| контакти |

  HWI Consulting

     Хидрогеология, водоснабдяване, дренажни системи, замърсяване на подземни води, геотермална енергия

 

  Начало         Водите в България         Дейности          Нормативна уредба          Връзки          Въпроси           

 

 

 

Генерални схеми за използване на водите в България - Черноморски район

 

1.  Общи бележки.

 

Черноморският район за басейново управление съгласно Закона за водите обхваща поречията на реките вливащи се в Черно море. Това са Батова, Провадийска, Девненска, Камчия, Батовска, Провадийска, Камчия, Двойница, Хаджийска, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека, Резовска на границата с Турция и други по-малки реки включително вътрешните морски води и териториалното море. Административен център на района е гр. Варна.

При разработването на Генералните схеми територията на района е разделена на  следните поречия или групи от поречия ( виж приложената картна схема):

1.       група поречия Добруджански Черноморски реки включващи Батова, Провадийска и Девненска

2.       поречие Камчия

3.       група поречия Южночерноморски реки включващи всички реки на юг от Камчия.

Всички подробни описания, различни видове данни, схеми, баланси и др. са изложени за всяко от тези групи в отделни томове. По-долу се дават само някои кратки физико-географски и хидроложки, демографски и икономически  описания общо характеризиращи цялото поречие.

 

2. Физико-географска характеристика на района

           

2.1. Релеф и общ геоложки строеж

 

Принадлежност на района към няколко основни морфоструктурни единици от тектонския строеж на страната определя сравнително голямото разнообразие на неговия релеф.

В Провадийско-Варненската част на района релефът е хълмисто-равнинен, характерен с редица остатъчни плата / Лилянско, Шумунско, Провадийско, Мадарско, Авренско, Роякско, Добруджанско/ със стръмно спускащи се сипейни склонове. Платата са ограничени от дълбоко врязани долини и долинни разширения на реките Провадийска, Голяма Камчия, Врана, и др. и хълмистите полета Търговишко, Шуменско, Смядовско и Варненската низина. Релефът е слабо разчленен. Гъстотата на талвеговата мрежа е малка – 0.5 – 1.0 км/км .кв.

В приморската ивица на Добруджа релефа е слабо разчленен от асиметрична долинна мрежа  и е най-равниннната част на района.

В Старопланинския дял на района, релефа се изменя в източна посока от среднопланински до нископланински, а в най-източните и южни части до хълмист. Най-високи са Върбишко-Котленската / вр. Разбойна – 1128 м / и Сливенската планина / вр. Българка – 1181 м /. Като цяло в тази част на района преобладават терените с надморска височина от 300 до 600-560 м. Разчленеността на релефа е висока,  като гъстотата на талвеговата мрежа достига до 2.5-3.0 км/км. кв.

На юг от Еминска планина, в пределите на Бургаската низина, релефът е равнинен с максимална височина 150 м . и сравнително добра развита талвегова мрежа 2.5-3.0 км/км. кв. Причерноморската част на низината е заета от Бургаските лиманни езера и блатистите устия на вливащите се реки. От запад плоският релеф на низината се ограничава от полегатите склонове на Бакаджишкия праг.

Българския дял на Странджа планина, включен в поречието на Черноморските реки, представлявя хълмист и силно еродиран релеф, разчленен от гъста долинна мрежа / над 3.0 км/км. кв. Морфологията на релефа се характеризира с разляти междудолинни ридове, ограничени от всечени до 120-160 м долини на реките Розовска, Велека, Дяволска, Ропотамо, Карагач, Факийска, Средецка и техните притоци. Най- високите върхове са Градище – 710 м, Керван сарай – 632 м и Папия – 502 м.

В геоложкия строеж на района участват скални формации от целия сгратиграфеки диапазон. Най-широко са застъпени скалните формации на кредата следвани от тези на неогена и палеогена.

Скалните комплекси с най-стара възраст от докамбрий до дол­на юра се разкриват в Българския дял на Странджа.

Докамбрийските материали са представени от магматити и гнайси и заедно с палеозойските гранити, изграждат ядката на Странджанската антиклинална структура. По нейното източно бедро, на голяма площ, се разкриват материалите на триаса, пред­ставени от Грахиловската и Босненската скални групи. Първата е из­градена от нискометаморфни скали, а втората от мрамори и варови­ци. На сравнително по-малка площ се разкриват долноюрските седи­менти - кварцити, кварцитизувани пясъчници, алевролити, глинест шисти и др.

Материалите на кредата, на север от билото на Стара планина са представени в седиментен фациес, докато на юг преобладават вулканогенните и вулканогенно-седиментините формации.

В северните части на района, кредата участва в геоложкия строеж основно със своите долни стратиграфски нива, включ­ващи отложенията на Русенската, Горнооряховската, Разградската, Камчийската и Каспичанската свити. Най-голямо е участието на Горнооряховската и Камчийската свити, чийто профили са изградени от дебелослойни мергели и пясъчникови пачки. Русенската и Каспичанската свити са представени от интракластични и органогенни варо­вици с важно хидрогеоложко значение.

В тази част на района, по високите части на платата, се раз­криват и горнокредни отложения в карбонатен и карбонатно-теригенен фациес.

В източна Стара планина, кредата се представя от карбонатно -теригенни свити с мастрихтска възраст. Варовиците на места са силно напукани и окарстени. В Еминския и Айтоско-Карнобатския дял на планината, в профила на горната креда участва мощ­на флишка задруга от алтерниращи пясъчници, алевролити и варовици.

На юг от Стара планина, горнокредните материали изграждат обширният Бургаски синклинорий. В профила им участват вулкански /андезити, трахити и др./ и вулканогенно-седиментни /туфи, туфити, пясъчници/ скали, процепени от плутонични тела /гранити, габра и др/ в няколко участъка на структурата.

Отложенията на палеогена и неогена, като правило изпълват негативните тектонски структури - Варненската падина, Долнокамчийското понижение, Лудокамчийския синклинорий и Бургаската депресия. В профила на палеогенските свити преобладава глинесто-мергелния и флишкия фациес.

Материалите на неогена най-широко са разпространени в северната крайбрежна ивица на района. Представени са изключително от тортонските и сарматските свити - Галатска, Одърска, Франгелска и Карвунска. От хидрогеоложка гледна точка най-интересни са Одърската и Карвунската свити, изградени от окарстени варовици. В профила на останалите формации преобладават глини и глинести пясъци.

Съвременните отложения са представени от алувиалните наноси и пролувиалните и пролувиално-делувиалните образувания в речните долини в района. Алувиалните наноси от пясъци, чакъли и глини изграждат терасите на реките Голяма Камчия, Провадийска, Хаджийска, Средецка, Айтоска, Факийска, Велека, Ропотамо, Дяволска и др.

В най-северните части на района над сарматските материали, на значителни площи са отложени съвременни еолични образувания на льосовия комплекс.

 

2.2 Климатична характеристика

 

2.2.1 Общо върху климата на България

 

По своето географско разположение България попада в южната част на умерения пояс, в близко съседство със субтропичната средиземноморска климатична област. Поради това климатът, общо взето, е умерено континентален, като в най-южните райони той има характера на преходен към средиземноморски.

През студеното полугодие преносът на въздушни маси над България е главно откъм Атлантическия океан и Средиземноморието, но нерядко откъм североизток нахлуват и студени континентални маси на умерените ширини, а понякога и арктични маси, които причиняват силни застудявания. През това полугодие Стара планина играе ролята на съществена преграда срещу студените ветрове откъм северния сектор, поради което зимата в районите на юг от нея е доста по-мека. През студеното полугодие и особено през зимата твърде често се проявяват резки затопляния, причинявани от топлия сектор на преминаващи северно от България средиземноморски циклони. При такива затопляния снежната покривка в низините се стопява напълно, а в планините намалява чувствително. Общо взето, средиземноморските циклони през зимата засягат по-често южните райони на България, като причиняват бързо увеличение на валежите в посока от север към юг. В най-южните райони максимумът на валежите е именно през зимата.

През топлото полугодие преносът на въздушни маси над България е най-често откъм Атлантическия океан. В съответствие с това през тази част на годината най-големите валежи падат по северните и северозападните склонове на планините и местата в близост до тях. В по-голямата част на страната (без най-южните райони) максимумът на валежите е през лятото — главно през юни, отчасти и през май, през които месеци най-често нахлуват  атлантически въздушни маси.

Главно през втората половина на лятото и началото на есента България твърде често попада под влиянието на азорски антициклонални ядра, които причиняват твърде продължителни засушавания.

Климатичните различия в низините на България, общо взето, не са много големи и се проявяват предимно през студената част на годината. Най-мека е зимата по черноморското крайбрежие и в най-южните райони. В Дунавската равнина зимата е по-студена, отколкото в Тракийската равнина. Обаче климатът на планинските райони се отличава рязко от този на низините. В планините през цялата година температурите остават чувствително по-ниски, а валежите по-големи. Тук снежната покривка се задържа непрекъснато по няколко месеца, като дебелината й в по-високите части на планините надминава 1—1,5 м.

 

2.2.2            Валежи

 

Черноморската водосборна област се отличава, от една страна, със сравнително малки средни годишни валежи за северната част на Черноморието, а от друга — със значителни годишни валежи за южната част на крайбрежието и Странджанската област. Докато за крайбрежието на север от  Камчия преобладава валеж под 500 мм то валежът за крайбрежието на юг от Маслен нос е 600—700 мм. В Странджанската област валежът расте към планината, като за южната част на тази област при Граматиково той е над 800 мм, а при Малко Търново — над 900 мм. Северната част на Бургаската низина заедно с крайбрежието между Емона и Маслен нос, но без част от крайбрежието на Бургаския залив, са обхванати от валеж 500—550 мм. В останалата част на казаната низина валежът е 550—700 мм, като расте в посока към югоизток. Черноморието при Камчия—Емона е с валеж над 550 мм. Оттук с отдалечаването от морето към планината валежът се увеличава, като в планинските места от Стара планина той надвишава 750 и дори 800 мм.

Проличалото тук различие във валежно отношение между северната и южната част не само на Черноморието, но и изобщо на водосборната област се подчертава и от сезонните валежи, а съответно на тях и от валежите на някои от месеците. В това отношение зимата е най-характерна.

Докато за крайбрежието Маслен нос—Ахтопол сезонният валеж за зимата е над 175 мм, като при Мичурин надминава 200 мм, а в Странджанската област — при М. Търново, е 350 мм, за Черноморието на север от Камчия той е под 125 мм, като има и област, в която се включват Балчик и Нови пазар, с валеж под 100 мм. За северната половина на Бургаската низина и на залива, за крайбрежието Емона—Маслен нос, както и за долините на р. Голяма Камчия, Камчия и долното течение на Луда Камчия, преобладаващият зимен валеж е 125—150 мм. Обаче за южната част на Бургаската низина и край горното течение на посочените реки валежът надминава 150 и дори 200 мм.

На зимата се падат максималните сезонни валежни суми за Странджанската област (М. Търново, Граматиково), за част от Бургаския залив (Факия, Грудово), както и за места от южната част на Черноморието (Царево).

След зимата есента се отличава със сравнително по-големи сезонни валежи за крайбрежието и Странджанската област. За този сезон се отбелязват максималните сезонни валежни суми почти за цялото крайбрежие с изключение на Варненския зализ, както и при Царево, където зимният максимум (219 мм) е много близък до есенния сезонен валеж (216 мм). За места от Добруджа и крайбрежието на север от Балчик валежът за този сезон е над 125 мм, а при Шабла и над 175 мм. Обаче в северната част на водосборната област —включваща Балчик—Нови пазар, както и за част от долината на Луда Камчия и при Люляково—Дъскотина, валежът е 100—125 мм. За места по горното течение на камчиите, както и за крайбрежието при Царево, валежът за този сезон е над 175 мм, като расте към планините — в Старопланинската област е над 200 мм, а при М. Търново, Граматиково — над 250 мм. Валежът 150—175 мм обхваща главно Бургаската низина с крайбрежието докъм Поморие, сравнително по-ниските старопланински възвишения, а заедно с тях и крайбрежието между р. Камчия и гр. Несебър. В останалата част на водосборната област преобладава есенен валеж 125—150 мм.

През лятото изчезва голямата разлика между валежите на северната и южната част на Черноморието, но липсват големите валежи на Странджанската област. В замяна на това за долините на Провадийската река, Камчиите и старопланинската част настъпва максимумът на сезонните валежи. За сравнително по-високите планински места на тази област с летен максимум на сезонните валежи преобладава валежна зона 175-200 мм, като за някои места валежът е и по-голям. В част от низината на Голяма Камчия и на нейните притоци преобладаващият валеж е 150—175 мм, а за места по средното и долното течение на Луда Камчия и Провадийската река той е 150—175 мм. Последната валежна зона обхваща места от добруджанската граница (Ген. Тошево) до южната граница, като включва и по-голямата част на Странджанската област. Източната част на последната (М. Търново, Граматиково) обаче има и по-малък валеж, 125—150 мм, и влиза в област, която минава по цялото Черноморие. Голяма част от крайбрежието на морето — на юг от Каварна, но без Варненския и Бургаския залив, отбелязва валеж 100—125 мм, а при Емона и Созопол—Маслен нос и под 100 мм.

През пролетта отново се очертава макар и в по-слаба форма различието в сезонните валежи на северната и южната част на Черноморието. Докато крайбрежната част от северната граница до Балчик е с валеж по-малък от 100 мм, валежната област 100—125 мм обхваща част от Добруджа, долината на Провадийската река и крайбрежието на юг от Балчик. Обаче на юг от Емона с валеж под 125 мм е само тясна крайбрежна ивица, и то не по целия бряг. Крайбрежието при Царево и Бургас, както и Бургаската низина и областта, включваща средното течение на р. Голяма Камчия и долното течение на р. Луда Камчия, имат валеж 125—150 мм. В старопланинската част и Странджанската област валежът за този сезон се увеличава с приближаване към планината, като при М. Търново и Котел е над 200 мм, а за по-високите места на Стара планина и над 300 мм.

Като най-сухи месеци за разглежданата водосборна област се очертават, от една страна, месеците август и септември, а от друга — месеците от края на зимата и началото на пролетта — февруари и март. Обаче има и преходни места с почти еднакъв минимален валеж, както за летен така и за зимен или пролетен месец, а също и места, за които при главен минимум за летен месец вторичният минимум е за някои от казаните месеци на зимата или пролетта или обратно.

Август се явява като месец с най-малките валежни суми главно за крайбрежието на юг от Емона и за Странджанската област. В по-голямата част на тези области преобладава валеж 10—20 мм, а за Бургаската низина, крайбрежието южно от Ахтопол и край Странджа при М. Търново—Граматиково месечният валеж е 20—30 мм. В северозападната част на разглежданата водосборна област обаче валежът е над 40 мм, като за по-високите места той е и над 50 мм.

Месечният валежен минимум се отбелязва за септември главно за места по долината на р. Голяма Камчия (Дългопол—Преслав, Тича, Шумен). Обаче има и места, за които септемврийският минимум е равностоен или близък до този за февруари или март. За септември във водосборната област преобладава валеж под 40 мм, като голяма част е заета и от валежната зона 20—30 мм. Обаче за старопланинската част и Странджанската област месечният валеж е над 40 мм, за по-високите влизащи тук планински места от Стара планина, както и в Странджа и при М. Търново—Граматиково, септемврийският месечен валеж надвишава 60 мм.

През февруари, когато за старопланинската част и южната част на разглежданата водосборна област месечният валеж е над 50 мм, а за места край Странджа (М. Търново и други) той надвишава и 100 мм, в северната част на водосборната област настъпва месечният минимум на валежите, който се изразява с 20—40 мм.

За северната и централната част на водосборната област разпределението на валежите за март е близко до това на февруари. Март, който се явява като месец на вторичния минимум, за някои места от казаните области има почти еднакви или близки с главния минимум стойности. Обаче за северната част на Черноморието — до гр. Варна включително, както и за места по Провадийската река, мартенският минимум е главният минимум на месечните валежи. Същевременно трябва да се отбележи, че за този месец валежите за старопланинската част и Странджанската област са над 50 мм, а за южната част на последната и над 80—90 мм, към М. Търново и над 100 мм.

С най-големи месечни валежи се отличават месеците ноември — за Черноморието и Странджанската област, и юни — за останалата част на водосборната област. Към последната се причисляват и Варна с главен максимум за юни, а вторичен за ноември, както и Бургас с много близки стойности на главния юнски и вторичния ноемврийски максимум (съответно 69 и 68 мм).

Най-големите месечни валежи се отбелязват в южната част на Странджанската област, където при Малко Търново валежът е над 130 мм. Оттук с отдалечаването от планината валежите намаляват. За южната и централната част на Бургаската низина, за крайбрежието на юг от Варна до Несебър, както и на север от Калиакра и на юг от Ахтопол, а също и за места по долното течение на р. Голяма Камчия и за сравнително по-ниските планински места, месечният валеж е 60—70 мм. Обаче за някои места в тези области — крайбрежието при Шабла, между Калиакра и Камчия, между Маслен нос и Ахтопол, заедно с места от Странджанската област, както и за старопланинската част, валежът е главно 70—80 мм, а някъде и над 80 мм. За северната половина на водосборната област най-големите ноемврийски месечни валежи 80—90 мм са за места по Стара планина, а най-малките 40—50 мм за низината край средното течение на Луда Камчия и места в северната част на водосборната област — Провадия, Нови пазар, Суворово и др.

Като се изключи Странджанската област и Черноморието, в останалата част на водосборната област преобладава юнският максимум на валежите. Най-големите месечни валежи в тази част са за планинските места по Стара планина, където те надминават 90 мм, а за сравнително по-високите части те са и над 130 мм. За низините обаче те не слизат под 70 мм. Изключение правят места край горното течение на р. Луда Камчия с валеж 60—70 мм, какъвто валеж се отбелязва и по Черноморието, а на места и доста навътре от брега. По крайбрежието с изключение на Варненския и Бургаския залив валежите са 40—60 мм, като най-малките от тях, 40—50 мм, се отбелязват при Балчик—Шабла, при Емона, Созопол—Маслен нос, както и на юг от Мичурин. През юни валежът в Странджанската област при Малко Търново не надминава 80 мм.

Областта, която се характеризира с юнски максимум на месечните валежи, се отличава и за май със сравнително големи месечни валежи — в ниските места с 50—70 мм, а в планинските — над 90 мм. За сравнително по-високите части на Стара планина — над 1000 м, месечният майски валеж е над 100—120 мм. Същевременно за южната част на Странджанската област месечният валеж не надминава 70 мм, а по крайбрежието на Черно море — при Каварна—Балчик, южно от Камчия—Емона и на юг от Созопол се явява и валеж 30—40 мм, а за някои места и 20—30 мм.

 

2.2.3.Температури

 

Главният фактор, който обуславя особеностите в разпределението на средните годишни температури в страната, е надморската височина на отделните й части, вторият фактор — близостта им до морето, и накрая сравнително слабия градиент — от юг към север.

Черноморският район може да се раздели на две части — планинска, която обхваща горните течения на реките, и ниска, която обхваща средните и долните течения на реките.

В ниската част (самото черноморско крайбрежие) температурните условия са повлияни от морето. Тук зимата е мека, без силни студове. Средната температура на най-студения месец — януари постепенно се повишава от 0° до 1,5—2° по самото крайбрежие, а в южната част на крайбрежието — до 2,5—3° над нулата. При най-силните студове минималните температури през зимата не спадат по-ниско от 20—24° под нулата, а в южните райони до 18—20°. През зимата преобладават главно дните със средни температури около или над нулата Най-високите максимални температури през януари достигат до 18—20°.

В планинската част, която обхваща източното разклонение на Стара планина с надморска височина до около 1000 м, най-студен месец е януари със средна температура до минус 3°. Най-ниските минимални температури тук достигат до минус 20—25°.

Пролетта по крайбрежието е сравнително по-хладна. Средната температура на април тук е около 10—10,5°, докато по-навътре (към Шумен—Айтос) тя е около 11—11,5°. По крайбрежието средните денонощни температури се задържат по-устойчиво над 10° средно след средата на април, а по-навътре от крайбрежието малко преди средата на април. Последните пролетни мразове по самото крайбрежие са средно към 20—24 март и само в изключителни случаи могат да се случат докъм началото на април. Обаче по-навътре от крайбрежието последните пролетни мразове са средно докъм средата на април, а в отделни години и до началото на май. Най-ниските минимални температури през април по крайбрежието достигат до 2—3° под нулата, а по-навътре — до 6—7° под нулата. При най-интензивните затопляния максималните температури достигат до 28—32°.

В планинската част пролетта е значително по-хладна. Тук средната температура на април е около 6—8°, като при много силни застудявания минималната температура може да спадне до 6—8° под нулата. Средната денонощна температура започва да се задържа по-устойчиво над 10° едва след началото на май. Последните мразове тук се случват чак докъм края на април — началото на май. Най-високите максимални температури през април достигат до 23—26°.

Лятото по черноморското крайбрежие въпреки малката облачност е малко по-хладно, отколкото във вътрешността на страната. Тук най-горещи месеци са юли и август със средна температура 22,5—23°. При най-големите горещини максималните температури достигат до 38—40°. В планинската част лятото е най-хладно. Средната температура на най-топлия месец — юли е около 17—19°, а най-големите горещини достигат до 30—35°.

Есента в ниската част на Черноморската водосборна област е значително по-топла от пролетта. Това по-силно е подчертано по самото крайбрежие, където средната температура на октомври е около 14—15° (с 4—5° по-висока от тази на април), а по-навътре тя е 12—13° (с 1—2° по-висока от тази на април). Средната денонощна температура започва да се задържа по-устойчиво под 10° по крайбрежието едва през първата половина на ноември, а по-навътре — през втората половина на октомври. Първите есенни мразове навътре от крайбрежието се случват средно към края на октомври — началото на ноември, а по самото крайбрежие — едва към края на ноември. Най-ниските минимални температури през октомври са до 1—2° под нулата за крайбрежието и до 5—6° под нулата за вътрешността. При много интензивни затопляния максималните температури през октомври достигат до 33—35°.

В планинската част есента също е значително по-топла от пролетта. Тук средната температура на октомври е 8—10° (с около 2° по-ниска от тази на април). Първите есенни мразове тук започват средно от първата половина на октомври, като при най-силните застудявания през този месец минималната температура спада докъм 5—6° под нулата. Средните денонощни температури започват да се задържат под 10° още от началото на октомври.

Снежна покривка. В ниската крайморска част снежната покривка се задържа твърде кратко време. Първата снежна покривка се образува средно към 20—25 декември, а последната снежна покривка се стопява към средата на февруари. Обаче в този 45—50 дневен период е възможна снежна покривка само през около 15—16 дни. През останалите дни за зимата поради мекото време почвата е без снежна покривка. Средната дебелина на снежната покривка е малка — около 6—8 см. По-навътре от крайбрежието — по средните течения на реките, снежната покривка се задържа по-дълго време — около 30—40 дни от годината. Тук тя се задържа най-продължително време през януари — около 10—14 дни, със средна дебелина около 5—10 см.

В планинската част, която обхваща горните течения на реките, снежната покривка се задържа значително по-дълго време — средно около 60—70 дни. Тук тя се образува към края на ноември, а последната покривка се стопява към края на март. Дебелината на снежната покривка е най-голяма през януари и достига средно до 20—25 см.

 

2.2.4            Дефицит на влажността

 

Според годишните стойности на дефицита на влажността черноморската водосборна област може да се раздели на следните райони:

Цялото черноморско крайбрежие с Бургаската низина и долините на Камчия и Провадийска река под Провадия (без планинските места) дефицитът на влажността е сравнително по-малък (под 4 мм). В останалата непланинска част на водосборната област — Айтоското поле, долините на Голяма и Луда Камчия, Шуменското плато — дефицитът е между 4 и 5 мм.

Черно море оказва, особено в студената част на годината, значително влияние върху разпределението на дефицита, поради което през отделни месеци то става съвсем различно от това според годишните му стойности. През зимата например черноморското крайбрежие с Бургаската низина се оказва с по-голям средномесечен дефицит на влажността от останалите места на водосборната област. Тази особеност проличава въпреки съвсем малките стойности на дефицита, който през тия месеци достига минималните за годината стойности. Така през декември и януари той е между 1 и 1,5 мм и през февруари — до 2 мм. С увеличаване температурата на въздуха, почвата и водата расте и дефицитът на влажността въпреки едновременното увеличаване на влагосъдържанието.

В началото на пролетта заедно с увеличаване на дефицита различията между отделните области постепенно изчезват, а към средата разпределението на средния месечен дефицит (април) става почти същото, както според годишните му стойности с тази особеност, че през май вече южното черноморско крайбрежие се отделя като такова с най-малък дефицит на влажността (под 4 мм), докато в крайбрежието на Бургас то е между 4,5 и 5 мм, а в останалите места — над 5 мм.

Това разпределение по райони на средния месечен дефицит на влажността през пролетта се запазва и през лятото даже и през септември въпреки значителните изменения в стойностите му — през юни той е между 6 и 8 мм, през юли — между 7,5 и 10 мм и през август — между 6 и 10 мм, с тая особеност обаче, че през юли до септември с най-малък средномесечен дефицит се очертава вече северното черноморско крайбрежие, а не южното както през май.

От лятото към края на есента дефицитът на влажността рязко намалява, а заедно с това и различията между отделните места. През октомври различията почти изчезват. През ноември, когато дефицитът се мени от 2 до 2,5 мм, отделя се само южното черноморско крайбрежие като място с по-голям дефицит на влажността — към 2,5 мм,  докато в останалите места той е под 2 мм.

През зимните месеци към тая област се включва и останалата част на черноморското крайбрежие.

Минимумът на средния месечен дефицит на влажността за цялата област настъпва през януари, а максимумът е предимно през юли, докато за останалите места той се случва предимно през август.

Дефицитът на влажността за непланинските места и на тази област има ясно изразен денонощен ход, който следва хода на температурата, т.е. на пладне достига най-големи стойности. Този ход е по-рязко изразен за сушата и особено през топлата част на годината.

 

2.2.5. Абсолютна влажност 

 

Поради близостта си до морето и малката си надморска височина черноморското крайбрежие в течение на цялата година има сравнително най-голяма абсолютна влажност. В периода от ноември до април влажността по Черноморието е еднаква с тази в най-южната част на Струмската долина, източнородопските долини и в част от долината на р. Марица, а през април и май — с тази по дунавското крайбрежие. В останалата част на годината, особено през лятото и първата половина на есента, крайбрежието е със значително по-голяма абсолютна влажност от вътрешността. Сравнително голяма влажност имат и останалите ниски части от областта. Средно за годината крайбрежието има влажност между 9 и 9,5 мм, а останалата ниска част — между 8 и 9 мм. През януари — месецът с най-голяма абсолютна влажност, по цялото крайбрежие заедно с Бургаската низина влажността е над 4 мм, а в останалата ниска част на областта тя е между 3,5 и 4 мм. През април същите части имат влажност съответно между 7,5 и 7 мм и между 7 и 6,5 мм. През юли влажността по цялото крайбрежие е над 14,5 мм, като в някои отделни части достига дори малко над 15,5 мм. По-навътре в областта влажността постепенно намалява докъм 12,5 мм. През октомври крайбрежната част има влажност между 9,5 и 10 мм, в най-вътрешната част на областта на юг от Стара планина влажността спада докъм 8,5 мм, а в най-вътрешните части на областта на север от Стара планина — докъм 8 мм.

В цялата крайбрежна част в течение на цяла година абсолютната влажност в следобедните часове е по-голяма, отколкото сутрин и вечер. В по-вътрешната част на областта този ход се запазва само в студената част на годината.

 

2.2.6. Относителна влажност

 

Поради близостта си до морето източната част на Черноморската област в течение на почти цялата година (от началото на пролетта до средата на есента) има по-голяма относителна влажност от цялата останала непланинска част на страната. Средната годишна влажност там е от 75 до 78%, а във вътрешността от 70 до 75%. В цялата област най-голямата влажност се пада през зимата, а най-малката — през втората половина на лятото. Поради сравнително високата лятна влажност годишната амплитуда на влажността в цялата област е твърде малка, по крайбрежието тя е между 10 и 15% (най-малка за непланинската част на страната), а в останалата част на областта — от 15 до 20%.

През зимата областта има общо взето същата влажност, както и останалата непланинска част на страната — през декември и януари е от 85 до 87% в частта на север от Варненския залив и между 80 и 85% — на юг от него. В края на зимата въздухът по южното крайбрежие е вече малко по-влажен, отколкото в останалата част на Средна България. Влажността там, както и в северната половина на областта, е между 80 и 85%, а в останалата й част е между 75 и 80%.

През пролетта крайбрежието има вече по-голяма влажност от останалата част на страната — влажността там е между 75 и 80%, а в по-западните части, общо взето, между 70 и 75%.

В началото на лятото по крайбрежието на север от Бургаския залив влажността е между 75 и 77%. По южното крайбрежие и в останалата част на северната половина на областта влажността е между 70 и 75%, а в по-западната част на Бургаската низина — около 70%. През юли и август крайбрежието има влажност от 70 до 74%, останалата част от северната половина на областта и по източните части на Бургаската низина — от 65 до 70%, а по западните й части — от 60 до 65%. Поради добре изразената бризова циркулация денонощната амплитуда на влажността през тези два месеца по крайбрежието е значително по-малка, отколкото във вътрешността.

В началото на есента разпределението прилича на това през лятото, а в края на есента — на зимното. В средата на есента влажността в северната половина на областта е еднаква с останалата част на Дунавската равнина — между 75 и 80%, толкова, колкото е влажността и в по-източната част на южната й половина. В западната част на тази половина влажността е около или малко по-малка от 75%.

 

            3. Хидроложка характеристика. Оттокообразущи фактори.

           

            Черноморският район за басейново управление включва всички реки, формиращи своите течения главно на българска територия, които се вливат в Черно море направо или посредством крайморски езера и заливи. Тези реки започват от р. Шабленска, която се влива във едноименното езеро, но няма непрекъснато водно течение за разлика от следващите на юг реки Батовска, Провадийска, Камчия, Двойница, Хаджийска, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека, Резовска на границата с Турция и други по-малки реки.

            Река Шабленска е всъщност суходолие с образуване на водно течение само при силни дъждове, подобно на добруджанските притоци на р. Дунав в средните и долните им течения.  На север от нея няма оформени реки и съществуващите крайморски малки езера имат подземно водно подхранване. В тази част на крайморския склон на Добруджанското плато годишните валежи от 500-550 mm не формират речен отток поради силно водопропускливите почви, наличието на карст и дълбок водоупор.

            В югоизточната част на Добруджанското плато (водосбор на р. Батова) хидрогеоложките условия позволяват образуването на постоянни речни течения и при същия размер на валежа модулът на оттока достига до 4-5 l/s/km2. За р. Девня след карстовите извори модулът рязко се отличава с високата си стойност - 14,7 l/s/km2, което показва, че водосборът на карстовите извори е значително по-голям от този на повърхностния отток.

            Най-водообилната част на Черноморския район се намира до южната ни граница. Там съчетанието от планинския масив на Странджа и географското местоположение на пътя на значителна част от средиземноморските циклони, определя високи есенно-зимни валежи и съответно есенно-зимно пълноводие. Годишните валежи в Странджа планина се изменят от 550 mm в подножието до над 900 mm около Малко Търново. Съответно на тези валежи средният отточен модул варира между 5 и 15 l/s/km2

            Втора водообилна зона е Стара планина в югозападната част на поречие Камчия. В най-високите части на Котленския Балкан валежите достигат до над 750-800 mm, а отточните модули до 10 l/s/km2.

            В ниските части на поречие Камчия валежите спадат до 550 mm годишно, а модулите на оттока - до 2 l/s/km2 по течението на р. Луда Камчия и до 1-2 l/s/km2 по поречието на р. Голяма Камчия.

            В Бургаската низина и нейните по-ниски склонове валежите са между 500 и 550 mm, а отточният модул е под 3-4 l/s/km2.

            Реките от Черноморския район в по-голямата си част се характеризират с влажна есен и зима, когато падат най-много валежи - от 50-70% от годишната стойност и то предимно от дъждове. Това определя и есенно-зимното пълноводие на реките, най-ярко изразено в южната част с рязко покачване на оттока още през декември, достигане на максимума през февруари-март, а след април-май започва маловодният период. Минимумите на маловодието за всички реки са обикновено през август-септември.

            Изключение от описания ход на овлажнеността през годината, характерен за континентално-средиземноморската климатична област, правят реките в северозападната част на Черноморския район - р. Провадийска и най-северния приток на р. Голяма Камчия - р. Врана. При тях е по-силно изразено влиянието на континенталния климат с обилни валежи в края на зимата и пролетта и формиране на зимно-пролетно пълноводие с месечни максимуми от март до май, а начало на маловодието след май-юни.

            Реките с по-силно изразено подземно подхранване имат съответно и по-изравнен хидрограф вътре в годината, без значителни сезонни изменения, като например р. Батовска с колебание между минимума и максимума на средномесечните проценти от 2,6 до 7,4%. Рязко открояващ се е хидрографът на р. Девин  след  изворите, където максимумът е само 7% по-висок от минимума, поради преобладаващото участие на постоянния приток от Девненските карстови извори в неговото формиране.


4.  Хидрогеоложка характеристика и степен на изпозваемост на подземните води.

В обхвата на района са формирани подземни води. от трите ос­новни генетични типа - порови, пукнатинни и карстови с преходи между тях. Голямото разнообразие на физикогеографските и. геологофациалните характеристики на района създават и голямо разнообра­зие на хидрогеоложките условия в него. Това се отнася особено до типа на подземните води и до териториалното разпределение на тех­ните расурси..

Поровите подземни води са формирани във водоносните хоризонти в алувиалните и пролувиалните отложения, както и в льосовия комплекс. Основното им подхран­ване става от инфилтрация на валежни води, а в някои случаи а и от реките или други водоносни хоризонти. По степен на водообилност хоризонтите най-често се отнасят към умерено водонаснитените, а в отделни участъци и към силно водоносни­те. С най-големи естествени и експлоатационни ресурси са водо­носните хоризонти в терасите на реките Голяма Камчия, Провадийска, Айтоска, Средецка, Факийска, Велека и др.

Към същият тип подземни води се отнасят и тези формирани във водоносните хоризонти на палеогена в Бургаската депресия, в Одърската свита на сармата при Поморие, Несебър и в поречието на р. Провадийска. Водите са предимно напорни. Подхранват се от валежни и речни води. Дренират се от речната мрежа, морето и от рудниците на мина "Черна море". По степен на водообилност тези водоноси се отнасят към слабо и умерено водоносните но в тях са съсредоточени значителни ресурси, които могат да представляват стопански интерес.

Карстовите и пукнатинно-карстовите подземни води са привързани към барем-аптския и валанжския / горноюрски-долнокреден, малм-валанжски / водоносен хоризонт, както и към карстифицираните карбонатни седименти на миоцена, палеогена, горната креда и триаса.

Карстовите водоносни хоризонти на долната креда / барем аптски и малм-валанжски / и миоценски / Одърска и Карвунска свити / участват в строежа на Варненския артезиански басеин. В трите хоризонта са средоточени огромни ресурси от подземни води. Подхранването им става от атмосферни и речни води. Дренират се от речната мрежа, големите карстови извори при Девня и с. Златина /3800 dm3/s / и морето. В по-голямата част от разпространението на малм-валанжския хоризонт, водите са напорни, а в по-дълбоките, източни части на басейна и с повишена температура.

В Предбалкана и в Старопланинската част на района, в карстифицираните варовици на горната креда са формирани редица кар­стови басейни /Щумен, Мадара, Котел и др/ със значителни естест­вени и експлоатационни ресурси. Освен това на юг от долината на р. Голяма Камчия, горнокредния водоносен хоризонт се разкрива ка­то дълга фрагментирана ивица от която се дренират значителни вод­ни количества, в по-голямата си част каптирани за питейно-битови нужди. Подхранването на хоризонта става от атмосферни и речни во­ди. Дренира се от редица извори с голям дебит / при с. Троица, Дивдядово, Мадара, Котел, Кипилово и др /.

В района на Странджа в триаските варовици и мрамори са об­разувани три карстови басейна със значителни естествени и експлоатационни ресурси. Това са Малкотърновския, Башдерменския и Варовнишкия басейни. Характерна особеност за тези басейни е високата степен на карстификация на карбонатните скали. Инфилтрационното подхранване на подземните води достига в някои участъци до 30-40 % от валежите. Дренирането на карстовите води става от реди­ца извори с дебити над 50-100 dm3/s. / Докузак, Катун, Башдерментски кайнаци, Големия вриз, Езерото, Варовник и др /. Извън тези. басейни в по-слабо окарстените и напукани варовици и доломити, са формирани на големи площи и пукнатинно-карстови води.

Пукнатинните води имат най-голямо площно разпространение в целия Черноморски район. Те са формирани в пукнатинната среда създадена във всички скални комплекси. Макар и привързани към слабо водоносни формации те представляват голям интерес за водо­снабдяване на малки населени места и стопански обекти. Особено трябва да се подчертае значението на горнокредните вулканогенни и вулканогенно-седиментни свити в централните части на Бургаския синклинории, където към разломните зони са привързани редица термоминерални находища /Бургаски бани, Айтос, Поляново, Медово и др. / както и находища на пресни води.

Освен слабо водоносните формации в Черноморския район са ши­роко застъпени и практически безводни комплекси. В поречието на р. Голяма Камчия те заемат окола 63 % от неговата площ, а в поре­чието на Бургаските реки - 48 %. Като най-безводни формации могат да се посочат долнокредните свити - Камчийска и. Горнооряховска, както и флишките задруги на палеогена в Източна Стара планина.

Общото количество на експлоатационните ресурси на подземните води в района на Черноморските реки се оценява на около 21 000-22 000 dm3/s. От тях 1 800-1 900 dm3/s са порови и около 20 000 dm3/s карстови и пукнатинно-карстови.

Над 86 % от експлоатационните ресурси са съсредоточени в северните части на района, а в южните 13-14 %. Това се дължи на огромните ресурси на карстовите водоносни хоризонти на Варненския артезиански басеин.

От общото количество на експлоатационните ресурси са усвоени около 1200 dm3/s карстови и пукнатинно карстови води. Общото количество на експлоатираните води  е около 11700 dm3/s. Остават не усвоени 700-720 dm3/s порови и около 9 500 dm3/s карстови води.

От ресурсите на поровите води, в различните части на района, се експлоатират между 60 и 64 %, а от карстовите от 15 % до 55 %. Най-слаба е използваемостта на тези води в Странджанския дял – 15 % и в поречието на р. Горна Камчия – 29 %.

Слабо водоносни формации те представляват голям интерес за водо­снабдяване- на малки населени места и стопански обекти,. Особено трябва да се подчертае: значението на горнокредните вулканогенни и вулканогенно-седиментните  води в централните части на Бургаския цинклинории, където към разломните зони са привързани редица термоминерални находища /Бургаски, бани, Айтос-, Поляново, Медово и др/ както и находища на пресни, води.

Освен слабо водоносните формации в Черноморския район са ши­роко. застъпени. и практически  безводни комплекси. В поречието на р. Голяма Камчия те заемат около 63 "/о от неговата площ.Като най-безводни формации могат да се. посочат долнокредните свити- - Камчийска и. Горнооряховска, както и флишките. задруги на палеогена в Източна Стара планина.

 

          5. Демографска характеристика

 

            Черноморският район за басейново управление включва общините от поречията на рекита Провадийска, Девненска, Шабленско дере, Нейковско дере, Камчия, Батова, Шкорпиловска, Двойница, Хаджийска, Айтоска, Ахелой, Средецка, Факийска, Ропотамо, Младешка, Карагач, Велека и Резовска.

            Демографската характеристика на района е свързана по някакъв начин със сегашното и бъдещо потребление на вода, главно питейна. Питейна вода се консумира и в производствените процеси, в селското стопанство (животновъдството) и в други сфери, каквито са бюджетните, здравните и учебни заведения, търговски обекти и т.н.

            В черноморския район има 25 общини и 587 населени места. Някои показатели за тези общини, като функционален тип, обхванати населени места, по-големи селища и др. се дават в общините по поречия (т. 1).

            Данните за демографската картина за ХII. 1998 г. и в перпектива до 2010 г. за Черноморския район са както следва:

 

година / брой население

1992

1995

1998

2005

2010

1182163

1169251

1149605

1145115

1137403

 

            Броят на населението за 1998 г. в района представлява 13,96% от населението на страната. За района, както и за страната като цяло, тенденцията е към намаление. Това е особено изразено в поречието на р. Камчия: общините Бяла, Аврен, Смядово, Дългопол, а от поречието на р. Провадийска - община Ветрино.

            Населението през 1995 г. спрямо 1992 г.е с 1,10% по-малко, а през 1998 г. спрямо 1992 г. с 2,3%. Динамиката в броя на населението до 1998 г. и в персепктива до 2010 г. подробно по общини се разглежда в съответното поречие. В прогнозата общо взето се запазва тенденцията към намаление.

            По-големи центрове в Черноморския район са: Шумен, Девня, Варна и Бургас.

            Общото потребление на питейна вода през 1998 г. възлиза на 195958 хил. куб. м., което прави една брутна норма на жител за 24 часа от 467 литра. Потреблението на условно чиста вода за 1998 г. е 516935 хил. куб. м.1 което представлява 40% от общото (за страната) потребление на условно чиста вода.


6. Икономическа характеристика

            Поречията на р. Провадийска, Камчия, безоточните добруджански дерета и реките по Южното Черноморие, попадащи в Черноморския район за басейново управление включват два икономически района, част от “Национален план за регионално развитие за периода 2000-2006 година”.

            В Североизточния район са общините: Търговище (от Търговишка област), Лозница (от Разградска област), Шабла, Каварна и Балчик (от Добричка област), Каспичан, Върбица, Преслав, Шумен и Смядово (от Шуменска област), Нови Пазар, Провадия, Девня, Белослав, Суворово, Аксаково, Варна, Дългопол, Долен чифлик, Аврен и Бяла (от Варненска област).

            В Югоизточния район са общините: Айтос, Бургас, Камено, Малко Търново, Царево, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Царевец, (от Бургаска област) и Котел (от Сливенска област).

            По чуждестранни инвестиции Североизточния район е най-слаб в страната . Заетостта в Североизточния район е 24% по-висока от средната за страната. В Търговишка област обаче, безработицата е 24% по-висока от средната за страната, в Шуменска със 17%, в Сливенска с 16%. С ниско равнище на безработицата са Варненска и Бургаска области.

            По отношение доходите на жител, Търговищка област е с най-ниските в страната.

            Индекса на ЮНДП за човешко развитие е силно деференциран. В класацията за страната Разградска област е на 21 място, Търговищка на 20 и Добричка на 22-ро. По-висок от средния за страната индекс имат Бургаска и Варненска области.

            Скоростта на адаптиране на стопанските структури към новите условия е добра във Варна, докато в Търговище има сериозни проблеми.

            Частният сектор навлиза най-бързо в Североизточния район и по-специално в Шуменска област (на първо място в страната).

            Екологичната обстановка около Бургас е доста влошена.

            Общо взето Североизточния район е със сериозен потенциал, но и с проблеми в общини с преобладаващо селско стопанство.

            В перспектива от общонационално значение ще бъдат: Развитието на пристанище Бургас; Регоиналната програма за сътрудничество с Турция; ГКПП “Малко търново”; Логистичната зона Варна - Девня; Удвояване и електрификация на ж.п. линията Карнобат - Синдел; Удълбочаване канал N 2 от пристанище Варна - Запад; Преструктуриране на предприятията “Мадара” и “Алумина” - Шумен; Проекта “Екоземеделие” - Шумен; Преодоляване противоречията между Разград и Търговище и останалите общини в областите; Път II-49 Търговище - Разград; Рехабилитация на пътя Търговище - Шумен и други.

            За водопотреблението като един от съществените елементи на “Генерални схеми ...” от значение понастоящем и в перспектива до 2010 г. са подотраслите на промишлеността и особено по-водоемките. Подробности по икономическата характеристика представлявана главно от промишлените производства се дават и анализират в отделните поречия.

   

 

Узаконяване водоизточници

Разрешително за водовземане от сондажи, кладенци, извори.

http://vodite.com/contact.html

Хидрогеоложки проучвания

Оценка на ресурсите на подземните води, проектиране на дренажни системи за площно отводняване и на локални отводнителни системи за подземни води, хидрогеоложко моделиране и прогнозиране – движение на подземните води, оценка назамърсяванията, мероприятия за пречистване на водоносните хоризонти.

http://vodite.com/contact.html

 
   
 

 Води    Дейности   Нормативна уредба   Връзки   Узаконяване на водоизточници   Миграция на замърсители   Хидрогеология   Водопонизителни системи   Хидрогеоложко моделиране

 

Copyright 2013 Vodite.com Всички права запазени