| контакти |

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси           

 

 

 

Генерални схеми за използване на водите в България - Поречия на Южночерноморските реки

 

         Поречията на черноморските реки в Южна България се намират в Черноморския район на басейново управление. Те обхващат територията, ограничена на изток от Черно море, на север от вододела на р.Камчия и р.Двойница, на юг от границата ни с Турция и на запад от вододелната линия на водосборния басейн на р.Тунджа. В този район протичат множество самостоятелни реки с малки водосборни области и всички те се вливат направо в Черно море.

            По-главни реки в тази област по реда от север към юг са Двойница, Хаджийска, Ахелой, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Дяволска, Велека и Резовска, която е гранична река с Турция. Площта на общата водосборна област на тези реки на българска територия е 5457 кm2, а реките Велека и Резовска събират води и от 835 кm2 водосборна област, попадаща на турска територия. Средното отточно водно количество за целия район е 29,95 m3/sek, а средната годишна водна маса 960 млн.m3 (за р.Резовска е взет половината отток като гранична река). По-голямата част от речния отток се формира в стопански слабо усвоените южни райони, а по-малка част от него се отнася към северните райони, които се характеризират с интензивно водопотребление, което е довело там и до по-голяма степен на регулиране на оттока.

Територията на Южното Черноморие се включва в обсега на Бургаския и Странджанския хидрогеоложки райони, съществено различаващи се както в геолого-структурно, така и във физико-географско отношение.

                 Бургаският хидрогеоложки район е вместен в пределите на едноименната синклинореална структура, изградена предимно от горнокредни вулканоседиментни и плутонични скали. Централно място в района заема наложената горноеоценска депресия, представляваща самостоятелна хидрогеоложка структура от втори порядък.

                 Върху горнокредните и палеогенските скални формации, на сравнително малка площ (около 320 km2) са разпространени съвременните отложения на реките Айтоска, Ахелой, Чакърлийка (с приток Санър дере), Средецка (с притоци Каялъдере, Кулаковска, Голямата и Проходска), Факийска, Изворска, Хаджийска (с приток р.Бяла), Ропотамо, Дяволска и Орешка (с приток Узунчаирска), Маринка, Отманлийска, Равногорска и др.

                 В крайбрежната ивица на няколко участъка са отложени съвременни морски наноси.

                 В района най-голямо площно разпространение имат пукнатинните подземни води, формирани в горнокредния вулканогенен комплекс. На сравнително по-малка площ са формирани порови води в палеогенските и кватернерните отложения. Независимо от това цялото количество на експлоатационните ресурси на подземните води се пада на тях.

                 Странджанският хидрогеоложки район е обособен в най-източни дялове на Централната Странджанска антиклинала. В строежа му вземат участие предимно седиментни, метаморфни и магмени скали с мезозойска и предпалеозойска възраст. По цялата дължина на района са отложени алувиалните наноси на река Велека.

                 Хидрогеоложкият облик на района се определя от широкото разпространение на карстовите и пукнатинно-карстовите подземни води. Поровите подземни води имат ограничено разпространение само в терасата на р.Велека.

 

                 6.5.1. Характеристика на основните водоносни хоризонти

.

                 а. Водоносни хоризонти в кватернерните наслаги

 

                 Тези водоносни хоризонти са формирани в алувиалните и пролувиалните отложения на споменатите вече реки, както и в някои от съвременните морски отложения в крайбрежната ивица. Основен практически интерес представляват подземните води в речните тераси и по-големите пролувиални натрупвания.

                 Алувиалните отложения на всички реки се характеризират със сходна морфология на профила си и филтрационните свойства на водоносните хоризонти включени в тях.

                 Общата дебелина на отложенията варира обикновено от 1,0 - 2,0 до 18,0 m. Изключение от това правят алувиалните отложения на реките Ропотамо и Дяволска, които достигат до 28 m. Водоносните хоризонти обикновено представляват два пласта, формирани в чакълесто-песъчливите отложения на терасите. Тяхната обща дебелина варира от 0,5 до 9,0 m. Най-често тя е между 3,5 и 6,0 m. В източна посока нараства глинестата компонента в профила на терасите и близо до езерата и морето, където се вливат реките, преобладават глините, а пясъчните пластове са под формата на лещи и прослойки с малка дебелина и най-често изолирани помежду си.

                 В горните течения на реките Папазлъшка, Чакърлийска, Голямата, Факийска, Ропотамо, Велека и др. Терасите са с малка площ и незначителна дебелина. В тези участъци те са слабо водоносни и не представляват практически интерес.

                 Алувиалните отложения на реките Русокастренска, Хаджийска, Факийска, Ропотамо и Дяволска в известни участъци залягат върху терциерни формации и изграждат общ водоносен хоризонт с тях.

                 Филтрационните свойства на чакълесто-песъчливите пластове в алувиалните отложения са сравнително добри. Средният коефициент на филтрация варира от 50 до 150 m/d, а проводимостта от 70 до 350-400 m2/d. Срещат се стойности и за двата параметъра както по-ниски, така и по-високи. С най-добри филтрационни характеристики се отличават водоносните хоризонти в терасите на реките Ахелой, Русокастренска и Велека, а с най-ниски тези на Маринка, Отманлийска, Равногорска, Черна, Бутамята, Силистар и Резовска.

                 В алувиалните отложения са формирани безнапорни грунтови потоци, на места с полунапорен характер (напр. в долните течения на реките Айтоска, Русокастренска и др.). Хидравличните градиенти на потоците се изменят от 0,0020 до 0,0015 (в горните течения на реките Айтоска, Ропотамо, Дяволска) до 0,0010 (в долните течения на реките Русокастренска, Средецка, Факийска, Изворска).

            Основното подхранване на водоносните хоризонти става от валежите и частично от други формации с които имат хидравлична връзка. Дренирането им се реализира от реките и от Бургаското и Мандренското езера.

                 Получените относителни дебити при опитните водочерпения варират в интервала 0,5-15,4 dm3/s/km2, но най-характерни са стойностите между 1,5 и 2,5 dm3/s/km2. Дебитите на отделните експлоатационни кладенци обикновено варират от 6,0 до 8,0 dm3/s. В единични случаи те надхвърлят 10 dm3/s.

                 В пролувиалните и пролувиално-делувиалните наноси водоносни хоризонти със значими ресурси се установяват в района на гр. Айтос и в Просеник-Гълъбецкия грабен. Максималната дебелина на наносите е 35-50 m, а на водоносната част от 5 до 8 m. Коефициентът на филтрация на водоносните материали при Айтос е 32-71 m/d, в Просеник-Гълъбецкия грабен 25-35 m/d. Проводимостта на пласта е съответно 100-200 и 100-140 m2/d.

                 Формираните подземни потоци са безнапорни и се движат от север на юг с хидравличен градиент 0,002-0,0025.

                 Подхранването на подземните води става от реките, формиращи конусите, от валежите и от горнокредния комплекс.

                 Дренирането на Айтоския пороен конус се извършва от няколко извора и обширно заблатяване на фронт от 9,5 km.

                 Дренирането на наносите в Просеник-Гълъбецкия грабен става в терасата на река Хаджийска по цялата дължина на грабена източно от с.Просеник.

                 В съвременните морски отложения са установени 4 находища с водоносни материали – на запад от гр.Созопол, югозападно от Бургас, западно от гр.Поморие и при Слънчев бряг. Всички находища, с изключение от това при Слънчев бряг (Несебърско блато), са с малки размери и некондиционни качества на водите в тях. Поради това се приемат за слабо водоносни, с локално значение.

                 При Слънчев бряг морските отложения са представени от пясъци и черни блатни глини с дебелина 15-20 m. Водоносният пласт, включен в профила, е между 6,0 и 9,5 m.

                 Средната стойност на коефициента на филтрация е 12,5 m/d, а проводимостта варира в тесни граници от 93 до 100 m2/d.

                 Относителните дебити на кладенците (14 бр.) показват количества от 1,7 до 3,8 dm3/s/m.

                 При тези хидрогеоложки характеристики отложенията се считат за умерено водоносни и перспективни за натрупване на значителни водни ресурси.

 

                 б. Водоносни хоризонти в терциерни седименти

 

                 В седиментите на терциера водоносни хоризонти с практическо значение са установени в сарматската Одърска свита между кв.Сарафово и гр.Поморие и горноеоценските (палеогенски) отложения на Бургаската депресия. В останалите седименти на миоцена (на юг от Бургас и около с.Равда и Несебър) и плиоцена издържани водоносни хоризонти липсват. Подземните води в тези формации са свързани с отделни пясъчни и чакълести лещи и като цяло се приемат за слабо водоносни с локално значение.

                 Сарматският водоносен хоризонт (между кв.Сарафово и гр.Поморие) е изграден от напукани и частична окарстени оолитни варовици и варовити пясъчници с прослойки от пясъци. Дебелината му е между 20 и 60 m.

                 Коефициентът на филтрация на водоносния хоризонт е над 50 m/d, а проводимостта е 40-60 m2/d. Относителните дебити на кладенците, прокарани в него, варират от 0,5 до 3,0 8 dm3/s/m.

                 Подземните води са безнапорни и се подхранват от валежите и р.Ахелой. Дренират се в Черно море. Установено е, че под пресните води на хоризонта залягат съвременни морски води.

                 От палеогенския водоносен хоризонт (в Бургаската депресия) със стопанско значение е неговата безнапорна част. Тя се разкрива на повърхността като ивица с различна широчина (от 1,0 до 7,0 km) в периферията на депресията. Хоризонтът е изграден от няколко пясъчни пласта, включени между глини и глинести варовици. Общата му дебелина е около 20-30 m. В местата, където той пресича речните тераси на реките Айтоска, Русокастренска и Факийска, образува общ водоносен хоризонт с тях. Коефициентът на филтрация на хоризонта варира от 4,5 до 32,7 m/d. Подхранва се от валежни и речни води. Основното му дрениране става в Мандренското езеро, а вероятно и в Черно море. В безнапорната част хоризонта се отнася към умерено водоносните.

            Напорната част  на палеогенския водоносен хоризонт заляга на значителни дълбочини (до 872 м) в структурата под мергелите на Мугриската свита. Има ниски филтрационни свойства (T< 10 m2/d) и се счита за слабо водоносен.

           

            в. Водоносни хоризонти от подложката и оградните масиви

 

            На-голямо разпространение в района има горнокредния вулканогенен и вулканогенно-седиментен комплекс. Той е носител на пресни и термални води.

            Пресните води са свързани с горните, изветрителните нива, където образува издържан пукнатинен хоризонт. Подземните води в него са безнапорни. Напорен характер добиват в участъците, където е припокрит от по-млади седименти, както и в участъците с развити тектонски нарушения. Независимо, че много селища и отделни домакинства използват подземните води на горнокредния хоризонт, като цяло той се счита за слабо водоносен. На изток-югоизток от линията гр.Бургас – гр.Средец той е практически безводен.

            Независимо от това, чрез сондажи на редица места са открити значителни водни количества, свързани с горнокредния хоризонт: С-23 (на КГ) - 25 dm3/s; С-77 (Енергопроект) - 7,0 dm3/s; С-57 (Водоканалпроект) - 26 dm3/s и др. Всички тези находища са свързани с тектонски нарушения, които интегрират подземни потоци, формирани на големи площи от хоризонта.

            Трябва да се подчертае голямата роля на горнокредния водоносен хоризонт в подхранването на подземните води в по-младите водоносни хоризонти.

            Термалните води са привързани към по-дълбокиге нива на горнокредния вулканогенен комплекс. Общото количество на тези води, които са установени в пет находища, е 50,5 dm3/s (Поляново – 16; Айтос – 6; Съдиево – 13; Бургаски бани – 10 и Медово – 5,5 dm3/s).

            В Странджанския хидрогеоложки район в окарстените и напукани карбонатни скали на мезозойския комплекс са формирани карстови и пукнатинно-карстови води със значителни естествени и експлоатационни ресурси.

            Карстовите води са съсредоточени главно в няколко карстови басейни: Малкотърновски, Варовнишки, Башдерменски и Бялата вода. Всеки един от тях е локализиран в отделна синклинална структура. Най-голям по площ и ресурси е Малкотърновския басейн, а най-малък е Бялата вода.

            Подхранването на карстовите води се извършва от инфилтрация на валежни води и в по-малка степен от реките.  Дренирането им става от редица големи извори. В Малкотърновския басейн водите се дренират от изворите Докузак (300 dm3/s), Катун (150-180 dm3/s), Бакаджишки врис (35 dm3/s), Малкият врис (10 dm3/s), Големият врис (20 dm3/s), Махленският врис (25 dm3/s), Езерото (15 dm3/s) и др. Варовнишкият басейн се дренира от изворите Двата близнака  (100 dm3/s), а Башдерменския от Башдерменските кайнаци (62 dm3/s) и редица други.

            Извън споменатите карстови басейни в пространството между селата Индже войвода, Калово, Заберново, Визица и Българи в по-слабо окарстените и напукани варовици, варовити пясъчници, прекристализирани варовици и доломити, са формирани пукнатинно-карстови води.

 

6.5.2       Качествена характеристика на подземните води.

 

            а. Качествена характеристика на подземните води в отложенията на кватернера

 

            Химичният състав на подземните води в кватернерните наслаги на реките Айтоска, Чакърлийска, Русокастренска, Средецка, Ахелой, Факийска е хидрокарбонатно-калциево-магнезиев от II тип. Общата минерализация на водите най-често е между 700 и 800 mg/dm3. По обща твърдост се отнасят към категорията на твърдите води със стойности 7,5-9,2 mg-equ/dm3 (21,0-25,8 Н°). В алувиалните отложения на р. Русокастренска водите са от категорията на много твърдите – 10,5-13,6 mg-equ/dm3 (29,4 - 38,13 Н°). Съдържанието на нитрати е между 30 и 50 mg/dm3. При с.Русокастро то е 120 mg/dm3. Съдържанието на манган най-често е около 30-40 mg/dm3. В алувиалните отложения на р. Русокастренска са констатирани съдържания 180-200 mg/dm3 (над ПДК), а по река Факийска при с.Зидарово 250 mg/dm3.

            В най-долните течения на реките, преди вливането им в Бургаското и Мандренското езера, в алувиалните отложения са формирани подземни води с твърде пъстър състав, продукт на засоляването на филтрационната среда. Преобладават хлоридно-сулфатно-натриевите води от III тип с повишена минерализация непригодни за питейно-битово водоснабдяване.

            Съставът на подземните води в поречията на реките Ропотамо, Дяволска и Орешка (Узунчаирска) е хидрокарбонатно-калциево-магнезиев от II тип. Общата им минерализация е от 450 до 820 mg/dm3. По обща твърдост водите се отнасят към твърдите води със стойности 7,6-8,1 mg-equ/dm3 (21,3-22,7 Н°). Съдържанието на нитрати е около 5-10 mg/dm3, а на мангана е 10-20 mg/dm3.

            Съставът на водите в терасата на р.Велека е хидрокарбонатно-магнезиево-калциев от II тип с обща минерализация от 400 до 730 mg/dm3 и обща твърдост 7,1-9,0 mg-equ/dm3 (19,9-25,2 Н°). Съдържанието на нитрати е под 10 mg/dm3, а на манган над ПДК - 130-230 mg/dm3. То се дължи на замърсяване на речните води от рудодобива при гр. Малко Търново и с.Граматиково.

            В прибрежните участъци на реките Ропотамо, Дяволска и Велека са формирани подземните води с хидрокарбонатно- калциево-магнезиев от III тип с обща минерализация над 1000-2000 mg/dm3. Те са непригодни за питейно-битови нужди.

            Подземните води в Просеник-Гълъбецкия грабен са предимно хидрокарбонатно- калциево-магнезиев от II тип, който постепенно се изменя на изток в хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-магнезиев за да достигне до хлоридно-сулфатно-натриево-калциев в крайбрежните участъци. Общата минерализация на водите обикновено е 650-700 mg/dm3. В най-източните части на грабена тя достига до няколко грама на литър. Общата твърдост е 5,6-7,6 mg-equ/dm3 (15,6-21,3 Н°). На изток тя е по-висока. Нитратното замърсяване на водите е 30-50 mg/dm3, като не са редки случаите и над 100 mg/dm3. Повишено е съдържанието и на манган. При с.Гълъбец то е 177 mg/dm3, а при с.Горица 244 mg/dm3 (над ПДК).

 

            б. Качествена характеристика на подземните води в седиментите на терциера

 

            Подземните води в сарматския водоносен хоризонт по състав са хидрокарбонатно-натриеви и хидрокарбонатно-натриево-магнезиеви от I и III тип, като минерализацията им варира в зависимост от отдалечеността от морския бряг, от 700-800 до 2500 mg/dm3. Съдържанието на нитрати е 103 mg/dm3.

            Водите могат да се използват само за промишлени нужди, като се правят конкретни оценки, съобразно изискванията.

            Съставът на подземните води в палеогенския водоносен хоризонт в безнапорната му част е хидрокарбонатно-калциево-магнезиев от II тип. Общата им минерализация варира от 250 до 550 mg/dm3, а общата твърдост от 6,3 до 7,6 mg-equ/dm3 (17,7-21,3 Н°). Във водите не е установено присъствието на нитрати и манган. Флуорното им съдържание е около 900 mg/dm3.

            В напорната част на хоризонта водите са предимно хидрокарбонатно-натриеви от първи  тип с обща минерализация 700-850 mg/dm3. В най-дълбоките части на структурата минерализацията достига до 1970 mg/dm3.

 

            в. Качествена характеристика на карстовите и пукнатинни води

 

            В горнокредния пукнатинен водоносен хоризонт са разпространени хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, хидрокарбонатно-калциеви, хидрокарбонатно-калциево-натриеви и други по състав води. Най-типичен е хидрокарбонатно-калциево-магнезиевият състав на водите. В най-източните части от разпространението на хоризонта, успоредно на бреговата линия, са формирани хидрокарбонатно-хлоридно-калциево-магнезиеви води от III тип. Генезисът на този състав на водите е тясно свързан с влиянието на Черно море.

            Общата минерализация на подземните води в горнокредния хоризонт варира от 300 до 1000 mg/dm3. Най-широко са разпространени водите с минерализация около 700-800 mg/dm3. Общата твърдост обикновено е между 7,6 и 9,2 mg-equ/dm3 (21,3-25,8 Н°).

            Подземните води почти повсеместно са нитратно замърсени. Съдържанието на нитрати е около 50 mg/dm3. В съседство със селища то е много по-голямо. Известни са водоснабдителни пунктове, експлоатиращи пукнатинни води от хоризонта с нитратно съдържание над 100 mg/dm3 (с.Иречеково, с.Първенец).

            Флуорът в подземните води присъства с около 500 mg/dm2. Около селата Сърнево, Аспарухово, Крушево, Вратица и северно от гр.Бургас, флуорното съдържание достига до 1000 mg/dm3. Най-значителна концентрация - 4000-5000 mg/dm3 (над ПДК ), е установена в ПС при с.Лъка и с.Каменар, Бургаско.

            Подземните води в карстовите басейни по състав са изключително хидрокарбонатно-калциеви от II тип с повишено съдържание на магнезий. Тяхната обща минерализация се мени за отделните басейни от 350 до 500 mg/dm3. Най-малка е минерализацията на водите в Малкотърновския басейн, а най-голяма във Варовнишкия. Общата твърдост на водите варира от 5,3 до 7,9 mg-equ/dm3 (14,9-22,2 Н°). С по малка твърдост са водите на Малкотърновския басейн - 5,8 mg-equ/dm3 (16,3 Н°). Присъствието на нитрати е 20-30 mg/dm3, установено при селата Тракийци, Варовник и Голямо Буково. Високи съдържания на манган са установени само в Малкотърновския басейн - 160-280 mg/dm3 (над ПДК). Замърсяването на водите (главно на карстовия извор Докузак) с манган е свързано с проникването в карстовата среда на технологични води от флотационна фабрика и хвостохранилището при гр. Малко Търново.

 

6.6. Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води.

 

6.6.1. Основни предпоставки при определянето на ресурсите.

 

            В разработката за основни водоносни хоризонти се приемат тези, които на базата на съществуващата информация, са категоризирани като водоносни (умерено или силно водоносни).

            Като естествени ресурси на даден водоносен хоризонт се приема количеството подземна вода, която се формира в него при естествени условия и за определен период от време.

            Експлоатационните ресурси представляват максималното водно количество, което може да се добие от водоносен хоризонт, при спазване на предварително поставени условия. Като правило, те представляват по-голяма или по-малка част от естествените ресурси на водоносния хоризонт.

            За оценка на ресурсите на водоносните хоризонти съобразно с хидрогеоложки условия и наличната информация, са използвани общоприети методи в хидрогеоложката практика:

·        По данни за хидрогеоложките параметри на водоносните хоризонти, определени от опитно-филтрационни работи;

·        По величината на възможната инфилтрация на валежни води. При използването на този метод са приемани значения на коефициента на инфилтрация от 0,10 до 0,20. Всеки конкретен случай е съобразяван с филтрационните свойства на хоризонта, степента на неговата разкритост, морфологията на терена и придобитият опит. Използвани са изходни данни за валежите от метеорологичните станции Бургас (578 mm), Поморие (469 mm), Емона (514 mm), Айтос (538 mm), Карнобат (549 mm), Созопол (514 mm) и Царево (682 mm).

·        По изменение на речния отток измерен в два пункта в период на устойчиво маловодие;

·        По изворния отток. При използването на този метод е определян модулът на подземния отток за отделен басейн или водообменна система, за която се знае, че са измерени дебитите на всички извори и получената стойност се използва за цялата площ на оценявания масив.

            Експлоатационните ресурси на водоносните хоризонти са оценявани като част от техният естествен отток. За целта е използван множителят a. Величината на този коефициент се намира в корелация с проводимостта на пласта и намалява с намаляването на последната. В хидрогеоложката практика за регионална оценка на експлоатационните ресурси, стойностите на a се съобразяват с модула на естествения отток както следва:

 

Модул, dm3/s/km2

a

0,5 - 1,0

0,40

1,0 - 2,0

0,50

2,0 - 3,0

0,60

3,0 - 5,0

0,62

5,0 - 7,0

0,67

 

            В разработката, с някои изключения,  са спазвани тези съотношения.

            За големите карстови басейни (Малкотърновски, Варовнишки и Башдерменски) е използвана стойност a = 0,80, която е съобразена със сегашната експлоатация на карстовите води в басейните. За пукнатинно-карстовите и пукнатинните води са приети стойности за a 0,50 и 0,40, съответстващи на надеждността на използвания метод за определяне на естествените ресурси на този тип води.

6.6.2 Експлоатационни ресурси на основните водоносни хоризонти.

 

            а. Порови води

 

            Ресурсите на поровите подземни води са оценени за основните водоносни хоризонти в наслагите на кватернера и терциера.

                 За водоносните хоризонти в терасите на реките Айтоска, Ахелой, Чакърлийка, Русокастренска, Средецка (с притоци Каялъдере, Кулаковска, Голямата и Проходска), Факийска и Изворска е използван метода на инфилтрация на валежните води. За изчисленията са приемани стойности на коефициента на инфилтрация от 0,10 до 0,20. По-големите стойности съответстват на горните течения на реките, а по-малките на участъците около Бургаското и Мандренското езера.

                 За поречията на реките Айтоска, Русокастренска, Средецка и Факийска оценката на ресурсите е направена по участъци, поради засебеността на терасните материали към отделни притоци или поради някои различия в хидрогеоложките условия.

                 Ресурсите на водоносни хоризонти в наносите на р.Айтоска са определени в три участъка: в горното течение до гр.Българово, в средното течение от гр.Българово до линията на селата Братово-Долно Езерово и в приустиевата част до Бургаското езеро. В горната част са включени и ресурсите на Айтоския пороен конус, които са определени по изворния отток.

                 В поречиета на река Русокастренска са отделени три участъка: първият от тях включва терасите на реките Караорманска и Папазлъшка до вливането й в р.Русокастренска. Вторият участък обхваща терасата на р.Русокастренска от вливането на р. Папазлъшка до с.Тръстиково, и третият участък от с.Тръстиково до вливането на реката в Мандренското езеро. В участъците, където терасните материали и палеогена образуват общ водоносен хоризонт, ресурсите са оценени съвместно.

                     Ресурсите в поречието на р.Средецка са определени в три участъка: първият обхваща терасите на реките Голямата, Кулаковска и Каялъдере до вливането в р.Средецка. Вторият включва терасите на р.Проходска до вливането й в Каялъдере, и третият участък остатъкът от терасата на р.Средецка.

                 Оценката на ресурсите в поречието на р. Факийска е направена в три участъка: от началото на водоносната част на терасата до вливането на р.Даръдере, западно от с. Зидарово, от р.Даръдере до лимана и в самата лиманна част.

                 Ресурсите на водоносните хоризонти в терасите на р.Хаджийска с приток р.Бяла са оценени по данни за хидрогеоложките параметри: проводимостта 93,2 m2/d и хидравличния градиент 0,00112.

                 Ресурсите на водоносните хоризонти в алувиалните отложения на реките Ропотамо, Дяволска и Орешка (заедно с Узунчаирска) и Велека са определени по речния отток, измерен в два участъка в период на устойчиво маловодие. Измерванията са правени в отделни части на реките, а със стойностите на полученият модул са изчислени естествените ресурси на целите тераси.

                 Ресурсите на водоносните хоризонти формирани в съвременните морски отложения при Слънчев бряг и в сармата между кв.Сарафово и гр.Поморие са оценени по метода на инфилтрация на валежни води.

                 Палеогенският водоносен хоризонт (в неговата безнапорна част) е оценен на базата на заимстван от предходни разработка модул на естествения отток - 1,43 dm3/s/km2, определен по данни за хидрогеоложките му параметри в опитен участък при с.Каменар.

 

                 б. Карстови и пукнатинно-карстови води

 

                 Ресурсите на карстовите води са определени поотделно за четирите карстови басейна в Странджанския район. За оценката на ресурсите е използван сумарният дебит на изворите които ги дренират. Изчисленията са облекчени от обстоятелството, че всички извори с голям дебит са известни и повечето от тях са каптирани и се наблюдават.

                 Полученият голям модул на естествените ресурси на Малкотърновския басейн (14,2 dm3/s/km2) може да бъде обяснен само с по-голяма площ на подхранване, значителна част от която (около 40 km2) се намира на Турска територия.

                 Малкият модул на карстовия басейн Бялата вода се обяснява с ограничените размери на самия басейн, формиран в една мраморна пачка всред водоупорните гнайси на Стоиловската свита.

                 За Варовнишкият и Башдерменският карстови басейни са получени близки модули на естествения отток 8,0 – 8,6 dm3/s/km2, които съответстват на инфилтрация около 250-260 mm и съставлява 40-45% от годишната сума на валежите. Като се има предвид степента на карстификация на средата, получените резултати са напълно приемливи.

                 Ресурсите на пукнатинно-карстовите води в пространството между селата Индже войвода, Калово, Заберново, Визица и Българи са определени по изворния отток. Полученият модул на естествените ресурси 5,0 dm3/s/km2 съответства на инфилтрация 150-160 mm или на 25% от годишната сума на валежите. За цялата площ от 75,7 km2 на тяхното разпространение естествените ресурси възлизат на 378 dm3/s, а експлоатационните – 189 dm3/s.

 

 

 

 

                 в. Пукнатинни води

 

                 От формациите с пукнатинни води оценка на естествените ресурси се прави единствено на горнокредния водоносен хоризонт.

                 Основание за това е голямото му площно разпространение в Бургаския хидрогеоложки район (1821 km2), независимо от категоризацията му като слабоводоносен. От този водоносен хоризонт се водоснабдяват редица малки селища, предприятия, отделни домакинства.

                 Оценката на ресурсите му е направена по изворния отток и разчленяване на ходографа на р.Голямата при с.Светлина, Бургаско. Получен е модул на естествените ресурси 0,56 dm3/s/km2 при инфилтрация около 18 mm или 3,5% от валежите. При този модул естествените ресурси се оценяват на 1020 dm3/s, а експлоатационните на 408 dm3/s.

 

                 Резултатите от всички изчисления на естествените и експлоатационните ресурси са систематизирани в приложените таблици 1-3 към настоящия текст.

 

              6.6.3 Сумарна оценка на ресурсите на подземни води и площно разпространение (картиране)

 

                 Във водоносните хоризонти в областта са формирани общо около 3980 dm3/s естествени и 2270 dm3/s експлоатационни ресурси. От тях 990 dm3/s, или 44% от експлоатационните ресурси принадлежат на карстовите и пукнатинно-карстовите води, 38% (694 dm3/s) на поровите и 18% (408 dm3/s) на пукнатинните води.

                 Поровите подземни води са привързани главно към алувиалните и пролувиалните отложения – 694 dm3/s. Към водоносните хоризонти на терциера, предимно на палеогена, са съсредоточени (180 dm3/s) – 21% от експлоатационните ресурси на поровите води.

                 От карстовите и пукнатинно-карстовите води най-голям е делът на водите от карстовите басейни – 804 dm3/s, които съставят 81%. Пукнатинно-карстовите води са 190 dm3/s или 19% от карстовия и пукнатинно-карстовия тип.

                 В териториалното разпределение на експлоатационните ресурси се вижда, че на Бургаския район на областта се падат 53% от експлоатационните ресурси или 1213 dm3/s, а на района на Странджа – 1062 dm3/s.

                 По типа на водите, съществува ясно подчертана диференциация на районите. Докато в Странджа са съсредоточени всичките ресурси на карстовите и пукнатинно-карстовите води и в 94% от баланса на този район се обезпечава от тях, то на Бургаския район принадлежат 81% от експлоатационните ресурси на поровите води, като 78% от тях принадлежат на водоносните хоризонти в кватернерните отложения.

                 Основното количество на поровите води е съсредоточено в централните части на областта, около гр. Бургас и непосредствено на запад от него. Тук експлоатационните ресурси са около 565 dm3/s, от които 396 dm3/s са на водоносните хоризонти в терасите на реките. Останалата част от експлоатационните ресурси на поровите води е съсредоточена в северната част на Бургаския район на запад от курортния комплекс Слънчев бряг (103 dm3/s) и в южната, непосредствено до градовете Приморско и Царево (87 dm3/s).

                 В цялата област на площ около 550 km2 са разпространени умерено и силно водоносни хоризонти със среден модул на експлоатационните ресурси 3,4 dm3/s/km2.

                 За районите с порови води този модул е 1,77 dm3/s/km2. Средният модул на експлоатационните ресурси на карстовите басейни в Странджа е 7,31 dm3/s/km2, а на районите с пукнатинно-карстови води 2,5 dm3/s/km2.

                 Слабо водоносните хоризонти, които представляват локален интерес, заемат около 2600 km2 или около 37% от цялата площ на областта. Средният модул на експлоатационните ресурси на тези райони е 0,25 dm3/s/km2. Съсредоточени са в Бургаския район и по-малко в района на Странджа.

                 На площ около 3400 km2 или на 48% от територията на областта са разпространени практически безводни формации – главно вулканогенни, плутонични и високометаморфни скали.

                 Като практически безводни райони се очертават тези по Южното Черноморие (на юг от Бургас) и южните части на Странджа.

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

 
   
 

 Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени