализиране на по-окарстени зони.

Пукнатинните и пукнатинно-карстовите води в по-голямата част от водосбора се експлоатират основно от извори. Тъй-като почти всички по-големи извори вече се използват за водоснабдяване, са останали водоизточници с незначителни водни количества, което прави каптирането им икономическо неефективно. В бъдеще внимание трябва да се обърне към местата с концентрация на няколко извора разположени близо един до друг, или с алпийски водохващания на формирания от тях повърхностен отток. Подходящи места за търсене на подходящи места са понижените участъци, запълнени с делувиални наслаги, които при благоприятни условия могат да се явяват като колектор на околните скали, макар и с малко пукнатинни води. В тези места водовземането може да се осъществи чрез дренажи. Внимание трябва да се обърне към тектонски обработените и окарстени зони, където в някои случаи може да се разчита на разкриване на подземни води чрез сондажи (след провеждане на детайлни геоложки и хидрогеоложки проучвания).

6.6. Оценка качеството на водите в характерни пунктове

       от речната мрежа с тенденциите на изменение

За р.Арда са разгледани две хидрохимични станции – гр.Рудозем и с.Вехтино. Методологията за оценка качеството на водите, тенденциите на изменение и категоризацията на речните течения е дадена в общата част на проекта – раздел 4.1.

6.6.1. Река Арда – гр.Рудозем

Информационно тази станция е слабо осветена. Резултатите не са равномерно разположени във времето за разглеждания период. Към това трябва да се прибави и това, че съществуват някои нереално високи стойности над 15 mg/l разтворен кислород и минимални около 3.5 mg/l. При елиминиране на такива екстремални стойности може да се приеме, че кислородният режим е много добър без определено изявена тенденция на изменение във времето (Фиг. 6.6.1).

Органичното съдържание във водите на р.Арда е ниско. Това се потвърждава от двата разглеждани показателя БПК5 и Ок. При тези ниски стойности разминаване между двата показателя са твърде възможни (Фиг. 6.6.2, Фиг. 6.6.3). Обективно погледнато не може да се очаква някакво изменение в органичното съдържание на водите на р.Арда при гр.Рудозем.

Трудно може да се говори не за тенденция, а за оценка на базата на съществуващата информация. Доста усилия са необходими за преосмисляне на тази информация, но това не е целта на настоящата разработка (Фиг. 6.6.4 – Фиг. 6.6.7). 

Количеството на разтворените вещества във водите нормално трябва да се изменя в границите 100-300 mg/l. Не може да се установи тенденция на изменение на концентрациите във времето

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

 
   
 

 Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени